dorina79,опитай с това което нашият педиатър ни каза и има ефект. На голичко намажи ануса с мазничко,олио или мас, и го подръж леко отворен за няколко секунди ,до минутка ако успееш,въздуха е естествен дразнител на дебелото черво и предизвиква акането ,когато навлезе вътре. Пробвай,поне не е свързано с лекарства или други лекарски мерси.

Дори, малкият е страхотен. Колко много коса има....в сравнение с вашата, ние сме направо плешиви 

Предната седмица и ние не бяхме акали 3 дни. Както Веси е писала при кърмени бебета това е напълно нормално. Акушерката ми разказа за бебе което не било акало 15 дни...и..уж било нормално...знам ли...
Като съвет ми каза да ям сушени сливи или да накисна няколко такива в топла вода и после да дам на бебо една лъжичка от водичката. 2 ч по късно имаше ефект. Напълнихме 2 памперса. От вчера обаче пак не сме акали...ще изчакам да видим колко време ще ни държи...

Колко е сладък Симеон,
ние също имахме много косичка, а какво да кажа за маникюра ни, само лака липсваше

За акането аз също знам, че кърмените бебета могат да ходят по голяма нужда веднъж на седмица, дори 10 дни, тъй като усвоявали изцяло кърмата

Прочети в темичките на Ангелче или Принцес май беше, вече е обсъждано, аз съм на АМ и не сме го обсъждали при мен

целувки на Симеон от нас

Дори малкия е невероятен бонбон  Пу пу да не му  уруки на ангелчето малко И наистина колко много коса имате - чудя се имаше ли киселини по време на бременността ,че нали именно те са предвестник за косичка ...
За кърменето момичетата са ти дали съвет - аз съм неопитна все още ,но от теб миличка само малко търпение и мисля,че с бебе Мони ще се разберете за това силиконово зърно.
За акането - черпя опит от вас
Целувки от нас с бебо !

Ти междудругото как си ??

Да се похваля, че на обяд Мони вече беше напълнил памперса и мама и татко успяха засега да си отдъхнат от това притеснение. С кърменето имаме напредък. Използвам по-често позата в която майката и бебето са легнали - не съм сигурна как се нарича, но определено върши работа и бебчо не се загрява толкова много както когато го държа. Като започне обаче много да се нерви слагам силиконовото зърно и продължавам. Днес едно от храненията беше около 15 минути без силиконово зърно, но с множество прекъсвания и после около 30 мин. вече със силиконовото зърно, но бавничко и ритмично, докато накрая не заспа и не се отдръпна сам от гърдата.
Бибси, имах сравнително малко киселини основно в началото на бременността. По принцип до преди бременността никога не съм имала. Даже направо се изненадох колко са гадни тези киселини.  Не знам дали е вярно за тях, но в нашия случай явно да. Забелязах и в болницата, че доста от бебчетата имаха повече косичка, но ние бяхме с най-много. Даже акушерките му викаха "пънкарче" .
Аз съм добре - благодаря, че попита. Успявам да си почивам, но не прекалено, че да не разглезваме. Използвам нощните смени и докато Мони спи да поработя на компютъра си, че не успях да свърша всичко преди да родя. А на сутринта таткото ме сменя и отивам да спя за няколко часа. Единственото, което леко ме тормози засега е опъването от епизиотомията. То даже не знам дали е опъване, но определено мястото все още е чувствително и причинява дискомфорт. Надявам се и това да мине, че заради него не мога да стоя седнала дълго време. Като гледам и синините там вече почти са изчезнали. Трябва да събера сили и да опиша всичко, което се случи, че започнаха някои неща вече да ми избледняват.
Вие как сте? Има ли някакви симптоми, че скоро ще гушкаш бебчо?

Дори, голям сладур е малкия и колко много коса има и аз искам да сме с такава прическа  . За киселините и косата май при всеки е индивидуално. А за мястото на разреза май имаше някакви упражнение за възстановяване наскоро четох за това, но не си спомян кави, но в нта със сигурност има инфо.

Цитат на: dorina79 в 10.09.2012 03:55

Вие как сте? Има ли някакви симптоми, че скоро ще гушкаш бебчо?

Дори,радвам се че си добре и ,че тати участва толкова активно и в домакинската работа
Относно бебо и мен - признаци минимални за скорошно раждане ,ама да видим - готови сме на всякакви изненади.
За епизиотомията - с колко шева си ?И колко см те разшириха ?Надявам се в най-скоро време и този дискомфорт да премине и да го забравиш.

Радвам се също така,че с бебе Мони сте намерили поза за кърмене надявам се в най-скоро време да махнете изцяло и силиконовото зърно.Кърмата ти хранителна ли е??Дохранваш  ли  го?

Цитат на: bergeria в 10.09.2012 10:46

Дори, голям сладур е малкия и колко много коса има и аз искам да сме с такава прическа  . За киселините и косата май при всеки е индивидуално. А за мястото на разреза май имаше някакви упражнение за възстановяване наскоро четох за това, но не си спомян кави, но в нта със сигурност има инфо.

Герка тези упражнения май се казват упражнение на Кегел ,но доколкото знам за да се избегне това "разкъсване" след 34-36 г.с започват да се правят  и масажи  (освен упражненията) на перинеума с масло  (сусамово, кокосово, от пшеничен зародиш и т.н.)
Ако са някакви други упражнения - давай ги насам
За киселините - една комшийка имала киселни ,ама малката се родила вместо с много коса с много дълги нокти  в моя случай незнам май ще имаме и от двете - вече не издържам вечерно време и имам чувството ,че и след като родя пак ще ги имам ....

Цитат на: Bibsi8792 в 10.09.2012 15:48

За епизиотомията - с колко шева си ?

Има доста вътрешни и доколкото знам 4 външни. Конците сами ще паднат. Общо взето ме шиха около половин час, което не знам много ли е малко ли е. Даже май ми слагаха втора упойка и се притесняваха и бързаха, за да не спре да действа. Външните шевчета определено ги усещах, ама не чак болка за умиране. Спомнях си, че само чакаш да каже готово и гледах бебчо и часовника. И даже накрая като каза: "Ето последен шев" направо си викам на ум "Ура". Явно моментната болка по-лесно я преодолявам. В момента малко ме наболява, ама аз съм си виновна, че доста си седя на д..-то, а трябва да се сяда на една страна. Не, че кой знае колко боли, но определено е почти постоянен дискомфорт и наистина се надявам скоро да мине.

Цитат на: Bibsi8792 в 10.09.2012 15:48

И колко см те разшириха ?

Тук не разбирам точно какво ме питаш.

Явно кърмата му стига и засега не го дохранвам. Стандартно суче около 35 минути, през 3 или 4 часа - оставям го сам да се събуди. Даже последните два дни имаше няколко хранения, които откарахме до около час! Определено препоръчвам тази поза за кърмене с две ръце.

Упражнения на Кегел и аз правих по време на бременността, когато се сетя. Масах на перинеума не съм правила. Но явно не зависи само от това. При мен се наложи, не знам дали писах, че бебчо реши да излиза с вдигната ръчичка до главичката. Ама така е трябвало да стане. И на мен ми включиха система, което ускори процеса, но при мен имаше изтичане на водите и предполагам, че това е било съображението на лекарката. Утре ще опитам да започна разказа за раждането.
Прегръдки на всички бъдещи и настоящи мами!

Цитат на: dorina79 в 10.09.2012 18:12

Тук не разбирам точно какво ме питаш.

Aми мила как ще ме разбереш ,като аз така съм го написала,че да немога сама да се разбера  Та мисълта ми беше колко сантиметра беше разрезът на перинеума ,но като се замисля май не е от голямо значение - болката е една и съща ...
ОПитай се да си почиваш повече ,за да може да зарасне по бързо и болката да отшуми по бързо независимо ,че е лека....и постни го най- накарая разказа за раждането ,че ми е много интересно Дори

Ако има някой излишен въпрос те моля да ме извиниш 

Дори, много се радвам, че съм успяла с поста си да изпреваря раждането Страхотно е, че си имала бързо и леко раждане като моето, даже и по-кратко от моето  Епизиотомията наистина е неприятна, по-точно шевовете и възстановяването, но до месец ще забравиш за нея.
Хълцането не трябва да те притеснява. То си е напълно нормално за бебчетата /при моето беше още в корема/. Нашата педиатърка каза само, че детето може да се държи изправено, докато хълца, за да мине по-бързо и да не връща мляко.
Акането, както се оказа при мен, не е също такъв проблем. След като сте само на кърма, а и дните без са ви само 2-3, значи няма нищо притеснително. Ако си чела моята тема в началото, аз също изживявах подобни терзания. Обаче гледах да не се намесвам много с лекарства или механични средства. Веднъж дори я чаках 10 дни да се изходи. Накрая всичко мина от само себе си. Просто трябваше да израсте този период и да й се развие добре стомахчето. Та, хубаво е първо да си го наблюдавате дали няма да се справи сам, преди да вземате по-сериозни мерки. Това го казвам, защото една лекарка ни беше изписала ензими, пробиотици и много вода, а аз реших да изчакам малко и минахме без тях.
Кърменето върви чудесно при вас Аз, за съжаление, ползвах силиконовите зърна постоянно и после се притеснявах, че няма да можем да ги откажем. Щом успяваш по-често през деня да минаваш без тях, продължвай в същия дух Но дори и да сте с тях, по-важното е детето да е спокойно и нахранено. Сигурно вече си усетила магията на връзката с бебето по време на кърмене Ако не, то скоро ще стане, когато посвикнете и разрешите първоначалните трудности. Относно позата - аз вианги съм предпочитала легналата поза - в началото заради шевовете и невъзможността да стоя седнала, след това пък, защото е най-удобна, бебето не ти тежи, не се спарва в ръцете ти, а и като поотрасне малко започва да се гушка в теб докато се кърмите в тази поза Няма по-прекрасно усещане!

Цитат на: Bibsi8792 в 10.09.2012 18:33

Aми мила как ще ме разбереш ,като аз така съм го написала,че да немога сама да се разбера   Та мисълта ми беше колко сантиметра беше разрезът на перинеума ,но като се замисля май не е от голямо значение - болката е една и съща ...

Да си кажа честно не съм питала за това. За 4 външни шева, може би не е чак толкова голям, като го гледам може би около 6 см. Днес обаче на обяд, след облекчаване на стомаха ми болките почти изчезнаха, направо като с магическа пръчка. Така че надявам се до ден два да са съвсем добре, защото за момента ако се застоя права на едно място пак се появява неприятно усещане. И като го има гледам да пристъпвам от крак на крак или да мърдам като цяло и нещата се подобряват.
Слънце, благодаря за съветите. И според нашата педиатърка е било нормално за кърмените бебета и по-добре било да изчакаме малкия сам да си свърши работата, вместо да ми даваме лекарства или др.
Общо взето тъй като има доста и различна информация в нета трябва да се научим да сме по-спокойни и по-добре да преценяваме и вземаме правилните решения.

Цитат на: Bibsi8792 в 10.09.2012 18:33

....и постни го най- накарая разказа за раждането ,че ми е много интересно Дори

Пиша го, за да можеш да го прочетеш преди раждането . Нали съм те планирала за утре .
Та да започна с това, че в сряда на 29.08.12 год. се срещнах с последния си вариант за избор на лекар д-р Ангелова. Направи ми доста добро впечатление, отдели ми около 2 часа за обяснения, тонове на бебето, преглед, независимо, че е в отпуск. По-важното е, че единствено тя ме накара да се почувствам спокойна и уверена, че има на кого да се доверя. Разменихме си телефоните и доволна от свършеното се върнах на работа.
Така свърши работната седмица и дойде събота 01.09.12. Почти целия ден изкарахме в разходки в Морската градина, където имахме среща с една приятелна и нейното бебче на около 2 месеца. Прибрахме се следобед уморени и до вечерта активно си почивах. Тъй като е края на месеца, реших, че на другия ден ще мина през работа, за да си приключа нещата и си уговорих една среща за сутринта с приятелка. Имах леки болки в кръста, но не толкова силни или на често, за да си помисля, че нещо става. А който ме знае се оглеждах за признаци , а накрая да ги пропусна. Просто очаквах да ме боли повече.
И така дойде неделя. Направих си кафе с мляко и след около час вече бях на среща с приятелката ми, също бременна, за да мога да споделя последни впечатления за лекарите и болницата и с нея. Разходихме се до една сладкарница, на връщане влязохме в един бебешки магазин и след като се разделихме аз отидох на работа. Това беше около 13 ч. До тогава не бях усетила болките в кръста от предния ден. Поработих си прилично и към 18 ч. се обадих на шефа да видя може ли да дойде, за да прегледаме нещата. Спомням си, че се пошегува, че очаквал да кажа, че вече съм родила. Казвам му, че все още не съм си свършила работата и така сме се разбрали с бебчо. Беше започнало да ми става все по-трудно да стоя на едно място. На два три пъти докато седях пак ме заболя кръста и аз пак не му обърнах внимание. Както и да е към 19.30ч реших, че достатъчно съм работила и тръгнах към къщи. Съпруга ми се обади и предложи да ме вземе. Приех, защото нещо ме домързя да се прибирам пеша. Пристигнахме у дома към 20.00ч. и реших, че е време до отида до чистачката, за да и оставя парички за двата месеца. Тя живее няколко къщи над нас. В тях се забавих около 15 мин., защото винаги много ми се радват и даже ми браха грозде за мен и бебето. Обясних им, че не ми е много добре и трябва да тръгвам и да ходя да си почивам. Накрая ме изпратиха с една торба грозде и казаха непременно да им звънна, когато се роди бебока. И така кретайки, но пак без да ми идва на акъла, че нещата са тръгнали се прибрах у нас към 20.30ч. и отидох до тоалетната. Там видях, че така нар. тапа вече пада. И тогава вече си казах на себе си и на бъдещия татко, че тази вечер може и да започнат нещата. Чудихме се дали да притесняваме докторката и в 21.00ч. решихме да и звъннем. Тя ме попита има ли изтичане на водите, казах че няма. Попита ме на колко време са контракциите, казах че не знам точно и не съм сигурна, но не са на често. Разбрахме се да се чуем след около час, за да кажа дали има някаква промяна и ако няма такава да се видим на другия ден в болницат в 08 часа. Успокои ме по телефона и повтори непременно да и звънна отново независимо дали има промяна или не след около час. Да да ама не както се казва. В 21.30ч. докато бях в банята при една от болките в кръста ми изтекоха води. Звъннах и веднага и тя ме попита дали до 23.00ч мога да се приготвя и да съм в болницата. Отговорих, че ще опитам. Каза да нося само най-необходимото., лична карта, памперси за бебето, нощница, чехли и част от консумативте за мен.

И тук започна най-забавното. Тъй като не бях успяла да купя всичко от списъка на болницата нещата не бяха приготвени, а си стояха по торбите. Иначе ми беше планирана цялата седмица - в понеделник преглед и последни покупки за бебо, във вторник щях да ходя на лекция за "Грижи за новороденото", сряда вече не помня, но май пак бях измислила какво да свърша. И тъй като както казах бях планирала в понеделник да купя още дрешки за бебето и тогава да изпера и изгладя всичко и тези неща не бяха готови. Абе с една дума нищо не беше готово, но така се случи и това направи събитията още по-запомнящи се, защото трябваше да се действа бързо, но спокойно и координирано. Благодаря и на съпруга ми, който независимо, че вероятно е бил доста притеснен се опитваше да не показва това и да не ме натоварва с излишни страхове. Заедно успяхме да се справим с всичко по подготовката. Независимо, че водите ми продължаваха да изтичат успях да пусна пералнята с нашето пране. Обясних на таткото как да изпере след това дрешките на бебето, как да пусне сушилнята. За гладенето, тъй като глади по-добре от мен не се наложи нищо да му обяснявам .  Събрахме багажите за около 5 мин., приготвихме и документите, в който бях сложила 1 черен шоколад по препоръка на училището за родители. Казаха, че след раждането, докато все още не е слязла кърмата чрез него малко от малко ще си възвърна силите. Всичко беше готово и влязох да се изкъпя и да си направя тоалет, зашото не исках в болницата да ме бръснат, каквато е практиката ако ти не си се погрижил за това. Леко си подсуших косата и преди да тръгнем, докато съпруга ми слезе да изкара колата от гаража пак по съвет на акушерката от училището отделих време за да поговоря на бебето и да му кажа, че отиваме на първата си среща. Да не се страхува, защото го очакваме с нетърпение и много го обичаме и ще трябва заедно аз и то да си помогнем, за да се случи всичко по-най добрия начин и други такива приказки, които всяка майка говори на детето си за негово и собствено успокоение. Така след всичко това в 22.55ч. тръгнахме за болницата. Добре, че е наблизо. В 23.03 бяхме в двора на сградата, заедно с още една кола - помислих си, че е докторката, но се оказа друга родилка. Отпред ни посрещнаха, докторката беше предупредила за мен и веднага ме приеха. Когато сестрата ми поиска документи установих, че съм забравила болничен, обменна карта, както и шоколада . И без тях можело, но трябваше да диктувам данните си докато се преобличам. Направиха ми преглед за разкритие, който не беше болезнен, макар, че докторката ми каза предварително, че е неприятен. Даже си помислих и зачудих, дали тя е много внимателна или аз вече не усещам нищо . Каза 5 см, което ме изуми. Викам си то половината раждане минало. Събрахме багажите, изпратихме таткото да се прибира, тъй като сме наблизо и се качихме в родилното. Там ми направиха клизма - "малка" така се изрази лекарката, заради голямото разкритие. Съшо не мога да кажа, че беше кой знае колко неприятно. Явно и тази сестра беше внимателна, търпимо е и определено после носи голямо облекчение. Успях и да се измия в една от баните и започнахме да обикаляме по коридорите. Докторката беше плътно до мен, като започна да засича контракциите. Каза ми да и казвам, когато има. Гледа ми корема, че е стегнат и тя ми казва, че имам контракция. Викам и ама не ме боли, но след секунди започам да усещам лека болка. И така започваше контракция, след секунди започваше болка и след малко отпускаше. Засичахме, но все още нямаше контракции от около 1 минута. Както каза докторката използва момента за да ми обясни всичко което ще става, докато все още се усмихвам, а аз определено се усмихвах. Около час продължиха разходките ни по коридорите, прекъсвани от мерене на тоновете на бебето, попълване на още документи. Отново преглед за разкритие - вече 6 см. Малко след това ми включиха система и според мен това доста ускори нещата. Започнаха и по-сериозни болки, но търпими, които ако имате възможност посрещайте прави. В никакъв слуай легнали по гръб, най-много настрани. Наложи се да посрещна една от леките ми контракции (тези на които все още се усмихвах) по гръб и мога да кажа за нея, че не знам как я издържах - болката в това положение беше много по-силна.

Та както казах изправена. Чрез ръката със системата се бях подпряла на таблата на леглото, вече не можех да се разхождам . Бях се концентрирала само да дишам, по съвет на докторката дълбоко вдишване през носа и бавно издишване през устата, но има и други техники за дишане. Въпроса е техниката на дишането, което използваш да те прави спокоен. Добре, че чувах гласа и и правех това, което казва, защото имаше моменти в които забравях да дишам. След всяка контракция следваше мерене тоновете на бебето. Вдигах и си свалях нощницата, нали съм си стеснителна  . От един момент нататък обаче, не знам дали заради засилването и скъсяването на интервалите между болките си останах с вдигната нощница. Явно е започнало вече да не ми пука за света около мен. Чувах само гласа на докторката, мислено се молих бебо да е наред и като че ли бях направо в транс. Сега като се сетя, чак се питам как ли не ми е дошло на ум да се разтанцувам и да изиграя някой мистичен танц . Определено щях да им взема акъла .
Да се върна на същината - не мога да определя с точност времето, но не беше дълго. Даже в началото се чух с таткото и на въпроса как съм и какво правя спокойно и на шега му отговорих, че се мъча и ако иска да поспи. Той ми отговори, че вече е изпрал, пуснал е сушилнята на кратка програма и глади дрешките на бебо и като свърши наистина ще полегне за малко. Не е знаел все още, че ние със сина му имаме други планове за неговия сън, да си призная честно и аз не знаех .