Сватбата на irishka - 22.09.2012

[irishka]

snowy, Iztre6tqlka, благодаря ви милички! 

Да дам малко предистория за нас. Ние се познаваме от 1997 (пф все едно казах от епохата на динозаврите  ) Съученици сме от един клас. Не беше любов от пръв поглед. Станахме гаджета във втори курс, но в края на учебната година когато дойде лятото той отиде на море и като се върна точно преди началото на следващата учебна година, пожела да се разделим. Много ми беше  След това през следващите три години, явно все още си бяхме тръпка един за друг, защото често се  задявахме  по купоните. Така до пети курс, когато си разкрихме какво означава всеки за другия  Тази година отпразнувахме десетгодишнината си 
Ние винаги сме били на мнение, че бракът е излишен, когато двама души се обичат. Дори нашите приятели и познати бяха много изненадани, когато им съобщихме, че сме решили да се оженим. Сега и на поканите всеки се смее и отбелязва колко точно е началото на текста:
"Най-сетне Слави и Иринка се решиха,
да минат под венчилото се престрашиха ..."
А братовчедката не пропусна да ми напомни как на сватбата на брат й съм казвала "Много е красиво всичко, но за други хора. Не е за мен." 
Сгодихме се на 19 март тази година. Аз знаех, че ще ми предлага, защото той предварително и многократно беше се подсигурил да не би случайно да взема да му откажа  Той знаеше, че искам пръстен, а аз знаех, че времето е дошло. Има само един проблем - аз съм адски нетърпелива 
Все се чудех и очаквах кога ще е, как ще е ..., но - нищо. Капакът беше, когато един почивен ден, първият слънчев и приятен за тази година, след като обядвахме, той ме пита сега какво ще правим  Отговорих, че не зная, но не решихме нищо конкретно и аз отидох да измия чиниите. Минути по-късно, той дойде и ми каза, че щял да ме води на разходка (Ние не се разхождаме по принцип. Нямаме този навик. Ама въобще.) Отговорих, че съм съгласна, само да приключа с чиниите. А той ми казва Не, остави ги за после. Да обяснявам ли въобще за пеперудите в стомаха ...  До тук - добре. Излизаме ние и по пътя ми сочи един голям дъб, към който вървим и ми разказва за него. Странно как ли сега не се сещам нищо за този дъб  Такова вълнение беше тогава, такава емоция  ... докато не огледахме дъба и той не предложи да продължаваме към езерото  Реших, че е избрал да го направи там. Стигнахме и до езерото и обикаляйки го, минахме покрай пътечката, която води към едни бързеи по реката (аз обожавам водопади) И той предложи да направим една обиколка на езерото и тогава да се спуснем по пътечката. Мисля си - там ще е. Сигурно ако някой ме беше видял отстрани тогава, щеше да реши, че съм състезателка по бързо ходене.  Стигнахме и до пътечката, тръгнахме по нея, минахме покрай бързейчетата - м-м. Нищо.  Продължихме си надолу и полека лека се прибрахме. Това беше капката на цялото ми очакване. Не издържах, качих се на колата и отпраших без цел и посока с ред сълзи, ред сополи  . Какво ли не си мислих - че се е отказал, чудих се дали не съм го притиснала, ядосвах се дали не го спира факта, че се предполага, че трябва да е романтично ... и какви ли не още изкукали мисли. Абе луда работа ви казвам. Това ме държа няколко дни, през които се ослушвах дали няма да иска да си "поговорим". Накрая се пренаситих на емоции и се успокоих - казах си каквото - такова.
До един понеделник.
Имахме да свършим нещо. Купихме каквото трябваше и следваше да го изпратим с куриер като той беше някак неспокоен. Като свършихме и с куриера и му казах да ходим да напазарим, той "изуфка" вече. Помислих, че ще дават мач, а той закъснява за началото  . Вече на път за вкъщи, зави в другата посока и се направи, че се е заблудил, след което изпусна и другата улица и се плесна по челото толкова убедително ....  На следващата отбивка вече се усетих, защото тя води право до Самарското знаме. Това беше  Пристигнахме, а той извади раница от колата и после ми предложи да разгледам паметника, докато той свършел нещо. След минути ме повика. Тъкмо се смрачаваше и светлината беше точно толкова, че да видя сърцето от розови листенца, което беше направил върху постелката и същевременно да изпъкнат запалените свещи. Тогава той извади пръстена, коленичи пред мен и ме попита дали ще стана негова съпруга. В последствие ми разказа как безкрайно дълго съм подскачала щастлива и съм повтаряла колко е красиво всичко, гледайки ту него, ту свещите ... А аз вика само ти приближавам все повече и повече пръстена да ми отговориш, ти - "Много е красиво!" и продължаваш да подскачаш. 
И така, после с нетърпение разказахме на всички приятели и роднини и се започна с подготовката ....

[petenceto0]

irishka Страхотно разказче Много емоционално, много романтично е било предложението, въпреки всичкото това напрежение около очакването за него

[Мариелка]

Хихиихи много яко и дълго чакано предложение

[Lady_sunflower]

леле, Irishka, колко те е поизмъчило твоето момче!
 Но все пак важен е крайния щастлив резултат. 
Аз много добре те разбирам как си подскачала след пръстена

Когато имаш време пиши ни за подготовката какво остава и  с какво сте готови?

[irishka]

Мерси, момичета 
С какво сме готови ли? Ами мисля с недостатъчно неща. 
До тук са направени всички покани, но остават нераздадени още 6!!! Плюс поканата за кумата, защото тя ще дойде от Германия на 10.09. Ще кача снимки в албума отново, защото не зная какво се случи с галериите.
Снощи исках да снимам и халките, но фотоапаратът ни работи само, когато е на кеф 
А за този прословут химикал за книгата за гости - купихме такъв
, но и той е дебел. Вчера обиколихме почти целия град и не намерихме такъв, който да става за нашата поставка. Вариантът е да я зарежем и да използваме купения химикал с неговата си поставка. Само неговата трябва да я "вградим" в квадратната поставка, която ще бъде облечена в червения сатен и ще бъде украсена с брошка:

Зная, че много се вживявам, обаче след толкова перипетии ... абе ще стане както искам и това е 
Чашите - по същия начин - голям зор. Купихме изчистени и ги пращахме до Пловдив, за да ги гравират. Дадохме сума ти пари, а резултатът е плачевен  - като картинка и текст е добре, но определено не е гравирано лазерно, защото по линиите за откъртени парченца, сякаш някой се е вихрил с чука и длетото  Много разочароващ резултат. Сега правим опит втори - във фирма в Стара Загора, с нови чаши (старите бяха по-хубави, но още 20 лв за тях няма да дадем). Как не я открих тази фирма по-рано  Малко се притеснявам за резултата, защото жената е толкова ... разсеяна така да се изразя ... просто трябва много да ми стискате палци да се получат както искаме. Чакаме я да се обади като е готова.
На кринолина на роклята мисля да добавя тюл и в най-горната част, защото формата на полата стои кофти малко. Вие как мислите? И за още нещо се чудя - на шлейфа накрая мисля че трябва да има още една дантела в края - стои някак липсващо. Не зная как не съм видяла на място - толкова се вълнувах като видях роклята и като я облякох! Мислите ли, че се вживявам много или е по-добре да помоля шивачката да ми прати една дантелка, а аз да си я залепя сама?

[Lady_sunflower]

Irishka, за химикала - аз имам едно минихиликалче - метално (сиво). Мога направо да ти го дам. Мисля, че никой освен вас няма да обърне толкова внимани е далие  малко или голямо. Според мен е грехота да издълбавате поставката.

А за роклята - не прави нищо без да имаш сериозен опит и без да си се консултирала с  шивачка. Поне мен много би  ме било страх. Хайде за тюла, който искаш да сложиш в горната част на кренолина - можеш да го захранеш с игли (то е отдолу и няма какво да развалиш) и да видиш дали ти харесва, но за дантелата на шлейфа - питай някой, който разбира

[rosito_m]

Предложението е било супер.Ама как те е измъчил 

[irishka]

Лейди, благодаря ти, ако е до 7 мм - давай го 
Мерси, Роси, постара се наистина 

[Lady_sunflower]

Irishka, май е точно толкова (7 мм). Не е много красиво - метално и сиво е. Казвай къде и кога да ти го дам

[irishka]

Ау, Лейди, 
Пращам ти веднага съобщенийце на лични! 

[Alichka]

irishka, как няма да се вживяваш - виж само какви неща си подбрала! Стъклената покана ми е още в  Показах я даже на мъжа ми с цел да копирам идеята  Обаче той имаше сериозен довод, че е чупливо и се надява кумовете да се похвалят след година - две с малко човече, което щъка и пипа навсякъде.

За роклята какво те притеснява по кринолина - обръчът ли се очертава или нещо стои на криво?

[irishka]

Аличка, благодаря ти  
Дай Боже да се похвалят с такава хубава новина. Дай Боже всекиму  
За роклята ми се вижда малко криво, че горната половина е по-тясна (вместо да е леко "пухкава" и да има лек ефект на обърнато лале ... големи обяснения праскам ...), а надолу изведнъж се "изтумбва" и стои странно. Най-вече си личи, където ръката ми е допряла роклята. Кринолинът има къдри тюлове от средата надолу, а мисля, че трябва да започват още от талията. Вашите как са?
И тази дантела ...  
Тази вечер фотоапаратът беше на кеф и ми наснима халките (бяло злато) и чашите. Качвам снимки. Плюс на чантичката (подарък-изненада от моята много мила шивачка), жартиера (също от нея) и воала ( пак от нея).
А, и одеве получих поща от жената, която трябваше да гравира официалните ритуални чаши. Въпреки, че отдавна беше видяла файла с нещата за гравиране, както и самите чаши и надълго и нашироко обяснявахме какво трябва да прави, даже си лепихме лепенки с обяснения   ... Та днес, петък, 17:30, не по телефона, а по e-mail   тя ми съобщава, че това било абсолютно невъзможно да го направи, с хиляда удивителни  , защото било фабрично направено на чашите, от които взаимстваме идеята   (и к'во от т'ва   и сега ли се сети) и ми пратила координати на фирми за ситопечат. Аман! Накрая ще си купя пластмасови чаши. С дръжка. Или чаши за кафе с Реал Мадрид. Милото ще им се радва повече

[Мариелка]

Ехее, ама ти си много хубава
Всичко много ми харесва, жартиерът е убиец, халките са великолепни, булото е страхотно!!!

За чашите не се ядосвай-опитайте там, където ви е насочила госпожата, пък ако не стане ги оставете без да ги гравирате, в крайна сметка като се замисли човек не е чак толкова фатално.

[Iztre6tqlka]

  халките са много хубави,мила 
А за роклята,уви не съм компетентна и не мога да ти помогна .Най-добре се посъветвай с някой разбиращ шивач или най-добре с дизайнера на магазина,от който си я купила.

[rosito_m]

Всичко е чудно  И покани , и халки,жартиерът е убиец 
Много си хубава с роклята,ще си прекрасна булка.