По-бързото приемане на проблема и започването да се съобразяваш с него и правилата които ти налага, води до по-бързото му решаване.Въоръжете се с търпение и следвайте препоръките на лекарите си.

Така е, но няма да се лъжем- два дни ходих все едно света свършва. Но то при мен е нормално, два-три дни всичко да ми е черно, после се мобилизирам и почвам да гледам малко по цветно. Много ми помогна поста на Маги, че от това не се умира и подкрепата от приятелки, че ако се вкара в норми, няма проблем с бременността.
Колкото до диетата, леко полеко си я наложих, то не че я карам от много дни (както казват днес и утре, два дни), но нямам избор. Пък и ми се иска освен за ЩЗ, да стартирам и с по-ниски кг следващия път.

Момичета наистина нетърпението ми е голямо, не мога да чакам.От много време искаме бебо, и вече се чувствам че сме на финала до заветната цел.Та въпроса ми е , защо да не може да се бебеправи когато хормона варира, та той варира всеки месец при здрави хора, в рамките на нормалното разбира се.Ще дам пример с мен TSH 7 март 4.7, TSH 13 март 4.2, без прием на лекарства, просто повторих изследването.Да завишено е при всички случаи, никой не го оспорва.Но нали има мами забременели със различни стойности, и дори над нормата.Аз имам едно дете и никой до сега не ме е изследвал с него за TSH, нали организма на всеки е раличен, ами ако съм забременяла с високи стойности?Никой не може да ми каже, истината е че всичко си е Божа работа. Аз съм взела мерки пия си хапченцата, та когато дойде щъркела дойде.Приятен ден на всички!

Защото Събева веднъж диагностицирани проблеми с щитовидната могат да доведат до много големи проблеми при бъдеща бременост.Ранни спонтанни аборти, увреждания на плода и т.н.Да при обикновенните хора варира, но в рамките на разумното, а при теб няма да е така.В момента в който забременееш жлезата ще се побърка тотално и ако нямаш доза която да е изпробвана във времето лекарят ти трудно ще те лекува.

Но ти имаш глава на раменете си и сама можеш да решиш какво да правиш.Ние само можем да ти кажем какво може или не, да се случи.

sabeva_07 защо искаш едва ли не нашето удобрение за да си правите опити.Прави го както искаш.Аз мога да ти кажа защо си изчаках периода всичко да е ок.Защото при проблем с ЩЖ и вариране вероятността от спонтанен аборт е доста голяма както и вероятността от проблем при бъдещото дете.Естествено решението си е твое и го прави както го чувстваш,ние само ти даваме съвет .А и за мен е малко неоснователно да решиш ,че не можеш да изчакаш два три месеца-хората чакат с години.Но пак казвам няма нужда да искаш от нас да ти кажем давайте работете за бебе всичко ще е наред.

Аз не искам разрешение разбира се, просто задавам въпроси и се надявам на отговори.Все едно е монолог и диалог, питам себе си и вас.Надявам се сте ме разбрали.

Събева,според мен изчакай,както са ти казали момичетата с опит или се консултирай с лекаря си,при всички случаи щом имаш проблем е по добре да изчакаш ,за да се стабилизират нещата. Действително не е проблем да се забременее с по високо ТСХ,аз забременях с 3.2,но всички други си ми бяха в норма,докторът ми каза че за забременяване било хубаво да го сваля и ако искам да пия лтироксин.аз лично реших,ченяма да се тъпча с лекарства и че щом е в норма и другите са в норма и нямам проблем ще остава нещата така,точно тогава съм забременяла. по време набремеността си правих пак изследвания и ми беше 1.8,но пак казвам,ако имаш диагнозти,иран проблем,изчакай, за да нямаш проблеми.

Събева, както и преди мен са ти казали, важното е да намериш ТВОЯТА доза l-тироксин, и при положение, че TSH от 4 е станало 0,8***, при евентуална бременност задължително ще се промени. Изчакай поне контролния преглед. През това време може да започнеш да мериш БТ/да следиш овулация и когато ендокринолога ти даде зелена светлина, ще започнете бебеправенето хем веднага, хем ще знаеш кога е най-подходящо.

Събева, направо ме изненада с такава стойност след 14-дневен прием.
При мен дори и след 3 месеца нямаше такава разлика, но може би защото взимам л-тирокс, а те са с по-малка бионаличност.
Изчакай още 1 месец, това време не е "загубено", използвай го за други изследвания. Аз например първо си направих гинекологичен преглед и някои кръвни изследвания, гинеколожката ми препоръча да си опресня ваксините, да посетя кожен лекар /профилактично изследване за рак на кожата/, да изследвам ТСХ, зъболекар, прием на витамини и прочие... 

Вие забелязвате ли някаква разлика при смяна на дозата на хапчетата? Аз много се опасявах, че ще вземе да ми се отрази някак си, но нищо не усещам.

Аз пия Еутирокс-в момента 50 мг.При смяната на дозата веднъж съм имала сърцебиене.Рязкото сваляне и вдигане на хормона не е добре-трябва да е плавно и трайно.

Еутирокс пия вече от сигурно 3 години.Заради не правилно дозирани хапчета в началото хормона ми се срина за по-малко от 30 дни от 8.18 до 0.44.В последствие смених лекаря и си влязох в норма.Мисълта ми е че бързото сваляне на хормона, не е гаранция че всичко е ОК, напротив.Хапчетата действат с натрупване, което означава, че с всеки изминал ден хормона се повлиява още по-силно от хапчетата.

Събева, ще си позволя да се включа и аз, макар че вече си получила доста съвети и мнения от другите момичета  
Както вече съм споделяла тук, на мен ми откриха Инсулинова резистентност миналата година. След ДВА спонтанни аборта в началните седмици. Бяхме опитвали около половин година преди да забременея с първата загубена бременност. Бяхме на върха, когато ни потвърдиха, че съм бременна, подарихме на родителите ми положителен тест за годишнината им от сватбата. Две седмици по-късно загубихме бременността, бяхме в чужбина, в страна, чиито език не говоря и не разбирам. Беше ужасно майка ми да ми превежда, че вече няма бебе. А мъжа ми дори не успя да е до мен през това време, защото трябваше да се прибере в БГ на следващия ден. Изчакахме около 6м и отново опитахме - забременях от първия път.Загубихме и тази бременност, на връх моя рожден ден...И тогава, след като първия път никой не ме насочи, а аз бях прекалено разстроена, за да правя изследвания, се взех в ръце и е заех да търся причина. Настоях за направление за ендокринолог, правих изследвания и резултатите бяха повече от ясни за ИР. От тогава до сега - вече 6м, съм се взела в ръце както никога до сега. Говорих с приятелки с тази диагноза и имах тяхната невероятна подкрепа, опора и помощ - нищо, че някои от тях са на другия край на България. Четох и се интересувах как да си помогна - и представи си, оказа се, че мога, стига да се взема в ръце. Започнах да си пия лекарството, да пазя подходящия хранителен режим, да спортувам. Да се виждам с приятелки, да уча-записах магистратура, изобщо - направих всичко възможно да си отклоня мисълта от идеята за бебе и в същото време да съм полезна на себе си. Не ми беше лесно - имах си и слабите моменти и още ги имам понякога, криво ми е, става ми тежко, обаче намирам начин някой да ме шамароса виртуално и словесно, та да се стегна и да карам напред - и това страшно ми помага! И искам да ти кажа, че мисълта, че ако забременея сега, има опасност и за мен, и за евентуалната бременност, ме държи силна много повече от всичко друго, защото по-важното в случая е да оздравея, да се закрепя до състояние, в което да съм способна - и физически, и психически, да износя и да родя едно здраво бебе. Повярвай ми, че не искам написаното да се възприема като сълзлива тирада-оплакване във форума - пиша ти на кратичко своята история, защото се надявам да те мотивирам да се стегнеш и да помислиш трезво кое сега е най-добре не само за теб, но и за едно бъдещо бебе. Знам колко силно е желанието - то не може да се изтрие с гъба или гумичка. Но именно желанието ти за здраво бебе трябва да ти е най-силния мотиватор да се погрижиш за себе си първо, а след това и бебчето ще дойде - но ти ще си способна не само психически, а и вече физически за него.
Моля останалите да ме извинят за романа, който изписах, просто се надявам да мога да съм полезна поне на един човек тук, както и за мен бяха изключително важни и полезни думите на три скъпи съфорумки  

Ето каква е ситуацията при мен. Започнах прием на л-тироксин 50 гами, през първите 15 дни се чуствах зле, гадене, виене на свят.Не знам дали от хормона. Изследвах се от 4.23 беше спаднал на 0.856.Продължих с л-тироксина по 25 гами.След 10 дни прием на 25 гами вмомента хормона е 0.609.Чувствам се добре, но продължава да пада.Не знам какво се случва, не мога да се свържа с ендото. Какво ще кажете вие?
Да го намаля ли на четвъртинка? На контролен съм към 25 април.

Първия ми въпрос е кой ти коригира дозата?
Втория ми въпрос е в една и съща лаборатория ли пускаш хормона?

Коригира ми я ендото, в една и съща лаборатория, първият път към 8часа ми взеха кръв , но днес към 10 часа не вярвам да е от значение на гладно и без кафе.Трети ден от цикъла съм, ако има значение.
Тъй като не се свързвам с ендото, гинеколога ми ме посъветва да го спра за известно време.Не знам какво да правя?Иначе ми каза че не е толкова ниско, ама както е тръгнало сериозно си отива към нулата.