Честит рожден ден,Никола!Бъди все така палав и много усмихнат!

Честит 2-ри Рожден Ден на Никола! Да е жив и здрав, много щастлив и винаги усмихнат! 
Ще чакам с нетърпение разказа ти и снимки от рождения ден. Тортата е сууупер! 

Честит рожден ден на Никола!
Да е здрав, усмихнат и щастлив

Торта изглежда страхотно, предполагам, че е била и много вкусна. Чакам с нетърпение снимки и разказ за 2-я рожден ден и за реакциите на порасналото момче

Благодаря ви за пожеланията. При нас след рождения ден се започнаха едни пътувания и едва сега успявам да седна и да пиша в нашата тема.

Изкарахме чудно лято. Отбелязахме началото му с рождения ден на малкия човек, който беше чуден. Разбира се под знака на любимата кола. Всичко беше свързано с нея и макар и украсата да се състоеше само в един надпис, все пак мисля, че се получи добре. Подаръците също бяха тематични и сега около мен виждам само Светкавицата Макуин под всякаква форма: раница, играчки за плажа, коли, дрехи, прибори за хранене, чинии, подложка за хранене, чаша и т.н. Получи и няколко камиона, различен размер и писта на ферари. Нея още не сме я отворили, но и това ще стане. Мисля, че Никола изкара много добре. Скача мноооооого на любимия си батут, вика ТОТА( торта), 1100 пъти преди да дойде тортата, духа свещички, намаза косата на неговата приятелка Яна със синя сметана, от което майка и не беше много доволна, но нали е рожденик бързо му простиха. Мисля, че един от любимите му подаръци обаче е колелото. Балансиращо, на Кетлер, голямо тичане пада с него.

Отбелязахме 2-те години с първото подстригване. Не помня от кога не е плакал толкова. Беше истинска трагедия за него да се раздели с косата си и само повтаряше: Не, неееееее. Много ми беше жал, но пък вече не се поти толкова, много по-леко му е и мисля, че се чувства добре с новата си прическа.

Седмица след рд заминахме за Пловдив при нашите. За съжаление преди няколко месеца баща ми почина внезапно( не помня дали съм споделила този момент) и там обстановката все още е малко тягостна, но пък Никола успява я разведри до голяма степен. За майка ми той е като лекарство за мъката и аз съм щастлива, че мога да и помогна чрез него в такъв момент. В Пловдив са любимите същества на Ники: бабу, чичо( вуйчо му), Меми( приятелката на чичо, която свъщност се казва Меги и напоследък започна казва името и правилно), Пети(прабаба му Петя, позната още като наборката) и кучетата Ики( Вики), Йекси( Лекси). Когато Никола не е в Пловдив, Ики и Йекси вдигат купон, защото когато е там са прекалено заети да се крият в тоалетната, където обаче той вече ги намира... В Пловдив е и любимата ни детска железница, на която се возим абсолютно всеки път. А точно до нея има много приятна площадка, с прилежащо към нея заведения. По-скоро е обратното разбира се, но ние се шегуваме така, защото площадката ни е по-важна. Вечер разхождаме Ики и Йекси и е супер интересно когато те правят пипи и аки. Направо изпада във възторг. Освен това знае, че там е любимата фризьорка на мама, която се казва Нана. Всеки ден като излезем, първо тичаме към нейния салон и крещим от 10 м поне: Нанааааа, Нанаааааа. Разбира се Нана се разтапя и зарязва работата, за да го види. Изобщо чудно си живеем там. Пети ни готви, бабу ни глези. Не ми се тръгва обратно към София обикновено. Седмицата, която прекарахме там беше чудна
След Пловдив последваха 2 прекрасни седмици на морето. Не съм очаквала, че ще изкараме толкова хубаво. Бяхме с другата бабу и Никола беше на върха на щастието. Ние също, защото имахме време и за себе си. В общи линии денят ни минаваше по следния план: ставане, закуска, плаж до обяд. После прибираме малкия човек вкъщи и ние се връщаме на плажа до вечерта; душ и задължителна вечерна разходка из морската градина. Докато бяхме на морето, успяхме да отделим доста време за себе си и посетихме няколко много хубави ресторанта и един приказен замък. За замъка в Равадиново са изписани много неща, къде хубави, къде лоши, но истината е че е много красиво място, което си заслужава да се види. Времето прекарано насаме( без детето), ни се отрази много добре и въпреки, че много ни липсваше на моменти, мисля, че имахме нужда от тази кратка почивка от няколко часа на ден. Определено се прибрахме отпочинали и с нови сили за престоящите предизвикателства. Единственото, което не успяхме да направим беше да се видим с Додо и нейното семейство, за което ми е много мъчно, но нямаше как.

Спирам поста до тук, защото стана доста дълъг. В следващия ще ви разкажа за това, колко страхотен син имам, колко много е научил за 2 години, и как ме научи да го обичам, дори обожавам дори когато се опита да хване бръмбар за крака... И разбира се за яслата и гърнето...

Морето беше ознаменувано и махането на памперса. Точно за 4 дни. 2 дни пишкане и акане, където падне, 2 дни- изпускане и спринт към гърнето и край. От тогава сме си изцяло на гърне. Имаме някои случайни изпускания, но са не повече от 1-2 пиша на седмица, което мисля, че е отлично, при положение, че за първи път свалихме памперса на 1 август. За съжаление все още не казва всеки път с думички, но пък показва с жестове и мимики. Така нямаме пропуски. От следващата седмица тръгваме на ясла, надявам се там нещата с гърнето да продължат така добре. Навън пишка прав до някое дърво и много се забавлява с това си умение.

Яслата... Голямата ми драма. Остава по-малко от седмица до този момент и на мен ми се иска времето да спре, честно... Изобщо не искам да тръгва. Измислям си какви ли не доводи, само и само да не започне от понеделник. На практика, знам че и от петък да започне е все тая, пак няма да искам. Опитвам се да се самоубедя, че не е толкова лошо, че ще се чувства добре там, но само намирам недостатъци в яслата, което понякога ме докарва почти до рев... Днес получих списъка с вещи, които трябва да носим с нас и видях 5 лигавника. Никола не ползва лигавник от много време, не го иска. Капе се все още като се храни сам, но не иска лигавник и аз разбира се веднага си представих как ще го карат на сила сложи лигавник... Обадих се на Даниел, разбита от откритието си и той веднага намери решение: Ами ще занесем лигавници и ще им кажем, че той не ги харесва, ако не иска да сложи, да не го насилват и толкова. А на мен даже не ми хрумна тази опция. Представих си ги как го натискат към масата, за да му сложат лигавник. И още някои неща имаше, няма да ги споделям, за да не ми се смеете. Та така, големият ден е следващият понеделник, часът не го знам все още, защото децата щели да влизат на части, за да няма струпване. Щяло да има много персонал, а не само 3-ма души, за 14 деца, така че разчитам, че ще успеят да го успокоят, като си тръгнем. Но чувството, че го оставям сам-самичък продължава да ме гложди....

В кратко резюме за всичко, което и не можем все още, чувствата и емоциите ни, ще ви разкажа по-долу. Чудя се от къде да започна. На първо място трябва да отбележа, че 2-рият рожден ден беше повратна точка за Никола. Изведнъж някак порасна. Стана много по-разбран, макар и още да тича нон стоп насам натам и да се опитва да разруши повечето неща по пътя си, вече знае, че улицата се пресича само за ръка и че не може да тича по нея. Знае, че не може да тупа другите деца по гърба както тупа баща си, защото те, за разлика от баща му, падат, боли ги, имат АУ и не им харесва. Стана обаче много ревнив по отношение на играчките си. Не е склонен под никакъв предлог и при никакъв стимул да отстъпи играчката си на друго дете, дори и другото дете да му предложи размяна. За сметка на това пък, той е склонен да прави размяни, ако ще получи играчка, която иска.

За щастие караме някакъв тих бебешки пубертет, защото за разлика от истериите, които спретват неговите връсници, когато на него му се откаже нещо той застава пред мен, обръща долната устна и с най-драматичния поглед идва и ме прегръща. Ако аз съм сгрешила с нещо, като например не му давам да мята попара с лъжицата във всички посоки, получавам същия поглед и същата обърната долна уста, следва театрално отиване в другата стая и заравяне на глава във възглавницата. Ако не му се ходи до другата стая, същия ефект го постига и на дивана, пода, стола и т.н. Важното е да е драматично и аз да се чувствам виновна. Не мога да го обвиня, че действа така, защото аз същ го правя дори и сега. Аз не викам, не се карам, но се обиждам и страдам, било то на него, баща му или някой друг. Просто не вярвам в крясъците и мисля, че като покажеш на някого, че те е наранил, той ще си вземе бележка и няма да го прави повече. Никола действа по същия начин. Така даже не мога да му се сърдя, че се обижда и даже не ми говори няколко минути. Ако положението е крайно драматично, може да се разплаче и да отхвърли подадената му ръка и да откаже гушкане, но последното рядко се случва. В общи линии толкова по драматичните теми...

...Много обича приятелките си Яна, Емма и Иви. Иска да върви за ръка с тях, да ги гушка, целува, да играят. Те обаче не винаги са в настроение за неговото лудо тичане и скачане и понякога го игнорират леко. Той е доста настоятелен и понякога имаме 1-2 ревящи деца, едното искало едно, другото- друго. Ама какво да се прави. Прави ми впечатление, че обича всички да са край него. Най-щастлив  е когато сме в Пловдив и всички сме там. Прави ни проверка да види кой, къде е и милата му прабаба не успява да си догледа сериала, защото обикновено бива изкарана от стаята си с викове: Петиииии, ла(ела). Но пък тя толкова доволна да е с него, че му прощава някоя пропусната серия. Като написах Петииии, се сетих, че всеки път като се прибираме  от разходка, застава на вратата, започва да я вика по име и да чука. В началото съседите на етажа се шашкаха и излизаха да видят какво става, но вече свикнаха и не им прави впечатление. Баба му Петя обаче е много щастлива, че той толкова я обича

Много е сладък когато се удари. Ако веднага не го целуна или в последствие се сети, че има рана, се самоцелува. Направо падам от смях с него, защото той се оглажда 1-2 пъти и като види, че никой не го отразя и си целува коляното примерно. Целува и нас с баща му като ни удари. Целува ни и без да ни е ударил. Особено баща си. Голяма любов са. Напоследък ми прави впечатление, че започна да го копира. Например сега иска да ходи само с ТОНКИ( маратонки), защото баща му имал тонки. Слага ЧАПЧЕ(чорапче), преди да ги обуе, защото баща му така правел... И още ред неща. Мисля че е нормално да е така, и се радвам, че го прави. Другото много забавно е, че откакто веднъж видя ви в тоалетната, при всеки удобен случай пишка прав, качен на стълбичката. Във връзка с гърнето се сетих за другите неща, които правим в банята. Мие си зъбите горе долу добре сам, както и ръцете, лицето още не може. Там помагаме. После се бърше в кърпата и е готов за бойни подвизи.

Става все по-самостоятелен. Храненето и миенето са само част от нещата. Успява сам да прецени кога да спре на тротоара, за да не изскочи на улицата, как да изкачва и слиза стълби без да се държи. Разбира се ако са прекалено стръмни не се получава, но в общия случай става номера.

Другата голяма промяна е любовта към книгите и четенето. Преди едва изкарваше минута, слушайки приказка, но сега четем по няколко книжки една след друга. Има една, която много обича. Подариха му я за рд и от тогава ни е настолна. Аз вече я знам на изуст. С книжки се и приспиваме на обяд. Вечер лягаме, гасим лампите и заспиваме без много хър мър. Аз се правя на заспала, а след 10 мин и той вече е откарал. През нощта спи относително спокойно. Буди се най-много 1-2 пъти, пие вода, идва да се гуши в нашето легло и продължава да спи до сутринта. Момента с отделянето май ни е много далечен все още.

Мислех си още нещо, което исках да напиша, но нещо ми се изплъзна мисълта. Така че спирам до тук. Другата седмица като минем първите яслени дни ще пиша как са нещата.

Пускам ви и една снимка да видите мен и малкия шемет: http://anony.ws/kIX6

Капризче, беше ми много интересно да прочета за порасналия Никола. Аз ви чета много отдавна и ми беше много интересно да видя колко се променят децата. Вървим по вашите стъпки с един палав малчуган, който много се надявам да е толкова разбран и интересен на 2 г. Много леко карате бебешкия пубертет, дано така да е. Доста майки ме плашат със заветните от 2 до 3 г., но явно си е индивидуално. Ние сме от Пловдив и обмислям да заведа Михаил на Детската железница. Може би е достатъчно голям, за да му хареса. Поздрави!

Миличка, моите искрени съболезнования за татко ти (гуш) 
Радвам се, че сте си починали и сте се заредили с Даниел - мъъъъничко ви завиждам за откраднатото време само за вас си 
Иначе, Никола е супер сладурче - истински сладко момченце (трябва да се видим някой път и да ги запознаем, ей). Чудесно е, че се разбирате и няма бебешко-пубертетски драми.
Беше ми изключително интересно и полезно да прочета за постиженията му(и за махането на памперса особено) - по-честичко ни разказвай тук
Много гушки и цунки 

Ели, Ники, привет
От много време се каня да пиша, дали тук, ЛС, или във фб, но все не ми остава време нещо.
Чета, че много нови неща има около вас и хубави и лоши. Ели, моите съболезнования за баща ти ( прегръщам те силно)  – дано грижите за малкия голям човек ти помогнат да го понесеш по-лесно, доколкото е възможно това.
Честита ви първа прическа, много е сладък Никола дори и без къдрици. Браво за памперса, аз се забавих много с този въпрос, но когато тогава, здраве да е. Ники винаги е бил по търпеливия в семейството и по отношение на бибата , и памперса, и за много др неща.... (определено няма да спечеля "Приза за майка на годината")
Много му се смях на „самоцелуването”, сладур Цецко тича при мен да го целуна, а ако ме загуби от поглед, което се случва рядко, отива при някой друг, а веднъж беше обиколил всички (баща му, баби, дядовци, леля, чичи) беше много смешен.
Незнам вие как сте с глезенето, но Цецко има респект само от баща си, на всички други се е качил на главата, реши ли че нещо не иска да направи е голям проблем тръшка се и никакви „подкупи или заплахи” не помагат, направо съм в шок Ники като замине командировка, какво ще правя.
От доста време не си писала.....
Какво става с яслата, как се справя Ники?? Ти беше писала във фб за първите дни и дотам. Как сте с адаптацията, с вирусите и т.н. А ти с работата и грижите за Никола???
Още сто неща исках да ти пиша, но....
Много целувки от нас, прекрасни сте на снимката двамата и на тази тримата на морето 

Ели, как сте с Ники?!?
Как върви подготовката за РД? Какви са плановете ви за лятото?
Поздрави и целувки от нас

Боги, макар и с огромно закъснение благодаря за пожеланията! Прегръдки на вас със Цецко