оооо темичка за Гери, браво, а разбирам, че е имало и парти-изненанда, толкова хубаво. Айде, Гери, чакаме те да разкажеш как са нещата при теб, вълнуваш ли се много, до къде сте стигнали с покупки и приготовления и всичко, всичко друго.

Гери, честита темичка 
Пожелавам ти много леки и спокойни дни до финала.
Съжалявам , че не можахме да дойдем на партито  , но знам , че е било страхотно - гледах снимките 

Гери честита темичка и от мен (от нас ) Желая ти спокойни оставащи дни със сладкото коремче ,а когато дойде дългоочаквания миг да гушнете с тати едно здраво и пухкавко бебче!!!
Имала си и парти изненада - надявам се да си била наистина изненадана

честита темичка и от мен! Изглеждаш много добре,надявам се така и да се чувстваш!
Пожелавам ти пкрасни последни дни с кормче и скоро да ни се похвалиш,че всичко е минало повече от прекрасно.Леко раждане и едно сладко бебе!!!

Гери,честита бебешка темичка и от мен!
Пожелавам ти тук да споделяш положителни разкази,много снимки и всички мисли и чувства,които очакваната бебка ти носи!

Видях снимките от бебешкото парти-чудесни сте!

Честита темичка bergeria
Ето че и ти си на финала.
Пожелавам ти най вече търпение, последния месец минава най бавно, но дано при теб да е като по вода.
Много усмивки и само хубави мисли да те спохождат

Гери, честита тема да я напълниш с много снимки и разкази за вас двете с малката принцеса.
Много хубаво парти изненада са ти направили момичетата, прекрасни снимки. Леко раждане

Ей много ме зарадвахте момичета. Първо много искам да благодаря на скъпата ми приятелка Гери, че ми е направила темичка, в която да споделям вълненита и преживяванията ни. Благодаря на всички за милите пожелания.
Много се чудех как да напиша този пост и реших, че по- добре да почна от по – далече, защото се надявам това да е един разказ за надеждата, за  вярата и любовта, за голямата случайност, преодоляването на разочарованието и безсилието.
При нас с мъжа ми желанието за детенце се появи преди 4 години. Тогава направих всички основни начални изследвания и получих зелена светлина за бебеправене. На втория месец видях двете чертички и не можех да повярвам, че е станало толкова бързо, голям рев му дръпнах от щастие, но... нещата не приключиха добре, оказа се извънматочна бременност, завършила с коремна операция и отстраняване на част от лявата ми тръба. От този момент започна и нашата борба, преминала през всичките й фази. Всички преминали през такъв ужас знаят за какво става въпрос. Дълго време не можех да се съвзема психически, дори и днес не мисля, че съм се съвзела. Просто тогава нещата се развиха трърде бързо от едната фаза в другата, за да успея да го асимилирам. Покрай организацията на сватбата ми успях да се поразсея да започна да мисля и за други неща, а и времето си  лекува. Започнахме отново опити като се подложих на допълнителните изследвания след такава ситуация като моята. Всичко си беше в норма и при мен и при мъжа ми, но бебето така и не ставаше. Стигнах до там, че  вече нямах желания за секс, защото го свързвах с неуспеха от бебеправенето. Добре,че Панайот е изключително търпелив и нито за миг не се поддаде на моето отчаяние или ме упрекна за нещо. И така 3г и ½ нямаше резултат, заговорихме за другите 2 варианта – осиновяване или ин витро. Осиновяването отнема доста време нерви и средства и мислехме първо да  пробваме ин витро и след това ако не успеем да пробваме и осиновяване. Ин витрото също беше лек проблем за мен тъй като  то много натоварва организма, за съм фамилнообременена от онкозаболявания и имам една психологическа бариера от тази гледна точка. В крайна сметка решихме  през септември 2011г, че февруари, че започнем процедурата. С течение на времето мога с ръка на сърцето да си призная, че ми беше писнало от всичко от ежемесечните тестове за бременност поради нередовния ми цикъл, от странните пробождания, които ме караха да си мисля, че пак е станала белята, от необяснимите зацапвания по никое време, от ходенето по лекари, от непресттаните и нетактични въпроси от някой хора „Абе няма ли някое бебе, кога ще ставате родители и т.н” депресията е нещо страшно и лошото е, че самия ти не я осъзнаваш. Така около Нова година започнах да се замислям дали въобще искам вече дете отчаянието просто си беше взело връх и преминало в безразличие, дори се зачудих и си повтарях, че и от ин витрото няма смисъл, ако иска да става ако иска да не става ПИСНА МИ. И така не знам как мина почти целия януари много натоварен заради кампанията в работата и сесията в университета. Последният ми цикъл беше на 14 декемвери. Правили сме само 3 опита, като последния път леко пияни, то тогава е и станало. След като ми закъсня около 10-12 дни започнах да се замислям пак за тест, дори казах на мъжа ми да ми купи един, ама той 2 дена се забави, защото и него му беше писнало от  отрицателните тестове. .........

......Не знам как е при другите, но аз имам много развито 6-то чувство и сякаш усещах, че нещо става. На 26 ян. следобада най после си направих тест и той + и отново имаше много сълзи, но този път от страх, да не кажа, че си изпаднах почти в истерия. Вече беше късно към 17:30 и като отидох в болницата дежурния беше на операция и ме прегледа една от другите лекарки, която по случайност не си беше тръгнала. Очакванията ми се потвърдиха след 12 дневно закъснение в матката не се видя нищо. За себе си бях сигурна, че отново е извънматочна, само че този път вече знаех за наличието на лапаро и реших, че ще се подложа на тази операция. По препоръка на лекарката на следващият ден пуснах чхг – 245 много ниско за 13 дневно закъснение, дочаках едва следобяда, за да ме приеме лекаря, на който бях решила да се доверя за лапарото и той не видя нищо никъде и ми каза да избера да изчакам 48ч за ново чхг или да ме оперира още тази вечер тъй като той излиза отпуск и ако държа да е той трябва да е днес. Не знам в какво състояние съм била, но веднага му казах, че отивам за багажа си и лягам на масата. Свикаха екип аз си събрах багажа и легнах на масата. Всичко ми е на сън сега като се замислям. През време на операцията Панайот ме чакаше от вън заедно с Герито(Gucci), от нея разбрах че е бил видимо спокоен, а и странното е че той до последно си знаеше, че този път нещатат ще са добре за разлика от мен. Събудих се към 22ч усетих придърпване видях 3-те лепенки и мислех,че съм и без друга тръба. Обадих се на мъжа ми, за да му кажа, че съм будна и странно, но не ми е зле. Тогава от него разбрах, че лапарото си е било само диагностично и че в тръбата няма нищо и да изчакам до понеделник за ново чхг, защото бременноста на 99% е вътрематочна, просто с късна овулация.  Не знам как съм реагирала не можах да спя цяла нощ постоянно ми се въртеше какво ли не  в главата. Тогава осъзнах, че всъщност още  не съм се възстановила психически от извънматочната и може би съм действала прибързано, по- лошото  е че и днес бих постъпила така. И така на другия ден ме изписаха тогава избрах и лекарката, която ми води ЖК.  След 2 дни чхг беше 995 , а след още два на свалянето на конците видяхме малката точица. Беше невероятно  не можех да повярвам. Не знаех кое чувство е по- силно радостта или страха дали всичко ще е ок. След като видяхме точицата зачакахме и сърдечната дейност съпроводено с още притеснение, после ми зацапа започнах прием на утрогестан. След това дойде и повръщането, един от най- ужасните ми спомени в живота просто не можех да спра, не можех да ям, не можех да спя просто повръщах от всичко дори от мисълта  за вода повръщах. Това доведе до още проблеми пореден престой в болницат на системи след това бъбречна криза, пак болница един ненормалник искаше да пробие бъбрека ми и да вкара стенд тъй като не можех да изкарам камъка. Не знам как успях да изпия 2 литра вода за окол 1 час, но след 3 денонощия на обезболяващи успях да го изкарам не знам кога, но спря да ме боли. Изписаха ме и си мислех, че мъката ми край няма. От бъбречната криза ми падна имунитета получих афти и хемороиди, които започнах да лекувам, а седмица след това една вечер в 13 г.с. получих обилен кръвоизлив в банята тогава си помислих, че това е края. За щастие докато стигна до болницата кървенето спря, бебка имаше пулс, последва поредния престои и системи. Когато ме изписаха се наложи да спя 2 дни в едни приятели, защото асансьора в блока ни се развали и нямаше как да се кача до 9-тия етаж. И така общо взето прекарах почти цялата си бременност на хапчета и легло, в 7-ми месец ми се скъси шийката на 1,5 см, но бебека още си е вътре за моя радост, на последният преглед на 28 август, 7 месеца след операцията бебка е добре, 2650гр, идеална плацента и води, всеки ден е активна и напомня за себе си.

....Едва сега успявам да се насладя на връзката ни просто съм малко по- спокойна. Натъжавам се, че нямах пълноценни 9 месеца да й се радвам, но се надявам, когато се роди да наваксаме всичко пропуснато. Всеки ден ми става все по- мъчно, че скоро ще излезе и няма да усещам ритничетата й. През нощта поради безсънието ми си говорим и бих се заклела, че ме разбира. Избрали сме й име -  Анастасия, а вече има и дата за секцио надявам се да изкараме до нея.
  Това е историята ни до момента, надявам се не съм ви отекчила, надявам се и на тези които са минали или им предстои да минат през подобни ситуации да съм помогнала. Не на последно място искам да благодаря на Гери, защото въпреки всичко беше с нас в най- трудните моменти, на Селвет, защото сигурно й  е писнало от постоянните ми тъпи въпроси и настроения, но много ми помогна с всичко включително последно с покупката на количката. На всички други момичета които ми помогнаха с приятелството и подкрепата си, не знам дали да ги изброявам, за да не пропусна някого, но ще се пробвам Светлето, Тони, Жени, Веси, Аби, Жеси, Стаси, Лени, Нинка, ако имам пропуски търпя корекция.
Да разкажа и за бебешкото ми парти изненада. Беше страхотно както всички партите които сме правили с варненската групичка. Много съм им благодарна на момичетат за всичко изкарах си страхотно, надявам се и те. Аз за малко да не отида, защото вчера не се чувствах добре, но бях обещала на Гери, а аз винаги си държа на обещанията само заради това отидих. И бях леко като зашеметена в началото да не кажа, че се и попретисних, все едно не бях на моето парти, а гледах някакси от горе като на филм. Получих си лентата на бъдеща мама и вече нямам търпение да я дам на следващото ни мамче. Момичетата ми бяха направили страхотна торта от памперси с много нещица по нея, имам си картичка и  брошка. Хапнахме пиинахме и се повеселихме имам и снимков материал. Благодаря специално за страхотното тирамису на съпруга на Стаси – Емо най – вкусното, което съм яла. Това е за сега от мен.

През много перипетии сте минали и ти и мъжът ти за вашата рожба,
ние се борихме година и половина и помня как се бях отчаяла накрая, даже първият тест който бях направила беше отрицателен (бях подранила), 2 дни по късно се видяха 2-те черти.

Всичко най хубаво Ви желая bergeria, само радост да изпълват дните Ви, бързо възстановяване на теб от секциото (не разбрах на коя дата ще е) и целувки на Анастасия - името е идеално и царствено, да си го носи с гордост

Гери да си призная честно разплака ме....съжалявам,че сте преминали през всичко това ,но се радвам още повече,че след броени дни ще се срещнете с най-голямото богатство на света - вашата дъщеричка!
Както винаги казвам - дай боже всеки му това богатсвто!!!От все сърце Ви желая да си имате и още едно
Целувки !