Цитат на: ivelka в 25.09.2012 23:25

Тъкмо щях да ти кажа, че си страхотно фотогенична! Особено на снимките в близък план изглеждаш толкова спокойна, естествена и чаровна!

  Благодаря ти, радвам се да го чуя. По принцип наистина съм доста  на снимки.
Хахаха ... рибарската мрежа беше страхотно попадение - отново негова идея - помоли един човек да ни услужи за фотосесията 
За тебеширените снимки не съм чувала, но звучи интересно и ще чакам с нетърпение четвъртък-петък да ви видя предсватбено.  Разкажи, ако не е тайна-изненада.

Честито и от мен!  Снимките са страхотни!!! Тази с мрежата е уникална 

irishka, много хубави снимки, а вие сте още по-хубави! Не съм съгласна, че не си фотогенична

Страхотни снимки, Ири!! Браво и на вас и на фотографа ви!! А ти... ти си просто прелестна.. 

Иришка прекрасни сте   

Красива и нежна булка! СТрахотна прическа, бравоо

Иришка,  нали знаеш каква си ми слабост! ПОЗДРАВЛЕНИЯ - прекрасни сте!
Ти си била безкрайно красива булка

Честито! От все сърце ви желая много здраве, много щастие, любов и пълна къща със дечица!
Приятно пътешествие! Очаквам те с нетърпение

Иришка, прекрасна булка си била Мнооого красива! Честитоооо още веднъж!

Много красива булка си била,миличка  .Още още....малко снимчици чакаме 

Леле, Иришка, колко си магнетична на снимките! Супер естествена, спокойна, самоуверена, харизматична... Как може така да говориш за себе си?  Фотосесията е невероятна! 

Красива си! Много! 

Олеле какви мили думи! Благодаря ви сладурани!  
Ние сме на интензивно водопадообикаляне   нищо общо с хоризонтално положение в СПА комплекс   Но колкото и добре да си каталясваме през деня, вече е крайно време да споделя за сватбения ни ден  
Колкото и да хвърчахме до последно, все още имаше неща за дооправяне последната вечер до 1 часа - да подготвим стаите вкъщи за гостите от другите градове, да направим хапките за хотела, да си залепя липсващата дантела на роклята, да я изгладя заедно с булото и да добавя малко тюл на кринолина около кръста ... а, и накрая нали сме си умнички с баща ми, решихме да украсим менчето и ракията за хотела със здравец и разбира се на сутринта той изглеждаше меко казано тъжен.   За щастие водната баня го развесели
Сутринта едва дочаках да звънне алармата, за да ставам вече   Пих едно бързо кафе, борих се сума ти време с лещите си като в един момент бях сложила две в едно око едновременно и докато се усетя ...   От там натоварихме почти всичко в колата и потеглих за прическа и грим. При фризьора трябваше да доуточним с шефката в ресторанта мястото за втория фотограф, за когото решихме ден преди сватбата. Нашият фотограф ни препоръча този вариант. И така, след като прическата беше готова, трябваше да направя избора на бижута най-накрая. Реших тиарата да я има, а да нямам колие.
Потеглям за прическа, а по пътя милото ми звъни, че жената на братовчед му решила, че ще идва и трябва на нея, на двете им момченца и на още един човек да добавим места   Как не се буторясах някъде докато говорех по телефона ...
Тук вече се разхождах по ежедневно облекло и прическа с було   От грима вече адски закъснях и роднините ми ме чакаха в хотела. Всички бяха толкова хубави!   Там братовчедката се зае с подготовката за изпитанията на милото, а снаха ми - с украсата на стълбището. Аз примъквах разни сватбени детайли, за да ги снима фотографа. После ме облякоха ... по-скоро докато ме лакираха, а леля ми ме хранеше, те ме обличаха. Дълго време   Последва фотосесия, на която бях толкова нервна и притеснена ... добре че Венци ме напътстваше. Междувременно постоянно прииждаха гости и аз ги посрещах и си правех бързи снимки с тях. А Венци постоянно ми напомняше, че няма време   Имах чувството, че само след минути се чуха клаксоните, някои извика "Идват!"

и след миг кумата влезе при мен - бяхме се разбрали тя да е от моята страна на барикадата, докато те преодоляват другите препятствия   Всичко стана много бързо - докато тя открехне вратата на стаята, в която бях аз и сякаш бяха вече при мен. Някакси в бързината го пропуснахме ритуала с прибулването Той дойде при мен и ... направо не зная какво се случваше - гледах го на видео после - обувката ми е широка, той пъха банкноти ... накрая ми стана, но я няма другата обувка, топло-студено, търси, намира я, татко ни извежда, слизаме долу, ритам менче (много ме е яд че не ми бяха сложили бяло и червено цветенце, а после в ресторанта въобще нямаше менче), играем хоро, нещо не е наред с роклята, спъвам се, продължавам да играя, после снимки с приятели и роднини и тръгваме за фотосесия ... Там честно казано много се бях ошашкала защо така тази рокля ми е адски дълга и я настъпвам, стомахът ми се обръщаше като се сетех, че ще танцуваме първи брачен танц и ще се въртя ...  
Междувременно по предложение на Венци решихме да отидем по-рано в ресторанта, за да направим прилични снимки с гостите, така че трябваше да сме по-експедитивни със снимките.
Тръгваме към ресторанта и аз се сещам, че лаптопа е в хотела, а трябваше да направим видео-обаждане за хората, които не можеха да дойдат. Родителите ни казаха че ще минат да го вземат на път към ресторанта. Ние през това време се снимаме с гостите (малко тъпичко се получи - ние наредени там като експонати, ама карай), хората от общината закъсняват, родителите - също! Накрая дойдоха всички и точно докато стоим в началото на пътеката, ми махат, че видео-връзката се е разпаднала.   Аз настоявах да изчакаме докато я възстановим и след като всичко беше готово - милото с кумовете тръгнаха, а след тях баща ми ме заведе до олтара. Не си спомням дали го прегърнах и целунах в края, наистина всичко ми е толкова мъгливо ... казахме нашите "Да", разменихме пръстените си, а аз едва се сдържах да не се разплача. Когато ни пожелаха щастлив семеен живот и трябваше да си излезем като семейство, стана толкова смешно ... първо ни бяха разположили на друго място арката и това от една стана ни обърка, второ беше твърде късно за плануваната фотосесия на фона на залеза, трето нашият "шофьор" си беше тръгнал и нямахме превоз за да ходим където и да е и вместо той да ме вземе на ръце и да ме изнесе и да тръгваме, ние се чудихме на къде да хванем, накрая той ме хвана за ръка и ме поведе през ресторанта, казвайки на всички "Чао", без да отговаря на въпросите "Ама вие къде отивате?!"   След което отидохме при тях отново и направихме едно импровизирано поздравление с гости, объркваики ги тотално, т.к. предварително им бяхме казали, че няма да има такова, заради снимките със залеза   Дойде време да влизаме в ресторанта и т.к. братовчедка ми ми беше обяснила, че кринолина е свит (от много репетиции за първия танц май бях счупила първия обръч), та DJ-я и милото се заеха да ми ремонтират кринолина и след като беше готов, започна празненството ... Цяла нощ танци-манци! Голям купон. До тук имам само хубави отзиви, че гостите са много доволни!   Само леееекинко ще вметна, защото то не е много за разправяне, ама нали ... Милото беше Мистър Самообладание на първия ни танц, а аз така се бях притеснила, дори първия път отказах на DJ-я и той ми даде още малко време   Не зная дали си е личало и как е изглеждало, нямам го заснето, дано да не е било много зле!
Ооооох супер много се отплеснах, дано не съм ви отегчила. Сега изчезваме на вечеря, а като се върнем ще кача някоя снимка от медената седмичка. До после!  

Пробвах да кача снимки, но ми дава грешка. Ето линк:
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.3808994072022.2140819.1492575281&type=1&l=a0251fd29f

Миличка, много интересен разказ, много ми харесва времето, в което го разказваш - все едно пак беше там! Явно не всичко е минало по план, но важното е, че всички са се забавлявали
Линка обаче аз не мога да го отворя ...