ох, че неприятна случка наистина и особено с този сън. Слава Богу не се е ударила малката Вики и сигурно е забравила веднага, но ти си го преживяла много, представям си какво ти е било.

Наистина много да се внимава трябва, очите на сто. Случват се неща уж дребни наглед понякога, но с малко дете никога не знаеш. Аз веднъж държа Вероника в скута си, а тя чатка на моя лаптоп и по едно време гледам пак липсва една буква от клавиатурата, но не виждам къде е буквата. За части от секундата замръзнах, помислих, че може да я е глътнала. Слава Богу беше на земята паднала, но после няколко дена си мелих сол на главата как може да не съм преценила.

Но ще си имаме обици на ухото и повече внимаване.

Семейната ви коледна снимка е прекрасна, толкова сте усмихнати.

А малката чаровница е взела очичките на мама, но усмивката е на тате ми се струва.

Хареса ли си рибката, която дядо Коледа й подари? И снимката ви в снега е много сладка. Първа Коледа, първи сняг. Все вълнуващи моменти, нали?