Мили момичета, аз не съм писала отдавна тук, но за съжаление и сега не пиша, за да се отпиша

При нас се проточиха нещата ужасно много, освен това останах и без работа и в момента съм в ужасна дилема. От една страна никога не съм си мислела, че работата ще се окаже такъв ужасен проблем, обаче - на, оказа се. Не искам да сме безотговорни в желанието си за дете, от чисто финансова гледна точка ужасно ми се иска да съм реалистка и да успея да надмогна вътрешното си Аз, което направо крещи вече, че не иска да се отлага за пореден път второто детенце. От друга страна, всеки, с който съм си споделила болката, всеки ми казва, че идеален момент няма и да не чакам излишно, щото времето си минава. Вече ясно виждам, че мечтата ни за две деца с малка разлика няма да се осъществи, Митето си расте сам, а всеки ден повтаря колко иска братче, за да си играят. Много ме боли, че пак ще го отложим. Обаче не искам да треперим как ще се справим финансово с още едно детенце, на квартира сме, Жоро е на нова работа

....И сега пак се пазим, и пак го отлагаме, и вече не знам кога ще ни се случат нещата

Съжалявам, че си излях тук болката, обаче ужасно ми тежи и вече не знам какво да правя. Писна ми да чакаме
