Дори,
не се притеснявай за хълцането...нормално е! Моята принцеса хълца  и киха след всяко хранене За позата за лежане,тук при нас задължително бебето спи само и единствено по гръб.Аз така я слагам и не смея да рискувам със теорията за слагане на бебето на една страна,но мисля че е въпрос на избор на родителите като цяло.
Много бързо са се случили нещата при теб...супер интересно си разказала за раждането.Малкият Симеон е прекрасен и с колко много коса. И наща мома има доста коса
Кофти,че се е наожила епизомия,но важното е че всичко с бебчо е наред и си права,че така е явно трябвало да се случи!
За аките не се тревожи,на бебетата които се кърмят всичко им е ок.Аз така се бях шашнала с пишкането,защото наща мома 24 часа не искаше да се изпика и се бях притеснила,ама сестрата като дойде да я мери в болницата и и се изпишка на кантара
Хубаво е ,че успяваш да почиваш когато ти е възможно.Аз спя по 1 час когато малката ми позволи и после си се чувствам направо бодра.
Целувки от нас с Виктория!

Айдве и ти ме просълзи от този твой великолепен  разказ  изпълнен със  спокойтвие и наслада от дори и леката за теб болка 

Относно болките в кръстта- мъчат ме от вчера,като вчера си мислех че е бъбрек ама явно не е бил бъбрек.Тапа още нямам паднала уж се следя,ама да видим и аз да не изпусна важния момемнт 
Корема ми 2 дена е доста стегнат на моменти и като вървя ме принизва една болка,ще кажеш,че дребчо си прави път надолу

Относно хълцането - дребчо от сега хълца още в корема ми ,а и Мира ти е казала,че е нормално така че не се тревожи излишно.

ЦИТАТ:Пиша го, за да можеш да го прочетеш преди раждането smile. Нали съм те планирала за утре smile

Май май няма да е днес

Леко си подсуших косата и преди да тръгнем, докато съпруга ми слезе да изкара колата от гаража пак по съвет на акушерката от училището отделих време за да поговоря на бебето и да му кажа, че отиваме на първата си среща. Да не се страхува, защото го очакваме с нетърпение и много го обичаме и ще трябва заедно аз и то да си помогнем, за да се случи всичко по-най добрия начин и други такива приказки, които всяка майка говори на детето си за негово и собствено успокоение.

хахаха, мила Дори.  Ти хубаво си му приказвала на Симеон, аз се помня как се карах на моя че колата не пали
много хубав разказ, справила си се страхотно, мен и права и легнала страшно ме болеше

Цитат на: dorina79 в 12.09.2012 00:41

Та както казах изправена. Чрез ръката със системата се бях подпряла на таблата на леглото, вече не можех да се разхождам . Бях се концентрирала само да дишам, по съвет на докторката дълбоко вдишване през носа и бавно издишване през устата, но има и други техники за дишане. Въпроса е техниката на дишането, което използваш да те прави спокоен. Добре, че чувах гласа и и правех това, което казва, защото имаше моменти в които забравях да дишам. След всяка контракция следваше мерене тоновете на бебето. Вдигах и си свалях нощницата, нали съм си стеснителна  . От един момент нататък обаче, не знам дали заради засилването и скъсяването на интервалите между болките си останах с вдигната нощница. Явно е започнало вече да не ми пука за света около мен. Чувах само гласа на докторката, мислено се молих бебо да е наред и като че ли бях направо в транс. Сега като се сетя, чак се питам как ли не ми е дошло на ум да се разтанцувам и да изиграя някой мистичен танц . Определено щях да им взема акъла .
Да се върна на същината - не мога да определя с точност времето, но не беше дълго. Даже в началото се чух с таткото и на въпроса как съм и какво правя спокойно и на шега му отговорих, че се мъча и ако иска да поспи. Той ми отговори, че вече е изпрал, пуснал е сушилнята на кратка програма и глади дрешките на бебо и като свърши наистина ще полегне за малко. Не е знаел все още, че ние със сина му имаме други планове за неговия сън, да си призная честно и аз не знаех .

много хубав и положителен разказ  хубаво раждане си имала,мила...
откривам прилики с моето  и аз бях в транс, гола и родих права.... 

Дори, страхотен сладурко е малкия Симеон и колко много косичка си има милия. 

Цитат на: toni8301 в 12.09.2012 16:07

много хубав и положителен разказ  хубаво раждане си имала,мила...
откривам прилики с моето  и аз бях в транс, гола и родих права.... 

предполагам, че първоначално преодолях стеснението си и заради това, че нямаше други родилки около мен и че бяхме само жени - аз, лекарката и акушерката. После вече е ясно, че наистина спира да ти пука за околния свят. Убедих се в това когато докато ме шиеха влезе някакъв лекар и на мен нищо не ми трепна, а определено бях лъснала отвсякъде. В този момент изпитвах само облекчение, че всичко почти е приключило, гледах си бебчето, което беше опаковано и сложено на отделна маса отстрани на мен. Бяха му включили някаква лампа или печка не помня в момента да го топли, докато чака тати да го види преди да го отнесат в неонатология.
Май няма да позная за Карол и Бибси, но им пожелавам да е скоро. То като гледам и 20-ти наближава.
А ние имаме годишнина на 21-ви. Може и тогава да родите мили мои, ако имате желание
Сега отивам да поспя и малко по-късно се надявам да довърша разказа си.
Основното обаче, което искам да кажа в помощ на бъдешите мами е, че най-важни са дишането и да сте спокойни. Природата си знае работата. Ако можете да посетите болницата и да сте наясно как протичат нещата също е плюс за вашето спокойствие. И последен съвет, ако има къде и как да ви покажат и как се напъва предварително също ще е от полза. Каквото и да стане, както и да сте подготвени или неподготвени, най-важното е да запазите спокойствие и да слушате акушерките.

Да продължа с разказа си. В един момент имах чувството, че контракциите следваха една след друга през съвсем кратък интервал, колкото да измерят тоновете на бебето и да вдишам спокойно 2-3 пъти. Докторката започна да пита дали има чувство за напън, казвам няма при тази контракция. Явно по тоновете на бебето беше определила, че е време за това. Имам в предвид, че забелязах, че като ги мери слага всеки път апаратчето все по-надолу. Към края на следващата контракция и споделих, че вече го има това усещане и тя ми каза да лягам на леглото, за да проверим разкритието. Помислих си, че пак ще ме заболи от контракцията по гръб, но изобщо не ми дойде на ум, че щом има усещане за напън би трябвало да има пълно разкритие, а тогава болка няма. Легнах и докторката потвърди, че имаме пълно разкритие. От което веднага последва промяна на тактиката на 180 градуса. Вече лягаш, слушаш и напъваш, защото колкото по-бързо излезе бебето, толкова по-добре. Признавам си, че независимо че тази поза я тренирах два пъти в училището за родители, с първия напън не се справих добре. Нито си затворих очите, нито напъвах през корема. Самата поза и техника се оказа по-трудна отколкото изглежда. Както жената е легнала по гръб със свити в коленете крака, по време на самата контракция хваща с ръце двата си крака точно под сгъвката на бедрата. притиска ги към себе си и настрани. Вдишва дълбоко и задържа дъха си, затваря очи, притиска брадичката към гърдите и напъва колкото може по-дълго. Тъй като контракцията е около минута се предполага, че за това време може да се направят ефективни три напъна, но не повече Последва кратка почивка, в която акушерката или лекарката отново ми обясняваха какво да правя. Викам си, това го знам, но явно не е толкова лесно колкото изглежда. Дойде време за втори напън. Справих се определено по-добре под вещото ръководство на акушерката и моята лекарка. Пак почивка, пак контракция и напъни. Казаха ми, че се справям страхотно - предполагам за мое успокоение и че бебето почти е показало главичката. След още два, три напъна (поне толкова мисля, че бяха) ми казаха, че главичката е прорязала и трябва да стана, за да се преместим в родилна зала. Станах и подкрепяна от двете жени, които ми помагаха и със системата тръгнахме да изминем 5-6 метра, които ни деляха до залата. Определено като си помисля ми става доста комично това местена, ама явно така са го измислили. По пътя ме хвана нова контракция, но за мен беше като почивка и я изкарах права и без да се напъвам.
Качиха ме на т.нар. родилното легло, където пък по съвсем друг начин беше организацията. Ръцете си ги пъхаш в едни каиши и на тях се набираш при напъна. Краката ти са свободни, като в случая акушерката и лекарката ги натискат в страни. Главата ми беше подкрепяна от лекарката, като при напън тя ми помагаше да се повдигна и да притисна брадичка към гърдите. След един или два напъна ми казаха да спра да напъвам. Тук вече бях подготвена, знаех, че в този случай следва акушерката да освободи главичката на бебенцето, след което то да излезе. Така, че с нетърпение очаквах мига и наистина само ги чух да казват, че разкъсва и ще слагат упойка, за да ме резнат. Съгласих се естествено и след малко го видях, което определено е чувство не можещо да се опише, но в същото време изпитах и физически облекчението, че най-голямата част главичката и раменцата бяха навън. Извадиха го и след няколко секунди Симеон проплака. Доаспирираха и го попочистиха и май го оставиха за малко върху мен. След което прерязоха пъпната връв и явно го взеха да го измият. Не можеш да го видя, но го чувах . Натиснаха ми корема, за да изкараме и плацентата. И след това започнаха да ме шият. Тъй като телефоните ми бяха до мен, помолих някой да ми подаде единия, за да се обадя на таткото. И така докато акушерката го измие и повие и го донесе до мен, аз вече бях звъннала на таткото и му казах, че това е гласа на сина му. Беше много щастлив и каза че идва. Не знаех дали ще го пуснат, но лекарката ми каза, че ще може да види бебето, така, че като пристигне ще изчака само да ме зашие и тя ще отиде да го доведе. След 30 мин. вече ме бяха зашили. Това го изтърпях стоически, защото ми биха и втора упойка и чаках, чаках да кажат че приключват ама не. Накрая си спомням, че като чух докторката да казва, че това е последния шев вече ми се искаше да скачам от радост.

Покриха ме с някакъв чаршаф, сложиха на корема ми пясък и лед и лекарката отиде, да доведе съпруга ми. Като видя малкия лицето му грейна. Каза ми, че е много сладък и ме целуна. Направи му няколко снимки с телефона си. Помолих го да го снима и с моя телефон. След това трябваше да вземат Симеон, за да отиде да спинка в неонатологията, както се процедира с всички бебчета родени през нощта. Донесоха го за целувка от мама по челцето и целувка от тати по крачето. Казаха, че с него ще се видим към обяд.
Решихме да кажем на родителите на сутринта. Таткото отиде у нас, за да поспи, а аз изчаках двата часа от раждането за наблюдение и в 3.35ч.ме качиха в стаята ми. От емоции и преживяното не успях да спя. Само си гледах снимката на малкото съкровище и се усмихвах. Това беше моето раждане. Изпълнено с много положителни емоции и забавни моменти. Благодаря на съпруга си, че държа адекватно и не изпадна в паника. Благодаря и на екипа и лекарката, които спомогнаха за това и ми дадоха допълнителна увереност и спокойствие, за да могат нещата да се случат по най-добрия начин.

Страхотен разказ dorina,всичко е било прекрасно. Браво и на таткото който е запазил самообладание и е бил голям помощник в последния момент. Когато имаш време пусни някоя снимка на Симеон 

Дори
Стрхотен разказ,много си смела,много се радвам ,че вече всичко мина и сега сте си в къщи и с гледате с много любов.
Малкия е толкова сладък!!!

Дори - абе жена пак ме разплака  , но от щастие 
Благодаря Ти!

Благодаря ви момичета! Надявам се да съм помогнала с нещата, които и аз забелязах, че са важни и положителни за раждането.

Цитат на: ellimink в 14.09.2012 06:21

Страхотен разказ dorina,всичко е било прекрасно. Браво и на таткото който е запазил самообладание и е бил голям помощник в последния момент. Когато имаш време пусни някоя снимка на Симеон  

Днес си взех фотоапарата и ще му направя. Иначе досега го снимам само с телефона си и даже качих една снимка на някоя от предишните страници на темата мисля, че на втора.

При нас като, че ли засега няма колики или са много слаби. Все още се борим с т.нар. от педиатъра при изписването физиологична жълтеница. Уж е физиологична, но все още не се е изчистил съвсем. За сметка на това има огромно подобрение. Чрез кърмата и глюкозата, която ни изписаха се надявам скоро да я пребори.
На мамите от другите теми искам да кажа, че и аз ходя без грим, с вързана коса през повечето време, но знам че за моите слънца съм най-красивата и най-добра мама на света ( нищо, че аз лично не винаги се чувствам и виждам точно така ). Даже онзи ден като ми се изтриха, част от снимките на бебчо на телефона много се натъжих, даже и някоя и друга сълза пуснах  . А обикновено не се разстройвам за такива неща. Хормони - какво да се прави.

Тук будува в ръцете на мама.

Спинка в коша на количката.