Амии...истината е, че се запознахме в интернет

Преди години имах регистрация в един сайт за запознанства. С времето обаче спрях да се занимавам с подобни "глупости" и да посещавам подобни сайтове. Един ден обаче получих съобщение на мейла си, че във въпросния забравен сайт имам едно непрочетено съобщение

От чисто любопитство влязах за да го прочета...иии така започнаха се дълги разговори и уговорки за среща

Честно казано на мен хич не ми се занимаваше да се срещам със съвсем непознат, въпреки, че разговорите с него бяха страхотни

Няколко пъти го мотах..разберем се да излизаме и аз в последният момент му се обадя, че срещата се проваля,защото имам ангажимент

Накрая обаче се почувствах неудобно и реших да се видим...ии така след няколко срещи...накратко - взехме се

Още на първата седмица заживяхме заедно, та така до днес...
Предложението беше много неочаквано, тъй като той в началото беше много категоричен, че сватба няма да има, защото за него това са излишни разходи

Един ден, тъкмо се прибрах от работа, той ме посрещна на вратата и ме помоли да затворя очи...тъй като живеем на квартира, аз си помислих, че изненадата е, че най-накрая хазяйката си е изнесла боклучивия диван

той ме заведе в стаята и когато ми каза да отворя очи...

какво да видя...на спалнята наредил червени рози във формата на сърце, в средата сгънал две бели хавлиени кърпи във формата на лебеди, които допират човчици и между двете им човчици още една розичка в която беше сложил пръстена...

По принцип съм мнго емоционален човек, но имам една лоша

черта....когато съм изненадана не умея да изразявам емоцийте си....стоях като замръзнала, нито думичка, нито усмивка..нищичко

а той видимо се притесни...взе пръстена и падна на колене и ме попита "ще станеш ли моя законна съпруга и един ден майка на моите деца?" При което аз още повече се втрещих, все едно буца заседна на гърлото ми...но в крайна сметка успях да извикам "дааааа"

След половин, един час, след като осъзнах какво в същност се е случило се разплаках от щастие, но се получи малко като след дъжд качулка

Ииии така...аз бях супер въодушевена, че ме чака сватба...и година по-рано направих регистрация в този форум, изчетох почти всички темички...искаше ми се за цялото това време, което имах да изпипам всичко

Не знам дали наистина така ще се получи, но знам, че дадох всичко от себеси

Ето, че и времето супер бързо и неусетно мина...и вече дори пиша във собствена темичка
