Здравейте момичета! Най-после се добирам до компютъра
Ние сме добре ,гледаме се,не е лесно,т.к ни започнаха коликите и малката доста си поплаква. Кърмата ми слезе,дори вече се помпах веднъж. Храним се на 2-3 часа обикновенно и пълним памперсите доста усърдно. Днес ни всемаха кръв за изследвания,които тук са задължителни по закон за около 25 болести. Малката поплака малко,но в рамките на нормалното. Аз се опитвам да поспивам ,когато и тиа спи за да мога да се чувствам по-бодра през ноща.
За раждането ми какво да ви разкажа...Болките ми започнаха на 3ти Септември в 1.30 и цялата нощ не съм мигнала. Към сутринта вече се бяха засилили доста и малко трудно ги понасях. В болницата отидохме,когато станаха на 5 минути. Приеха ме в 9:00 сутринта с 3 см разкритие.Там ме закачиха на мониторите за тонове и мисля ,че тогава вече контракциите ми станаха най-силни. Малко по късно ме преместиха в родилната ми стая и към 10 дойде анестезиоложката и ми сложиха епидуралната.Успокоих се,минаха ми болките и от този момент всичко за мен беше прекрасно. Искаха да ми сложат петожин,за да засилят раждането,но аз отказах,също така искаха да пукат водите аз казах,че ще си чакам всичко да се случи по нормален път и за никъде не бързам.Вече не усещах болки.Дори успях да си поспя.В 8 часа вече бях с 10 см разкритие и готова за напъните. Напъвах около час,но това изобщо не ми се стори трудно,а и знаех че срещата с малката наближава. Таткото беше през цялото време с мен и дори мога да кажа,че той и сестрата си ме изродиха.Докторката дойде накрая за да хване бебето при излизането
Когато ми я показаха и сложиха веднага на гърдите...няма такова чувство наистина...не исках да им я връщам за да пререже таткото пъпната връв и да я измерят. Килограмите които се роди са 3.125 ,с дължина 51 см. Дарих плацентата и след това ме зашиха,т.к имах леки според докторката разкъсвания,които са нормални според нея за първо раждане. Инетересен факт беше,че докторката беше родила преди 8 седмици своя син и вече отново беше на работа за да изражда други като мен.Но така е на новия континент.Полежах около 2 часа и към 12.30 ни преместиха в следродилна стая.Донесоха ми инвалиден стол за да ме местят,но аз неможах изобщо да седна и им казах,че ще вървя.Сестрата се видя в чудо.т.к това не било по полоца на болницата и никой не ходел.Аз обаче ходих и си бутах кошчето с детето по коридора до стаята. Всички сестри ме гледаха като извънземно
хехехе .Не пожелах никакви болкоуспокояващи ,т.к не чувствах огромна нужда от тях и това също изуми сестрите,които постоянно идваха да ме питат дали искам нещо. След 24 часа престой в болницата ни изписаха и си се прибрахме у дома.
Имах страхове разбира се,за това най-малко се бях подготвила психически като че ли...Първите два дни си поревавах къде от радост,къде от страх...Кърменето започнах на първият час след раждането още. Малко беше трудно в началото.Малката не захапваше много правилно,аз незнаех коя поза ми е най-удобна. Разраниха ми се зърната доста въпреки,че от самото начало започнах да ги мажа с ланолин. Сега седмица по-късно раните са почети отминали и кърменето ми се струва нещо доста нормално и мога да кажа че се чувствам в свои води.
Нещата се нормализират и дните стават все по-интерестни и прекрасни
Ето и няколко снимки от самото раждане и на малката ни принцеса:
от сърце ви желая здраве и щастливи моменти 
