Браво на Мишето, много добре си качва детето

Ехеее,ама какво правите вие - цели 300 гр .Браво,браво!По колко яде сега Мишето на хранене?Като стане 3 кг мислиш ли да й сменяш млякото?

Мърче, поздравления за доброто наддаване! Борбени мама и дъщеря сте! Нека за в бъдеще нямате повече тревоги! 

Фийбс по 60мл. вода и две мерителни лъжички. Така става око 75 мл. през три часа. Но явно млякото е много силно - ние сме с Фриско Прематюр. И когато стане 3 кг., а с тези темпове /дай Боже/, това ще е след седмица и половина ще минем на единичката.
Тази нощ беше малко неспокойна. Като я взехме я мъчиха колики, въпреки че ми казаха, че няма. Установихме, че ние малко неправилно я храним и нещата се успокоиха. Сега обаче пак. Та се чудя коликите може ли да са за по няколко дни, после да затихнат и после пак да станат по-силни. Или да търся причината другаде.

Да наистина от Фризо прематюр качват по-бързо.И ние бяхме на него в началото.
Напълно е възможно коликите да са по няколко дни, точно при нас бяха така поне 3-4 дни бяха кошмарни денонощно. Ти даваш ли й нещо за колики?

Честито ви щастие Михаела и от мен, да сте живи и здрави всички, важното е ,че вече сте си в къщи и всичко е наред.

Честита радост! Дано всичко е зад гърба ви и е останало в миналата година. Пожелавам ви само хубави моменти и по-малко притеснения.
И на мен всички ми казваха че детето ми няма колики, но то си се свиваше и пръцкаше, може да е това.

Мърче, честита дъщеричка
Да бъде здрава Михаела и мноого радост да ви носи. Нека ви се случват само хубави неща

Леле, едва сега разбирам прекрасната новина - Мърче, честито!!!!!!!!!
Много съжалявам за трудното начало, което сте имали. Знам какво е да се притесняваш за здравето на детенцето си още от първия ден, но на мен поне не ми се е налагало да се отделям от нея. Браво на теб, че си успяла да се пребориш и че си издържала и изписване, и прибиране, и празници без бебка! Герой си ти. Важното сега е, че сте заедно. Ще имаш и притеснения и въпроси, но те са в реда на нещата. Щом сте здрави и сте всички вкъщи, ще се справите. А ще видиш и колко по-силна става любовта ти с всеки изминал ден и колко е хубаво да си имаш дъщеричка - това ще измести постепенно всички лоши спомени.
Прегръдки имате от мен и ти, и Михаела

Юле,как я карате?Как е Мишето?

Здравейте момичета,
Отдавна не съм писала, но имах редица техницчески проблеми - скапа ми се лаптопа, а големия комп е в стаята на Мишелче и не искам да го пускам при нея. А за съжаление няма къде да го преместя.Но вече всичко е наред и ще пиша повече. На всички ви благодаря за добрите думи и хубавите пожелания.
Мишелчето расте. Направихме й погача, ходихме и на църква на 40-я ден. Тези дни ще си припомня как се качваха снимки във форума (за мой срам съм забравила ) и ще ви пусна няколко от погачата и от последните дни. Тъй като рождах секцио я водих миналата седмица на ортопед - всичко е наред - ще носи токчета напук на мама. Утре сутринта сме на офталмолог (нали стоя в кувьоз), а следобяд на консултация при педиатърката.
Другата причина, поради която не ми остава време на пиша, е че тя спи изключително малко. На първо място все още се храни на три часа. И идея си нямам дали, кога и как ще доживея да поспивам поне 3-4 часа нощем. Тя е направо ламя на яденето. Чак се притеснявам. 10 минути преди третия час се събужда и са ревове тръшкане, докато сменя памперса и стопля млякото направо будим и нашите на долния етаж. Вече й давам по 75 мл. и са изключения случаите да ни ги изяжда. Увеличих дозата на 90, но пък нали я мъчат колики и явно и става тежко и се почва едно свиване, гърчене, ръмжене - няма заспиване. Нося, люлея, пускам бял шум - абе клоун отвсякъде. От друга страна пък от АМ получава запек, ака на ден и половина, от от които половин ден се напъва за да се изака. Тук писъците са още по-големи. А горкото му се спи, та две не вижда. Заспи и тамън се унесе и почне да се свива или напъва. Честно казано вече сила нямам. А и Иво замина на очни и ако не е майка ми сигурно ще се влача по корем вече.
Другото, което ме притеснява, и за което ме питаха неонатолозите е дали се усмихва. Има се предвид осезаема, а не рефлекторна усмивка. Пък тя се усмихва само като заспива. То горкото кога да се научи да се усмихва - или спи, или реве, или яде или се свива. Много са ми редки моментите да е будна и спокойна. Иначе гледа, следи с поглед, обръща се по звук, дига и главичката като е по корем. Последното не става всеки път като я обърна, но пък когато не става тя е гладна (това го правя преди хранене за да не повърне) и си налапва ръката и хич не ще да дига глават в този случай. Когато не е зверски гладна дига главичката, върти я, ама не всеки път. Но това с усмивката почна да ме притеснява. Мацки вашите дечица кога се усмихнаха за първи път?

Мърче,радвам се ,че писа.Ето,че при вас нещата се нареждат малко по малко.Като ми описваш ежедневието ви и се сещам ,че и ние бяхме така,само че Яворче спеше между храненията и все нямах време да го сложа по корем.Като е гладен и той включваше алармата за секунди.Убеждавам се за пореден път ,че всяко дете се развива различно.ХУбаво е ,че повдига главичка,браво на малкото Мишелче.Добре ,че сте минали и ортопеда вече.За усмивката мисля,че Явор започна да се усмихва съзнателно към 2 -рия месец ,а от две седмици се смее.Преди това макар и рефлекторна усмивката постоянно беше кацнала на лицето му.Но не се притеснявай,мисля че има време за Михаела,мисля че то дават зор неонатолозите.Гледам пък доста рано е почнала да си лапа ръцете.Явор това го прави от две седмици.
Чакам снимки от питката !

п.с. За запека защо не пробваш Фризовом

Доколкото помня и Вероника започна да се усмихва съзнателно някъде към средата/края на втория месец. Най-напред се усмихваше като заспиваше, на сън или преди кърмене и после започна през останалото време. Така че спокойно.  

Мърче,какви ги върши малкото Мише?Кажи какво става около вас?

Здравейте момичета,
Не съм се разписвала тук, защото беше пълна лудница около мен в последните две три седмици. Мъжът ми замина на очни, мама се разболя, вуйчо ми /който е самичък и няма кой да се грижи за него/ и той се разболя и дойде вкъщи. И аз луднах. Гледам бебе, гледам болни, чистя, готвя. Забравих какво е да дишаш без маска на лицето /за да пазя бебка/. Живеех само на кола и срам ме е да си призная  цигари. Но полека лека нещата се нормализират. Това е за мен. Сега за Михаела.
Мишелче е добре. Вече е 4 килограма, а трябва да има и отгоре. Намерих си втора педиатърка /нашата не струва, но пък живея в Божурище, а тук избор много няма/. Засега съм много доволна от нея. Смени ни млякото - сега сме на НАН Сензитив и коликите почти ги няма. Мишел е на път да откаже едно нощно хранене - понякога го пропуска, но в повечето случаи, вместо на три се храни на 4-5 часа. Ходим и по прегледи. Засега минахме на ортопед и офталмолог. Всичко ни е наред. Малко се бях шашнала с офталмолога, че след първия преглед чета в епикризата пише Фонова ретинопатия. Добре че го видях един ден преди контролния преглед. Имах съмнения, че е заради клиничната пътека - така се и оказа, но може ли да не ти го обяснят.
Сега остана най-страшния за мен преглед - трансфонтанелната ехография в сряда. Кажете по една молитва и стиснете по едни палчета.
Иначе моето момиче расте и се променя. Вечер преди баня отказва да спи и си игарем. Почна да издава плеяда от звуци. Смело вдига глава по корем и вече не реве като е в тази поза. На няколко пъти се обърна, ама си е случайно. И най-хубавото - днес видях първата усмивка. Истинска усмивка в отговор на моята. Ми това е. Ох, наистина трябва да си припомня как се прикачваха снимки във форума.....