Ей туй, с историите, винаги ме хваща неподготвена. Аз си изхранвах едно циганче, хубаво като картинка, което уж било изписано от болницата с диагноза Хепатит А. След време минахме и през Хепатит В и С, абе много болно. И да не беше ми разправяло тъжни истории, пак щях да му давам, просто ме беше легнало на сърцето. Един ден обаче ми каза, че не иска хляб, а пари за кроасан и банан. Дадох и  понеже много ме ядоса, тръгнах след нея и видях, че купува цигари. Беше някъде към 12 годишна и се омъжи в друга махала. От два - три месеца отново върви след мен, като мъкне едно бебе /нейното/. Мъжът и я изгонил и се върнала отново при нас. Та сега храня две гърла, купувам неща за ядене. Не зная, много често вървя по други пътища само и само да не я срещам, но после ми е гузно. Майка ми ми се смее, че съм приличала на нейната баба, която раздавала на просещи с думите " Аз на тях, Господ на мен да дава!". Само като ме погледне с лъскавия си поглед и като видя парцаливото бебе.... не издържам. Не се съмнявам, че пак си купува цигари и не и пука за детето, но все нещо остава и за ядене. Сложна работа.....

На мен би ми било жал единствено за бебето в случая, тя явно е достатъчно голяма да си направи избора.

Не ми се вижда нормално това, което причиняват хиляди майки на децата си в наши дни. Продават ги, изоставят ги. Всяко животно се грижи за малките си - инстинкт е, а какво правят те? Я се опитайте да пипнете котетата на домашната котка. Тя се влачи едвам, изпосталяла, но котетата са с пълни коремчета.

И къде са социалните служби, които да видят как се "грижи" майката за това бебе. И като видят дали изобщо им хрумва, а и дали могат да направят нещо?

И нещо по- весело , една поредна моя история. Преди 10 години имахме едно обучение в неработен ден във фирмата. Издокарах се с кожено палто, с нови ботуши, абе като на обучение. Даже ме взеха от къщи с кола. Да, ама не ме върнаха с кола, а трябваше да ползвам градски транспорт. Съответно, за коженото палто имах друга чанта, и както може да се очаква, не си бях взела пукната пара. Та качвам се аз на тролей от последна спирка и ще пътувам почти до другата последна спирка. Вече е почти тъмно, студено е и в тролея има само един циганин, който гледа пияно и страшно, а аз нямам пари. В Пловдив билети се купуват от шофьора в самото превозно средство. Разстоянието е много голямо и няма как да вървя пеша, мисля, че нямах и мобилен още. Примъкнах се до циганина и го попитах дали има билет и кога ще слиза, за да ми го даде на мен. Човекът направо се втрещи, ама ми даде билета си. Голям резил........С кожено палто, издокарана, а без билет.

Ох, аз като Швейк. Сега ми дойде друга история на ума. Пътуваме като ученици в рейса и минава контрольор. Един мой съученик, сега е известен доктор в Бургас и си има даже частна клиника, като видя проверяващата /беше естествено без билет/, нави един стар билет на тънка фунийка и си го пъхна в носа. Честна дума, като дойде контролата, той си извади хартийката, леко навлажнена и измачкана и я подаде. Леле като писна проверяващата, направо спря рейса и излетя през вратата, без да проверява. Абе, умното си е умно - и в клозет да го затвориш, гладно няма да умре.

хахах,свекърва  разби ме с последния пост

Е такава  изобретателност н е  сме имали като ученици.Ние  се  скупювахме на купчинка и зад  нас  все  се криеше по някой

Привет момичета как сте? Чета ви сладко сладко и се сещам и аз за различни истории.Винаги съм твърдяла, че всяко стадо си има черна овца.Случки с роми имам много, но  и българите не изостават Случаят е следния: от както живея във Варна всяко лято по заведенията има по някой по културно просещ, който ти предлага някакъв сувенир / на видна стойност 1-2лв. даже е много / за около 5-10лв. А ако откажеш с едни мили очички ти казва, че няма какво да ядат и да дадеш колкото имаш / разбира се без да получиш този комплект /. Тези въпросни просяци са деца на видна възраст от около 8-9г. и като станат на около 12-13 идва на " смяна" следващото дете, като каката / вече изпипана в този бизнес / ги води по заведенията и ги чака пред тях като дава нареждания какво да правят, а докато чака си слуша музика на новия си телефон. С какъв акъл тези родители са пратили децата си посред нощите да " работят " по кръчмите, където има и пияни туристи и всичко може да се случи?!

Ех, искаше ми се малко по-позитивно да звучи тази темичка като за първи ден от седмицата, но това е реалността около нас. Аз за циганите или по модерному "ромите" няма да говоря, само ще разкажа една история, понеже и аз рядко се сдържам да дам и на цигани, и на възрастни хора, и на деца, и  на инвалиди, и на глухонеми със сувенири. Та, даже ми се е случвало и на онези с картичките, нищо, че знам, че ме лъжат в очите (разбира се, подминавам такива, които се опитват да ме изнудват или се държат нагло и безпардонно). Те всъщност не лъжат мен, лъжат себе си. И както казва мъжът ми простичко - аз не давам само заради човека срещу мен, давам заради себе си, защото аз съм такава. По-богата с 50 стотинки няма да стана. Историята, която исках да споделя беше следната - това лято бях в централно заведение, където обядва "елитът" на нашия град, никой от посетителите не бръкна в джоба си да даде поне 20 стотинки на дрипав възрастен човек. Прегърбен, смазан от живота, потропващ с бастунче и неизменно с каскет и сако обикаля града. Никога не се натрапва на хората, които се правят, че не го забелязват, просто тъжно отминава с надеждата, че някой друг ще прояви малко състрадание. Приближи се и към мен за някоя стотинка, но виждайки, че съм с детска количка, отскочи назад стреснато и почти извика от притеснение:"Извинявайте, вие сте с бебе, по-добре да не ме вижда, за да не го плаша!" Наложи се да го гоня, за да изсипя в шепата му всички монети, които имах. Останах потресена, че един бездомник и просяк носи в сърцето си повече благородност и човечност от всички останали, насядали по масите "елитни" граждани. Станка Пенчева беше написала едно много хубаво стихотворение по темата и с него ви желая повече добри неща да ви се случват през седмицата  
ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля - вместо да ударя,
Да повярвам - щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Добро утро! Ранно пиле, рано пее /хихихи, бая късно е вече/. Снимката е ужасна, но трябва да имаме база за сравнение

хахаха,късно ,късно,колко да е  късно...вече р аботим

Добро утро и от мен

Добро утро 
От сутринта получавам прекрасни новини и искрено се надявам да започне и за мен късметлийски период Днес са се обадили на половинката да му съобщят, че църковният му брак с първата му съпруга е разтрогнат  Вече е уредил и нашата венчавка, така че на 09.03 ще се венчаем  Обадиха ми се, че до два часа ще получа и видеото от сватбата  Не са кой знае колко важни новини, но малко по-малко трябва късмета да се обърне, че напоследък явно съм в някаква дупка 
Пожелавам на всички успешен, късметлийски ден 

Инловче, от сърце ти пожелавам късметлийския ви период да започне и да ви съпътства през цялото време като верен приятел Хубавите новини никога не са малки и маловажни - радвай им се!
Аз също ви пожелавам прекрасен ден

Привет  и от мен!
Свекърва ,много кукуригащо кафенце.То аз днес си позволих едно кофеиново та съм  в прегрешение.
При мен освен бебешкото ежедневие  една проверкаот НОИ за болнчните ми.Надявам се всичко да приключи ок.
Напоследък и нещо много ми се снима ,но за тази цел трябват разходки

Ето да споделя едно портретче на племенницата,което успях да спретна в неделя

Фийби който си го може, си го може. Чудесна снимка. Хайде бързичко да се стопля, че да правите повече разходки и да снимаш повече
Инловче защо да не са важни новините?! На мен си ми звучат много хубави и ти пожелавам най - малко през цялата седмица да валят така хубави новини.
Муунче а ти как си?

Добро утро, мацки! 
Искам да ви кажа, че много ми липсвахте през последните седмици, но от работа и домакинстване дъх не ми остана
И сега закъснявам за работа, затова се включвам в темата да ви пожелая приятна и ползотворна седмица (или поне каквото остана от нея), а на всички Антоновци утре весело празнуване (че не съм сигурна, че ще се включа )

Добро утро! Днес е сряда - не се сяда.... Успешен ден и хм хм високи трудови резултати, който на какъвто фронт се бори!
Това дали е кафе, или е шоколад, не съм сигурна....но да хванем черешката .
Ивелка, ти също ни липсваше. Както и много други....
Фибс, снимката е като на Снежната царица, но в топли тонове . Ама и момичето си го бива. Тя по мъжова страна ли е, та е с такива красиви сини очи?