Здравейте,аз рядко пиша в седмичната тема,не успявам.Но тази тема която сте подхванали..просто не мога да се сдържа.Като майка с много малко опит (2 г.) искам да кажа,че за мен най-трудното нещо до момента е да бъда едновременно добра майка за детето ми и добра съпруга на мъжът ми....но е много трудно.Както свекърва казва,имам чуството ,че когато детето стане на 2 или 3 годинки някак си, едва сега мога да се откъсна за малко от него ,а и той не изисква вниманието ми по цял ден на 100 %.Но с бебе,което се кърми и му излизат зъбки или има колики и не си спал цяла нощ и цял ден си го обгрижвал...просто вечерта си заспал преди бебето и все ти е тая какъв ден е имал мъжът ти (или поне на мен ).За мен е истинско изкуство една жена да може да отдели нужното внимание и време на всички членове от семейството.
Свекърва ми ,когато е родила мъжът ми все е повтаряла на моят свекър,че роди ли се детето-той отива на заден план  Аз лично не съм казвала така на моя мъж,а дори винаги се опитвам да му покажа,че имам време и за него или да му приготвям някакви специални неща.Защото мисля,че и за мъжете е малко трудно в началото, когато се появи новият член от семейството(според мен понякога ревнуват). И за да не се стига до там,се опитвам да взимам своевременно мерки ...а дали се получава 
Аз имам и един въпрос.Бяхме на сватба-спечелихме булото -с надиграване.Но сега когато младоженците доидат да си го вземат трябва да им подарим нещо.А нямаме идая какво.Има ли специална тема по въпроса?Ако не имате ли някакви идеи?

Добро утро
Вчера ме накарахте да се замисля по темата, която разисквате. Стигнах до извода /поне за примерите около мен/, че младите майки са просто извън контрол - родят ли детенце оставят работа, мъж, роднини и абсолютно цялото им внимание е насочено към децата. Момичета, с които до скоро съм разговаряла нормално, сега основна тема на разговор е дали са вредни детските кухни, колко пъти на ден трябва яде детето и са дали абсолютно на късо мъжете си. Имам няколко примера около мен, които дори не искаха да пуснат децата си на детска градина и попълниха грешно формулярите - уж случайно   Повечето мъже едва намират тема за разговор с жените си в този период. Нима този човек, който цял ден се труди за да може да осигури нормалното отглеждане на детето си, не заслужава малко внимание и разговор НЕ свързан с детето? Вчера поговорих и с майка ми по темата и тя каза, че едно време просто е нямало възможност за толкова съсредоточаване в нещата - трябва да се работи и това е - детето в градината. И на нея й е било мъчно, но избора е този. И не мисля, че сме израснали лоши или болнави   Имайте в предвид, че едно време са гледали минимум по 2 деца, ние сега за 1 обръщаме света и то става център на Вселената. Не казвам, че някой ден няма да съм отдадената на детенцето ни, но определено няма да лиша мъжа до мен от внимание.
Пожелавам приятен ден на всички  

Добро утро!
Днес е денят на християнското семейство - честит празник!

Муунче, точно и аз това щях да напиша Честит празник на всички!

Добро утро!
InLove_Girl , чудесно кафе, благодаря.
Честит празник на всички!
Написах един дълъг пост по вчерашната тема, но го изтрих. Взехме много да се фокусираме върху нея  , природата си знае работата, пък и да отгледаш дете е нещо, което всеки човек е добре да преживее. Плюсовете са повече, повярвайте ми! Колкото до темите за разговор, винаги има хора, с които темите за обсъждане се изчерпват за две минути. Губим едни приятели, печелим други.
И още една страна на нещата, пак от личен опит. Сватята е спряла да работи след раждането. Посветила се е изцяло на детето си, водила я е на танци, на уроци по английски и т.н. Сега снаха ми никога не забравя да каже: майка ми заслужава това и онова, защото изцяло си е посветила живата на мен. Е, как да не стискам зъби за да не кажа нещо? Понякога и децата са много лоши /предимно чуждите, де /. Аз нямам заслуги, макар да съм ги гледала и двамата до 3 годишни и да имат същото образование, което и тя. Сега да я питам ама аз нея дали ще спре работа, при положение, че е вложила толкова сили и материални ресурси в развитието и кариерата си..... Май е верна приказката, че внуците са отмъстителите на бабите .

Здравейте и от мен!Честит празник!Минавам само да ви пожелая един хубав и усмихнат ден!Днес ми е едно весело и позитивно  Тръгвам по задачки свързани с бебо и дано успея да отметна някои неща които липсват от списака с покупки,че в къщи обратното броене забочна 
Приятен ден на всички

Аз ви прочетох на две, на три, признавам си, но нямам много време... След малко тръгвам за изпит - втората част на feast-теста, и сега ми е малко нервно - искам да се справя, ама не съм сигурна дали ще успея.
Е, след като съм минала първата част, няма да е пълен провала, ама... 

Здрасти! Да ви кажа, щото питате. Добре съм, ама ще се оправя. Ремонтът ще приключи скоро, на финалната права сме. Свеки, има и врата и то не една. За другите работи, да сме живи и здрави, след няколко месеца, ако ми стиска, ще ви кажа какво ми минава през главата. Ако не, пак да сме живи и здрави! Овладявам в тънкости "изкуството да гледаш чашата поне наполовина пълна".   Важното е да ни е гот!    Вас няма да ви питам как сте, вие сами си казвате!

ДаБулка се появи 
На мен ми е едно такова никакво  Нещо ме бо.и от известно вpеме ниско на вpата  Щитовидната ж.еза май е някъде там...

menyanthe, пак стискам палци и съм сигурна, че ще се справиш !
DaBulka , не се притеснявай, ние ще ти доливаме чашата! Само идвай тук
zai4e_mia , понеже се слагат точки, когато думата е нецензурна, голям зор видях да търся какво искаш да скриеш  . Пък то, явно клавиатурата не ти е наред хахахаха.

Нещо не е наред (клавиатурата) от време на време.
Имате ли представа на какъв доктор трябва да отида - невролог или ендокринолог? 

Зайче, отпред или отзад на врата??
menyanthe, успех на изпита...

Цитат на: kiwi в 20.11.2012 16:30

casky, ти като преминала по този път скоро ще ни разкажеш ли от какво ти се наложи да се откажеш? Какво ти липсва и липсва ли ти изобщо от живота преди детето?

Набързо ще се постарая да разкажа
Не мисля, че съм се отказала от нещо, нито, че ми липсва нещо от преди. Като казах, че не трябва да забравяме себе си, нямах предвид първите 2 години...там ги пиши себеотдаване. Общо взето ежедневието е хранене, памперси и пак отначало. Ако излезете самостоятелно 1,2 пъти първата година го пиши късмет Но децата не са винаги бебета...като растат нещата се променят. Тогава грижите и отговорностите също растат, но все пак вече може да се оставят и сами...след 2 годинки вече си е човече, може да си говорите, да се смеете заедно. Ние ходим да ритаме топка, играем разни игри в нас, гледаме филмчета тримата...това са неща, които не сме правили преди двамата и ни доставят супер много удоволствие...така че по-скоро се сдобиваш с неща, отколкото нещо да ти липсва. Не излизам както като съм била на 20...ама то всяко нещо с времето си, аз и не искам толкова вече Сами да излезем веднъж в месеца примерно Не си купувам парцали както преди, защото сега купувам анцузи и пантофи през месец, но пък не се оплаквам В това отношение имам късмет...същия калибър съм като преди и поне дрехи не ми липсват
Единственото май което бих заменила е кисненето при лекаря. Аз винаги много съм го мразела това, а сина ми докато не тръгна на ясла не се беше разболявал...ами сега вече сме на абонамент там, какво да кажа Иначе всичко останало си заслужава промените...мога да кажа, че една жена преоткрива себе си като види за пръв път детето си А и първите години, въпреки че са по-трудни си имат своя чар. Първо зъбче, прохождане, захранване...все хубави спомени

Честит празник и от мен!
При мен още е рано да се каже дали ще имам време за мъжа ми точно колко,но аз гледам нещата от малко по странен ъгъл. Аз искам да  прекарвам с детето си възможно най-малко време. Може би звучи странно, но искам да възпитам един самостоятелен човек, който да търси помощ само при нужда. Много ме дразнят деца, които и за най-малкото тичат при мама. Преди да ме нахокате, не казвам, че ще правя сървайвър, но по примера който имам колкото повече внимание отделяш на едно дете, толкова по лигаво става. Не в очите на майка си, но за околните. Та в тази връзка се надявам детето ми да е просто член от семейството ми, а не единствена цел и мисия в живота. Надявам се като се видя с приятели да не съм изостанала с години и да имаме тема на разговор.

Oхоо, ден-два да не вляза и сте писали, писали, та нямате изчитане...

Аз като майка на един млад мъж да кажа как беше при мен. Когато се роди и двамата с баща му бяхме студенти и работехме, бабите и те работещи. Ама то затова има ясли, градини, че и седмични даже. Да, сърцето ми бе свито когато го пуснах на ясла, ама оцеля. После на седмична градина - пак бях със свито сърце, до момента в който сам си каза, че много му било хубаво в градинката. Прибираше се щастлив и тръгваше с усмивка. Определено не страдаше и се успокоих. За някои тогава изглеждах като майка садистка и едва ли не без сърце. Но пък аз данък обществено мнение не плащам, така че не ми пукаше особено кой какво мисли, те хората си говорят, не можеш да им запушиш устите. Това беше моят начин да имам време за себе си, за съпруг, за работа и лекции... Любовта към детето е една, към мъжа е друга, а към теб самия е съвсем различна и не могат да се сравняват. Никога обаче не съм пренебрегвала бившия си съпруг, заради детето. (защо се разведохме е друга тема и няма отношение към дискутираната). Така си порасна изключително самостоятелен и отговорен, сега е човек на когото мога да разчитам. Нямам претенции да съм му дала най-доброто възпитание, но пък се постарах да дам всичко от себе си.
Ако имах възможност за второ дете, пак бих постъпила по същият начин. Без угризения! Който иска, нека ме съди.

Не мога да разбера какво е това вкопчване на майката в детето, все едно не съществуват други хора-таткото например. Ето така се получава обратен ефект-прави детето толкова зависимо от майката, че е направо като залепено за нея.
И както Пънки каза - детето трябва да е един от членовете на семейството, а не единствения такъв! 

Инлов, радвам се че сте си изкарали страхотно! Ако имаш нужда от помощ за нещо с удоволствие ще се включа, доколкото ми е възможно. И не се ядосвай, те хората така си мърморят...угодия нямат. 

Дабулка, добре си се завърнала тук.