От профилната ти снимка си личи, че си била прекрасна булка!
Тюркоазът е и моя цвят, така че ще се радвам да видя и аз някоя друга снимка

Присъединявам се към останали желаещи да видят снимки

Може ли и за мен снимки? Много искам да видя букета, за който се ядосваше толкова. И всичко останало, разбира се.

Много си красива на профилната снимка, пу-пу, да не те урочасаме  Истинска нежна булка!!! 

Scilla -била си прекрасна булка 

много красива профилна, ще чакам да видя и повече някой път

И такааа, надявам се да не съм пропуснала някого, който иска снимки, но има някакви лимити на пощата ми за изпращане на съобщения тук и може да се получи така, че да не достигнат за всички и после да забравя на кого съм изпратила, та ако не сте получили снимчици ми драснете едно лично съобщенийце, за да ми напомните! 

И така... ще опитам да започна първа част на разказа - да видим какво ще се получи. Събудих се сутринта на 27.04 (да, вярвате или не - успях да поспя няколко часа) към 7 с широко отворени очи, обзета от едно неизживяно усещане досега, бях много развълнувана и всъщност не мога съвсем изцяло да опиша какво чувствах, но беше много красиво. Багажът за хотела ми беше приготвен от предната вечер, та само сложих някакви дрехи, с които щях да отида до хотела, натоварихме всичкия багаж - рокля, аксесоари, дрехи и какво ли още не в колата на баща ми (който ми беше официалният шофьор) и потеглихме към Парк Ин заедно с майка ми и баба ми. Пристигнахме малко преди 10 сутринта и апартамента, в който се приготвях вече беше готов за мен, регистрирах се и се качихме да се настаним. Изпратих смс на Слав с номера на апартамента (тъй като се бяхме разбрали така от предната вечер) и започнах да си подреждам нещата из апартамента - рокля, обувки, бижута, чанта, грим. Слав пристигна за около 15-20 минути, преди него пристигна и първата шаферка, след това другите две една след друга почти и започна гримиране и фризиране. Направихме някаква програма кой след кого ще бъде правен и се обадих на фотографката да ѝ я разкажа - тя дойде след около 15мин и започна да снима всичко с подробности... дори Слав се пошегува, че може би след това ще издаде наръчник за грим на булки 

Мен ме правиха втора след първата шаферка, за да могат да ми издържат малко по-дълго гримът и прическата Със Слав се бяхме разбрали на предварителната среща какво горе долу си представям като прическа, а за гримът му дадох пълна свобода, тъй като по принцип не се гримирам много и оставих на професионалистът да реши какво ще отива най-много на цвета на кожата, очи, форма на лице, рокля и т.н. Направи ме доста бързо и вложи максимално усилия, резултатът беше повече от брилянтен!!! После дойде трудната част - обличането на роклята или по-скоро - нанизването на панделата на гърба... Събраха се 3-4 шаферки + майка ми и голяма мъка беше, все някъде бъркаха - развързваха - нанизваха наново. Аз по едно време започнах леко да се паникьосвам, че ще закъснея за църквата, а не искам да стоят 100-200 човека да ме чакат прекалено дълго. Слава Богу приключиха с нанизването точно навреме, а докато нанизваха аз си сложих бижутата, приготвих си чантичката с всичко необходимо, после само сложих обувките (имах два чифта - едните изцяло тюркоаз, другите слонова кост с тюркоазено цвете отгоре, което беше сложено допълнително). Докато ни правеха младоженецът беше отишъл с баща ми да украсят колата и да вземат букетите на шаферките, бутониерите и булчинския букет. Донесоха ги в хотела и едната шаферка слезе да ги вземе и да ги донесе - бяха прекрасни (както сами виждате от снимките)... а аз като си видях своя букет - се влюбих в него, въпреки липсата на божури - лизиантусът и хортензията бяха добре ги заместили и изглеждаше приказно и в тон с всичко останало, а и размерът му беше перфектен - не твърде голям, не твърде малък 

Потеглихме към църквата, където вече всички гости бяха настанени по местата си и ни очакваха. Всички действащи лица - младоженци, шаферчета, големи шаферки, баща ми - се бяхме строили пред официалната врата, за да минем по бялата пътека. Маестрото започна да свири "Here Comes the Bride" в началото тихичко докато влизаха младоженеца и шаферчета и шафери/шаферки и после след малко изчакване влязох аз, водена от баща ми под ръка и вече с много силна и тържествена музика. Всички се бяха изправили и обърнали към мен и бяха толкова щастливи. Минахме по пътеката обсипана с цветчета от малките шаферчета и спряхме пред амвона, където водещия пастор попита баща ми: "Кой предава тази жена?" и той отговори: "аз, баща ѝ" - след което ме предаде на мъжа ми, който вече беше отпред на един от двата стола, той ми подаде ръка - качих се и аз на сцената и седнах до него. След това имаше кратка проповед от друг пастор, след което пристъпихме към обещанията и самото венчаване - беше безкрайно вълнуващо. След като ни венчаха и си сложихме пръстените един на друг и младоженецът целуна булката като преди това ѝ махна булото, за да ѝ открие лицето - минахме ритуала със свещите, при който има 3 свещи - 2 от тях горящи в символ на нашите две отделни идентичности, а третата в средата не е запалена - ние пристъпваме запалваме средната, след което духваме нашите отделни в символ на това, че ставаме вече едно цяло. После имаше молитва от всички пастори за блогословение на новото семейство, след което ни изпратиха под звуците на Менделсон отвън, където приемахме поздравления от присъстващите гости, тъй като половината от тях нямаше да са в ресторанта по-късно. Украсата на църквата беше прекрасна - правиха я една приятелка ѝ най-голямата ѝ дъщеря - бяха вложили толкова старание и труд - бяха изработили специални съдове за вази, както и табла с наши снимки, кътове с нещата, които обичаме - беше невероятно!!!

(ще направя малка почивка в разказа, тъй като съм на работа и като мога ще го продължа)

Честито, scilla!
Много щастливи мигове, семейно щастие, разбирателство и уважение помежду ви!
Прекрасно звучи всичко, което си написала... чакам продължение и те моля за снимчици, ако нямаш нищо против.

Звучи толкова вълнуващо, трогнах се от разказа 

Ах, колко хубав разказ! Сега и като го свържа със снимките и се олучава цялата картина и чак мога да усетя настроението на вашият ден!
А свещите, за които говориш са отези днете белите и по средата тюркуазената нали?

Докато четях разказа си представях всичко все едно съм била там!
Уникално!!!!

Много нежен грим и прическа! И двата чифта обувки са невероятно красиви.
Снимките са много хубави, представям си какви ще са останалите професионални

И аз да кажа още веднъж, че много нежна и красива жена и булка! Разказа ти и мен трогна особено частта с: "кой предава тази жена","аз баща й", аз мися, че ако баща ми го попитат този въпрос сигурно ще се разплаче, майка ми със сигурност ще бърше сълзи 

scilla, толкова нежност и красота! Всичко е съвършено - обувките, бижутата, букета, шаферките, панделките, свещите... А снимките ви са просто вълшебни - страшно романтични и "чисти"... Историята е прекрасна! 

на патерици ... ГОРЧИВО! Пожелавам ви един слънчев, влюбен и щастлив семеен живот!

Ако не е много нахално и аз бих желала да те видя като булка