Тони спокойно мила...Кофти нещо са тези колики...и нас ни хванаха още на 4тия ден и сега вечер си поревава,после преди обед и ние даваме капки,но според мен са ала бала...ефект не виждам,както и със затоплянето на стомахчето. Предполагам облекчават,но детето само трябва да си се справи.Приеми,че това е един период и скоро ще отмине,аз така се успокоявам
Относно красивите мами и аз ходя без грим,с вързана и леко рошава коса...ама съм сигурна ,че и така сме си красиви и то в очите на нашите най-големи съкровища!
Търпение мила и това ще ни отмине след известно време!

Тони здравей поздрави и тук на теб и на бебчо Лукас.
Относно билирубина - знаеш че ние бяхме със жълтеница до 4ти месец - ние също бяхме със  високи показатели но постепенно спадна и сега сме добре - та дори и при вас да има нещо не се тревожи ще спадне- аз сега съжалявам че позволих да тестват Емирчо толкова много

ЗА заспиването по време на кърмене - на мен Рени ми показа как да му разтривам ръчичката - когато заспи хващаш ръчичката на бебо и с твоя палец разтриваш неговата длан - това е  за мен най-ефективният начин да го събудя- когато бяхме жълти има си имедицинско наименование това но не се сещам какво беше

За коликите - при нас коликите се засилваха когато аз бях консумирала млечни продукти - бях попрекалила с Айряна веднъж и беше някакъв ад - опитай се да видиш какво си хапвала предния ден - и ако можеш ограничи го за ден два за да видиш как ще се отрази на бебчо - при нас се оказа че имаме непоносимост към белтъка на кравето мляко - и първите месеци аз лично се ограничаваш много, сега вече не е проблем Също при нас при коликите много ни помагаше масаж с длан на коремчето по часовниковата стрелка и след това - т.нар каране на колело - след това Емир заспиваше безпроблем.

Тони мила вие все още сте в адаптационен период като се напаснете един към друг с Лукас ще имаш повече време за каквото и да било- а ти нямаш нужда от кой знае какво - красива си и без грим

Здравейте,
пускам обещаният разказ за моето раждане.

Раждането на Лукас Крюгер

Раждането на Лукас започна на 26.08.2012 точно в 1.35 с много, много вода.
Малко предистория:
Събота 25.08.12 беше съвсем нормален ден, като всички предхождащи с нищо неподсказваш, че малко след полунощ ще се случи нещо хубаво. Сутринта на 25.08.2012 започнахме с Харди последните приготовления по посрещането на новият член на нашето семейство –
- монтирахме маса на стената в кухнята (от тези които след като се нахраниш, ги затваряш и те висят на стената),
- свалихме старата лампа от преустроеното бюро на Харди, което вече се нар. СТАЯТА на ЛУКАС и татко. И сега сме в очакване на новата спец. избрана за Лукас, лампа,
- изпрах и изгладих последните останали бебешки неща, след което реших, че кутийките за гардероба, в които съхранявам дрешките му не са ми достатъчни и се налага да отидем до ИКЕА за допълнителни.
Преди това обаче реших да се погрижа за отеклите ми крака (през последните две седмици събирах много, много вода) и с чаша бананов шейк, крака в леген с вода с някакви соли и блудкав роман прекарах следобеда.
Тъй като последните 9 месеца прекарах в прочит на сперциализирана бебешка литература, форуми, разкази за бебета и т.н, през последната седмица ми се дочете просто някакъв художествен роман и бързо се сдобих с книгата на Мари Кей Андрюс – Летните жени.
Харди се суетеше насам натам около мен, по едно време реши, че и цветя за балкона трябва да се купуват и в късният следобед на 25.08 се отправихме пак със списък в ръка (и двамата сме любители на записките )на пазар. Едва се намъкнах в НЕГОВИТЕ обувки и потеглихме. Набавихме всичко по списъка и навръщане си взехме китайско. Беше спокойна топла вечер и решихме да хапнем долу на реката до нас. Беше ни хубаво, но по никакъв начин не чувствах, че скоро ще сме трима. Прибрахме се , аз се мотах още малко из форума и към 23.45 си легнах. Заспала съм!
Неделя 26.08.2012 01:35
- „Харди, харди – вода, вода....”. Събудих се изведнъж, когато нещо в мен направи ПУК и потече вода. Бях толкова сънена, исках да кажа на Харди, че ми текат водите и да ми подаде пелената, която бях приготвила точно за такова развитие на нещата, но това което направих беше да го разтърся и да кажа : „Харди, Харди – вода, вода....”.
Той се обърна, взе шишето с вода от нощното шкафче и ми го подаде....аз вече раздразнена, че не ме е разбрал му казвам, да ми даде пелената, и не съм жадна, ами ми изтичат водите. Голям смях!
Той подскочи, разсъни се за секунди, а беше точно заспал и почна да се приготвя. Аз отидох до банята да инспектирам положението....вода, много вода...просто се стичаше....сега разбирах, защо корема ми беше токова огромен 
Харди се обади в болницата и акушерката казала да се отправяме лека полека към тях.

Събрахме дребните неща ( зараядни, телефони, книга) в чантата, аз си спомних за Светлето (слънце), че преди да тръгнат за болницата са се снимали, и казах на Харди да си направим снимка. Сега като се погледна и ...по0добре да не се гледам.

02:07 – 02:30
Времето прекарано в колата до болницата. Ослушвах се за контракции, но нищо по различно от стяганията, които познавах. Мислех си: „ОК, водите изтекоха! Сега бебо имаме ограничено време за да излезеш. Дано да стане по- бързо!”
Качиха ме с количка в отделението.
Погледнах часовника – беше 02:30. Погледнах акушерката, Frau Baerbel и си помислих, дали не ме нарежда на ум, за времето което сме избрали да раждаме! Усмихваше се и каза да легна за запис на тоновете и уреждане на останалата бюрократична информация. Седмица - две преди това бяхме идвали с Харди за да се „запиша”, но така и неусяхме да говорим с лекар относно упойка. Аз и не исках, но разговорът с лекар по този въпрос е задължителен, за да могат в случай на нужда, да реагират бързо и адекватно.

Легнах аз на леглото, завързаха ми колана около корема и се започнаха болките. Контракциите дойдоха като, че ли някой просто натисна едно копче. Харди си говореше с акушерката, попълвайки всички мои данни, подписал, че в случай на нужда медицинският екип може да прилага упойка, слезе да вземе багажа и да паркира колата, която още стоеше пред спешното.

Аз си мрънках лекичко под носа и наблюдавах монитора. Виждах пулса на Лукас, след което виждах  как идва новата контракция, последвана от усещането за нея  плюс дълбоко вдишване и издишване с глас.
Харди се върна, хвана ме за ръка и учуден възкликна: „ ООО тази беше много силна...аз ококорих очи и си викам ти пък какво разбираш....В последствие се оказа, че монитора отчита и силата на контракцията....поне до едно време...по време на най- силните контракции, нищо не отчитало -  твърди Харди.

Вече беше към 3:00 – 03:20. Акушерката каза, че е време да ме провери за разкритие. Направо изтръпнах при мисълта. И с право. Ужасно ме заболя. Нещо се позастоя там долу, усмихна се и каза: „Много добре г-жо Крюгер. Имаме вече 1-2 см разкритие.”
Неразбирах защо се усмихва, бяха само 1-2 см. Не се зарадвах.
През това време дойде и лекарката. Приличаше на Ангела Меркел. Прегледа ме на видиозон и установи, че главата е ниско долу (голямо откритие) и ориентировъчно очаквано бебе – 3.600 кг.  Попитахме дали искам клизма, казах Да и последва нужната процедура.

Часът беше към 4:00. Аз се разхождах нервно, мърморещо, пъхтящо из коридора, докато акушерката пълнеше ваната с вода. Увери ме, че е много приятно и реших да се пробвам. В 4:20 се бях потопила, но не ми беше много конфортно. Усещах болката по силно тъй като лежах, а и ми беше горещо. В 04:50 се измъкнах от там и се преместихме в родилна зала. Пита ме, коя стая си избирам, а на мен ми беше все едно. Преместих се там където ми каза, като в същото време  изсипа някакви топченца в устата ми.
Предполагам хомеопатия и ме попита искам ли ПДА /упойка/. Ами болеше ме, но можех и още да понеса. Отказах. Харди се опитваше да ми помогне с масаж, но се оказа, че не исках да бъда докосвана. Единственото което правех е да го държа здраво за ръка. Обикалях стаята и когато идваше контракция увисвах на врата му и при издишване си повиквах. После се извинявах, че викам и обясних на акушерката, че не искам да съм от крещящите родилки, ама така ми идва. В замяна на това всеки път се извинявах. Казаха ми отново да легна и ми включиха система с нещо отпускащо беше – мисля бусколизин. От тази система така ми се завъртя главата, че освен че болеше сега ми се виешее и свят. Останах легнала на леглото, с колан на корема за тоновете на Лукас и чаках да ми мине световъртежа.

Часът беше 06:00. Дойде новата смяна. Новата акушерка се представи и беше същата от преди 2 седмици при която попаднахме като се регистрирах. Старата ни пожела успех и повече не я видях. Каза, че ще ме прегледа за разкритие, а аз я помолих да не ме преглежда. Толкова много ме заболя предният път. Е нямаше как...трябваше да провери..разкритие  4-5 см.  Пак ме попита сикам ли ПДА. Отново отказах.
Час по – късно толкова ме болеше, че само се молих да ми помогне. Питах, колко още и се надявах да ме излъже нещо, а тя доста хладнокръвно отвърна: от вас зависи. Мислех си за Диана, която е родила клекнала (поза куче)..реших да пробвам. Не стана, болеше ме. Реших да легна с изправен гръб. Постоях малко така, но си ме болеше. В същото време акушерката каза, че бебо се хлъзнал пак на-горе и ще е добре да ми влее окситоцин за да засили контракциите. Скочих от леглото за секунди и си представих, че Лукас се хлъзга пак надолу. Помолих я да изчакаме. Стана ми горещо. Махнах престилката от себе си. Вдигнаха леглото на високо, горе долу на височината на кръста ми. Харди застана от едната страна на леглото аз от другата. И се започнаха контракция, след контракция...През цялото време бях със затворени очи и стисках ръцете на Харди.
След известно време започнах да усещам, че главичката излиза. Чух как акушерката се обади по телефона на лекарката да слиза, защото главата излиза. Минаха, няколко контракции, но така главата така и не излизаше. Акушерката строго каза: Контракциите ви са неефективни. Нека сложим окситоцин." Аз се замолих да не ми слага нищо, че много ще боли, ще се справя сама...и т.н. Тя ме погледна състрадателно и ми обясни, че няма как да ме боли повече от това което е в момента и ми обещава да ми пусне систмата на най-ниската дозировка. Нямаше къде да мърдам, пуснаха системата. 5 мин по- късно, права със затворени очи и епизитомия, усетих как главата излезе и при следващата контракция се излюпи и Лукас. Чувах как Харди вика: ТУк е, тук е, роди се. Отиде да пререже пъпната връв. Аз се покатерих на леглото, бях много изморена. Харди ми донесе бебо, а аз възкликнах: "Ама той не е грозен".
Всички започнаха да се смеят.
Преди раждането, хората около мен ме предупреждаваха:" И да не се  стреснеш, като се роди малкият. Те са едни грознички, сини, сплескани..." Явно ми се загнездило някъде под съзнателно и много се зарадвах, когато го видях.

За мен беше най красивото нещо което бях виждала.

ох, много хубав разказ, на няколко пъти се връщах и препрочитах. Браво Тони и на татко Харди, че се е държал толкова мъжки

Тони, страхотно си сте се справили с таткото. Разказа ти е прекрасен. Това последното, че като си видяла бебчо си казала, че не е грозен искрено ме разсмя. Определено е невероятно изживяване и щастие да видиш детенцето си в момента, в който се появява на бял свят. Аз лично никога няма да го забравя. Болката, мъките, възстановяването - всичко се забравя, но момента в който видях бебчо винаги ще го помня.

Цитат на: dorina79 в 18.09.2012 00:20

Определено е невероятно изживяване и щастие да видиш детенцето си в момента, в който се появява на бял свят. Аз лично никога няма да го забравя. Болката, мъките, възстановяването - всичко се забравя, но момента в който видях бебчо винаги ще го помня.

Струва си всичко!

Еееей, браво на тебе !!! Справила си се блестящо, сигурно си много горда и има защо !! Страхотно активно раждане 

Толкова е вьлнуващо да се чете такьв разказ, човек някак сьпреживява цяката емоция, а тя е много силна 

Смях се, че си казала, че не е грозен. Явно всички сме травматизирани с това. Мен лично много ме беше страх да не е грозно бебето, защото няколко месеца преди това моя братовчедка беше родила най-потресаващото сьщество, което бях виждала (сега е сьвсем нормално момиченце). Та като излезе Марта, пьрвото което Фабио каза беше: "Погледни, погледни, хубава е !" 

Ех, как се развълнувах като прочетох разказа 
Толкова силни са тези моменти.....появата на детето, първия поглед , първата мисъл като го погледнеш 

За жълтеницата - Никола също беше дълго време с висок билирубин. 4 месеца ни отне , за да се нормализира. Не се притеснявай, ще отмине и това 
За коликите, аз също избягвах млечните продукти. Даже съвсем ги бях отказала за няколко месеца. Не знам дали това е помогнало, но Никола не е имал никакви колики 
Целувки от нас 

незнам при вас как е, но аз дори време за къпане не намирам 

Цитат на: inaxastra в 14.09.2012 19:12

Тони, нормално е това с къпането и ноктите. Аз нямах време леглото да оправя сутрин, а това с оправените легла ми е мания. Къпането не го пренебрегвах заради кърменето основно. И преди и сега не пропускам ден Но виж косата  И аз като Ина бях... Освен всичко друго Никола го страх от звука на сешоара и е още по-трудно да се избере подходящото време за миене и сушене на косата. Ще влезеш в ритъм, не се притеснявай 

Цитат на: Miravarna в 15.09.2012 00:31

Наконтените майки сьс сигурност не са на новородени, а на малко по-големи бебета (или си имат две баби/детегледачка) 

Относно красивите мами и аз ходя без грим,с вързана и леко рошава коса...ама съм сигурна ,че и така сме си красиви и то в очите на нашите най-големи съкровища!
Търпение мила и това ще ни отмине след известно време!

За кьпането не се коси - аз допреди няколко месеца си миех косата ведньж на 15 дни, а зьбите ведньж в седмица  Без баба е така 

хехе, как ги насъбрах.

Съгласна съм с всичко, аз бях толкова погълната от на малката тоалетната, че аз самата не помнех кога последно бях, мислех да сложа от нейните свещички, но те са толкова миниатюрни че трябва да сложа 3-4.

Веднъж реших да се правя хубава и прическа, малката като увисна от двете страни на косата, няма отлепяне, ръчичките и бяха с кичури. Та сега съм и аз само с вързана коса, за грим изобщо не мисля (нема време)

Нямах време да си мия и аз зъбите, сега се изхитрих и ги мия вечер, вечер говоря 00:00, когато преспа всички и таткото и бебето, а като  легна кръста се обажда, тогава разбирам колко съм уморена
За къпането, се къпим всички заедно, снощи по изклучение се наслаждавах сама на топлата вода и си измих косата

така че мила, май всички минаваме по този път

Тони страхотен разказ имаш от прежияваното - знам,че е боляло,но знам също така ,че всяка болка от всяка контракция си е заслужавала заради малкия Лукас
Относно фризурата ,гримовете - като ни изписаха исках само да си измия главата - прибрахме се и какво стана не можах да се отделя от малкия и за секунда ,но въпреки това изкъпах се ,но не остана време дори да се изсуша така че миличка не се тревожи  тя нашата е ясна вече  тоест красиви и загрижени мами сме дори и без грим и прически
За зъбите - вчера дори забарвих за тях сетох се едва на обяд 

Момичета влизам да ви почерпя виртуално - днес ставаме на 1 месец

....и нещо сладичко...

Тони, честита ви месечинка!