07.04.2013 01:19
Ооо, ама ти да не мислиш, че съм по-спокойна от тебе?!
Аз и сега си се треса всеки ден, все едно я водя за първи път. И също си бях подготвила питанията, при срещата с директорката.
Дори и някои неща да не ги научиш предварително, ще можеш в движение. Просто постоянно трябва да се интересуваш. И на персонала не им е лесно - няма пари за повече хора и лудват. Аз докато чакам да взема Ели по обяд, слушам известно време и да ти кажа главата ми става двойна
Крещи едно, друго нещо иска/ вика, трето търчи нанякъде....А представям си ако ги видя колко по-трагикомично ще е!
Аз също се притеснявам, най-вече за разболяванията...Ето, за 2 години сме изкарали само една хрема, а сега за месец 2 хреми, че и с екстри. То е неизбежно, така се успокоявам - не можем да ги гледаме под похлупак. Животът следва своя ход - създаваме деца, раждаме, гледаме ги, после работим, те растат и се развиват. Все някога ще почнат да се събират с повече от 3-4 дечица, които обикновено са в непосредственото им обкръжение.
Сега редовно ме гони параноя като я чуя да се задавя - мисля си дали пък не почва да кашля. Постоянно и гледам нослето, абе, луда работа!
Та, напълно те разбирам, искам да кажа. Ели се оказа, че психически се адаптира по-бързо от очакваното, но откъм болести не знам все още как ще е.
А за отношението към детето - мен ме е страх дали ще й дават достатъчно вода, например. Затова все й давам да пие преди да влезе вътре. После я питам дали е пила - хубавото е, че разказва какво прави и прочие. Мисля да ги питам дали може да им нося изворна вода, защото старозагорската е много твърда и рискована за бъбреците.
Иначе, мисля, че ще усетиш къде ти вдъхват повече доверие и ти носят повече спокойствие, то е инстинкт някакъв.
И се опитай да не показваш/ предаваш по някакъв начин този си негативизъм на Никола, защото знаеш, че децата усещат много. Аз отпреди да почне да ходи, й разказвах с усмивка за там, какво ще прави. И сега се старая с ентусиазъм да я разпитвам.
Аз и сега си се треса всеки ден, все едно я водя за първи път. И също си бях подготвила питанията, при срещата с директорката. Дори и някои неща да не ги научиш предварително, ще можеш в движение. Просто постоянно трябва да се интересуваш. И на персонала не им е лесно - няма пари за повече хора и лудват. Аз докато чакам да взема Ели по обяд, слушам известно време и да ти кажа главата ми става двойна
Крещи едно, друго нещо иска/ вика, трето търчи нанякъде....А представям си ако ги видя колко по-трагикомично ще е!Аз също се притеснявам, най-вече за разболяванията...Ето, за 2 години сме изкарали само една хрема, а сега за месец 2 хреми, че и с екстри. То е неизбежно, така се успокоявам - не можем да ги гледаме под похлупак. Животът следва своя ход - създаваме деца, раждаме, гледаме ги, после работим, те растат и се развиват. Все някога ще почнат да се събират с повече от 3-4 дечица, които обикновено са в непосредственото им обкръжение.
Сега редовно ме гони параноя като я чуя да се задавя - мисля си дали пък не почва да кашля. Постоянно и гледам нослето, абе, луда работа!
Та, напълно те разбирам, искам да кажа. Ели се оказа, че психически се адаптира по-бързо от очакваното, но откъм болести не знам все още как ще е.
А за отношението към детето - мен ме е страх дали ще й дават достатъчно вода, например. Затова все й давам да пие преди да влезе вътре. После я питам дали е пила - хубавото е, че разказва какво прави и прочие. Мисля да ги питам дали може да им нося изворна вода, защото старозагорската е много твърда и рискована за бъбреците.
Иначе, мисля, че ще усетиш къде ти вдъхват повече доверие и ти носят повече спокойствие, то е инстинкт някакъв.
И се опитай да не показваш/ предаваш по някакъв начин този си негативизъм на Никола, защото знаеш, че децата усещат много. Аз отпреди да почне да ходи, й разказвах с усмивка за там, какво ще прави. И сега се старая с ентусиазъм да я разпитвам.
и след обед им пускат радио.
Много трудно беше. Ново място, нови учителки, нови деца.....И като добавим различното отношение и съвсем зле стана 


Порастнаха тези деца 