Привет, дами!

Аз малко късничко се включвам, ама така се случи, зачетох ви седмичната тема и ми направиха впечатление нещата, които си обсъждате. Пък и се връщам от форумска среща с приятни момичета, та хептен съм в настроение за форума.
Да кажа за бележника-книга, който предложи Мишел. На мен миналата година точно такава книга ми подари бъдещата ми свекърва и аз много я харесах, само че още ни веднъж не съм писала в нея. Уникално е измислена, подробна, красива, удобна, с всички възможни неща в нея, които аз не се сещам иначе да събера на едно място. Та, препоръчвам с две ръце.
За събиранията с роднини.. дълга и напоителна, понякога мъчна тема е това. Майката на половинката е самичка и обича да ни организира за празници много дни предварително. Ако реши, може да ти скъса нервите с приготовления и спазвания на дати. Слава богу, не ни притиска вече и се съобразява с нашите календари. Баща ми е същият като нея, но и той напълно се води по нашия план, само и само за да ни е удобно и да успеем да се видим. Аз си имам навик всяка година да се събираме с нашите, да правя трапези, да украся, да приготвя, да дойдат у нас, да сме заедно, та първата обща година вкъщи канихме и двете семейства у нас, те от престараване не можаха да се отпуснат и се държаха като бастуни до подаряването на подаръците, дето измисляха един месец, след което пийнаха по една чаша вино и се скъсаха да бързат да си ходят - провал. На втората година, за да не се стресират от големите приготовления, на Бъдни вечер се събирахме с нашите, а на Коледа ходихме при майката на половинката. Получи се добре и празнувахме два пъти. Тая година предварително се разбрахме с всички да не се водим по дати, а да гледаме леко и безболезнено да се съберем. С по-малки думи казано, на празниците младите семейства постъпват основно по два начина - уважават семействата и обричат всичките си празници на пътувания, за да не се обиди някой от родителите, или отказват на всички и си правят собствени планове, а родителите се примиряват. И при двата варианта има натъжени, ама какво да е прави. Май всичко опира до това младите или "старите" доколко са егоисти, за да налагат своите желания за празниците.
От друга страна, брат ми има приятелка и тая година като реши, че ще празнува при нея, барабар с нашите, хептен ми идваше да го гръмна, защото макар и егоистично, съм свикнала да е около мен на празници и ми липсва, а така направо си се чувствам пренебрегната, което си ме превръща в една идеална, егоцентрична свекърва, ама какво да правя, винаги заедно сме били, винаги съм мислела за него... Ясно ми е, че всичко опира до компромис, ама иди си раздели това хубаво момче. Та, разбирам и нашата форумска "свекърва", ама иначе обичам да съм свободна в плановете си, когато разсъждавам като снаха. Съвети не давам съответно, само споделям, че всички сме в кюпа.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)