Хихихи, при мен седмицата е весела от вчера...След Радините вълнения, сълзи и сополи от гузна съвест и ред още емоции, присъщи на нормална свекърва, започвам да се гледам "през чужди очи" и мисля, че преди
Муунчето ще напиша книга. Емиииии, ако ще пращаш тетрадка, пращай, защото случаят си заслужава

. Оказа се, че моята сватя леко объркала
прахосмукачка с
парочистачка. Жената организирала да си купи от тези парочистачки, дето ги рекламират и децата казали, че ще и я подарят за Коледа /като пари/, тя пък решила да купи две от дистрибуторката за да ползва намаление. И понеже ние, в дълбоката провинция, не сме чули за това чудо на техниката, решила, че е нужно да направи демонстрация на уреда пък и да ми бъде подарен по забележителната дата
35 години съвместен семеен живот. Представям си се като онази бабка от рекламата, дето си чисти с кеф и песнИчка си пее, докато чисти. Зер, имам си и аз като нея котка да ми цапа, плета като `алтава да си успокоявам нервите, гледам цветя....Абе 1:1, като копи:пейст съм с дамата. Сега нормалната прахосмукачка поне плашеше котката и заглушаваше фалшивото ме пеене "че в радост и песни животът минава", да му мисли в бъдеще съседката

, какво я чака. Та да знаете, че вместо модерна и скъпа прахосмукачка, ще имам модерна, голяма и скъпа прахосъбирачка /щото не вярвам да изкара и година/. От друга страна, вече съм спокойна, че тетрадката и плетените шапки и шалове ще са си съвсем толкова не/нужни, колкото и нашият подарък от тях. Подкрепям с ръце и крака не/вярното че, важен е жестът, а не подаръкът

.