благодаря ти,
cveta, не знам какво да напиша и дълго време се чудех изобщо дали да напиша нещо, но в последните дни целият ми свят се преобърна и съм безсилна пред всичко и не мога да повярвам и съм толкова объркана и наплашена... покрай мен най-силно ме подкрепят мъжът ми и моята най-добра приятелка, добре че са те, защ. гледам да не товаря близките си, баща си, сестрите си, защ. трябва да съм силна... А само Бог знае колко съм (или не съм).
Не е тук мястото където да пиша всичко това и това ще бъде за последно...
Ценете всичко, което имате и се молете при мен нещата да се развият по най-благоприятен начин, защ. вече нито сили имам, нито сълзи... но надеждата последна умира;
Имам нужда да споделя, а после ми става тежко че говоря за това, затварям очи, заспивам и се будя и всичко е същото, нищо не се е променило и аз просто не мога да повярвам...
Искам отново да се смея, да се радвам и да празнувам тези хубави празници... а все едно животът ми свърши.
Преди време мисля, че
Ивето беше писала за баща си, че и той е болен, не знам дали правилно помня, ако четеш Иве ще те помоля да ми пишеш, искам да те питам някои неща.
Съжалявам за този пост, за тъгата в него, за обърканите думи...
