Ей момичета, много ви благодаря за милите думи и пожелания.
Малко предистория. Въпреки, че имах проблемно забременяване винаги сме си говорили с Панайот, че ще е хубаво един ден детето ни да се роди на 20.09. И така, август месец обсъдихме евентуална дата на секцио 20.09, като можех да се откажа и да си родя нормално. Доста се колебаех тъй като при правенето на изследвания и операциите навсякъде ми казаха, че най- вероятно ще мога да родя само секцио. Явно в главта си съм се настроила така и затова избрах и секциото. Та така. 1-2 дена преди датата бях доста спокойна очудващо за мен. ДАже на 19.09 цял ден с колата бягах по задачки.Та така:
Имало едно време една мама и един тати, които много искали да си имат детенце, когато най- сетне чудото станало те зачакали неговата поява. Нощта срещу 20-ти септември спах сравнително добре казвам сравнително, защото аз почти цяла бременност искарах с безсъние. В 6ч бях спретната, готова щастлива и нетърпелива, нямаше страх само очакване. Даже СИ спретнахме 1-2 снимки. Пристигнахме в болницата приеха ме, прегледаха всичко беше ок. След това ме поведоха към предродилна, а Панайот отиде да хапне нещо. Включиха ми система и зачаках да се появи екипа и да стане 8;30. По едно време чух моята лекарка да говори с персонала. Те я попитаха кой ще ражда и тя им каза „ Герганчето бе, нашето Герганче” и всички много ентусиазиране изредиха се да ме видят все пак си ме познаваха от самото начало малко ли ме гледаха. Накрая дойде и, операционната сестра и ме отведе в залата. Както очаквах започна да ме тресе от вливането и всички си помислиха, че ме е страх но не беше винаги така ми става след вливки. Даже акушерката, която ми води консултациитедойеде да ме гушка, за да ме успокои . Явно не заставах както трабва, че се наложи анестезиолога няколко пъти да ме боде, което си бше доста болезнено. Накрая успя и легнах на масата, дръпнаха ми чершафа и вързаха ръцете. Усещах как ме почистваха. Тогава казах на анестезиолога, че още усещам да не ме режат, а той се засмя и ми вика, усещаш ама не те боли, защото вече си срязана след малко ще извадят бебето. Аз се опулих Спомням си че след малко анестезиолага и сестрата казаха в един глас, сега ще те натиснат, за да извадят бебето. Аз само попитах колко е часа. В тоя момет неонатоложката каза: Час на раждане 8:45 и след малко дребка изплака и ми я показаха цялата в слуз и верникс и какви ли не работи беше синичка. Не се изплаших не мога да опиша емоциите си, беше доста странно. Все едно гледам филм и всичко това не става с мен. Роди се 3270 и 50 см. След това я измиха и пак ми я показаха, казах си толкова е сладка. След това я занесоха на нетърпеливия татко да я види. Мен ме затвориха и откараха в стаята за наблюдение. Когато пак ми донесоха дребка имах повече време да я огледам. Толкова приличаше на баща си. Целият персонал се изреди да ми честити като и те не спираха да повтарят че копие на баща си. В 15:30 бяха часовете за свиждане до 16:30. Дойдоха да ме видят аз не можех да стана още ме пускаше упойката, а в стаята до нас през стъкло всички можеха да видят бебетата. В този ден се родиха 3 момичета и едно момче всички цезерово. Ние сме най- големите . Таткото записа малката. Когато си тръгнаха мен ме вдигнаха за раздвижване. Първото ставан е най- гадно след това до тоалет и после се преместих ходейки до другия край на етажа в моята си стая. Възстановявам се доста бързо според мен и за сега не съжалявам за избора си. Пъпчето ни падна точно преди да ни изпишат. За сега се кърмим, много развид сукателен инстинкт има и е лакомница, но сега е жълтичка и дремлива, което не й пречи нощите да превръща в дни и да не спи много много. За щастие през деня май влизаме вече в ритъм и имам време да дремна, не че го правя мразя да спя през деня. Това е общо взето. Имам да разказвам още и за трудностите които имахме едната нощ в болницата и за първият ден и нощ в къщи, но по- късно сега май все пак ще дремна