Права си
irishka 
Нека да започна тогава така...
Вечерта преди сватбата въобще не бях напрегната...не мога да си го обясня дори как се случи така, при положение, че по принцип съм страшно притеснителен човек
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Дори спах супер спокойно и ако нашите не ме бяха събудили сигурно щях да си спя до обяд

Събудих се със страхотно настроение, някак все още неосъзнавах какво ми предстои

Отидохме с баща ми да вземем погачата, която бяхме поръчали за църквата и да вземем още няколко дребни нещица, през това време майка подготвяше трапезата и....някак неусетно времето мина и на вратата позвъни фризьорката..нави ми косата и тъкмо да започне да оформя самата прическа, бърка в куфара си, изважда кутийката в която държи фибите и какво да види...фибите ги няма

супер много се притеснихме,защото времето си минава,а пък тя беше дошла от Костинброд и примерно нямаше време да се връща до салона за да ги вземе...отново ангажирахме баща ми да ходи да търси магазин от който да купи фибички...фризьорката супер много се притесни, започна да рови из куфара си и изведнъж остановява, че фибите са изпаднали от кутийката и са на дъното на куфара
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Направи ми прическата и сякаш по поръчка гримьорката ми пристигна и ме захвана тя...Фотографа малко закъсня, но успя да заснеме поне грима както и обличането

Понеже бяхме с един фотограф, го изпратихме при моя мъж...В цялата тази дандания, бързане и т.н. аз все още продължавах да съм супер спокойна

Пристигнаха моите роднини и приятели и малко след тях започна да се чуват клаксони и музика пред блока

Кумата се качи при мен, забулиме както си му е реда, а брат ми с братовчеда веднага отидоха на вратата с обувката. Обаче на брат ми обувката му се видяла малка и дойде пак при мен за да ме пита дали нямам ботуш

Аз разбира се имах, но ботушите ми бяха прибрани в кутий..тъй като все още не сме се подготвили за зимния период

Малко поизмъчиха мъжлето, но все пак го пуснаха

Но той дори не подозираше, че го очаква още пазарлък, тъй като при мен в стаята бяха шаферките и още един мой братовчед, които чакаха на вратата

И все пак успя да стигне и до мен

Закачих бутониерките, вдигнахме наздравица иии тръгнахме...аз обаче с моята рокля голяма имах малко трудни моменти

И един от тях беше именно излизането от блока...едва извървяхме стълбите до долу, тъй като аз в асансьора трудно се побирах

При нас традицията беше с ритане на менче със здравец и вода пред входа, след това се хванахме на хоро...ии се качихме по автомобилите и....дим да ни няма

За съжаление неприятната част е точно при ритуалната зала

бяхме около 10 минутки по-рано...затова търпеливо изчакахме отпред, направихме си снимки с част от гостите и роднините и когато стана време се качихме в залата с кумовете...влязахме вътре..залата празна, само един възрастен човек...подминахме го, тъй като видяхме отворена врата(никой не ни беше обяснил какво трябва да правим) и надникнахме...вътре бяха въпросната София, още една жена и около 2-3 мъже мисля,че имаше и обсъждаха нещо...този възрастния човек, който беше там вървеше по нас и едва ли не ни изгони...и стояхме и чакахме пред залата...гостите започнаха да идват и се събрахме всички пред залата...там се започна великото чакане,в което никой не излизаше да каже какво се случва...

вече минаваше уговорения час...но все още нищо...

накрая тази София излезе едно такова сопната, набързо ни нахвърля какво трябва да правим и поканиха роднините вътре...влязахме и ние и както азах в предния си пост...тъкмо стигнахме до нея и тя започна с въпроса...директно...ние само трябваше да кажем "да" или "не" и това беше...после каза две изречения и всичко приключи...изведе ни и ни каза,ей там по стълбит долу,може да си приемете поздравленията....и всеки който влезе от входната врата първото,което вижда сме ние...

Отвратително просто...след това по график бяхме определили един час за снимки с гостите...обаче изведнъж срещу нас започнаха да идват други хора и съответно други младоженци...приятели веднага ме задърпаха да ходим към градината за да не се срещнем с другите...викахме гостите да ни последват, но се оказа,че малко са разбрали....направихме няколко снимки...но времето все едно неминаваше...фотографа предложи да ни направи част от фотосесията там...снимахме се и тръгнахме към църквата....там пак имаше снимки, след това ритуала...от там сме доволни,всичко беше страхотно

За сега ще спра с разказа си,тъй като стана много дълъг и рискувам да отегча някоя от вас

Следва продължение....