Додо, Дорина радвам се да ви видя в нашата темичка. Добре дошли !
Додо, мила практиките за раждане в Германия по мое мнение не се различават супер много от това, което според мен навлиза и вече се прави и в България. Тук има 3 основни избора, как да родиш:
1. домашно раждане, на което присъства акушерката, която ти е следяла бременността.
2. раждане в т. нар. "къща за раждане" (geburtshaus). Това всъщност е мястото, където акушерките си провеждат курсовете за бременни, акупунктури и различни занимания за майки с бебета. Имат специално оборудвана стая за раждане, което отново се води от акушерката следяла бременността и при нормално раждане без усложнение след 2-3 часа родилката се прибира у дома.
3. стандартно добре познатата ни на всички болница. Болниците тук са на светлинни години от нашите в България

, но все пак са си болници.
Ние/аз сме решили да раждаме в болница, поради факта, че съм много страхлива, вярвам в медицината и все пак имам избор да реша какво и как ще ми се прави. Избрали сме сравнително малка болница на около 40 км от нас. Допадна ни персонала, който отговори на всичките ни питанки с усмивка. Това което МНОГО ми направи впечатление, че не говориха за пациенти, а за бъдещи майки. Думата пациент не се използвала, защото това не било болест и ние не сме болни....хареса ми!!!
Таткото е много доволен, че ще сме в семейна стая и ще може да остане при нас през цялото време и след раждането. Болницата има статут на нещо средно между държавна и частна, което означава, че няма обучаващ се персонал и вероятността студенти да ме "наглеждат" или оперират не съществува.
Едно от момичетата на курса сподели, как по време на първото и раждане са се изсипали 2ма лекари и 10 студента за да наблюдават седалищно раждане и как всеки искал да "пипне", това разбира се в университетската болница тук....направо ни призля на всички....в смисъл, ясно е че и студентите и практикантите трябва да се учат, ама....таковаааа ако може...не на нас...
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Забравих да кажа, че при раждане в болница също има възможност за т.нар. амбулантно раждане. Т.е отиваш раждаш, наглеждат те 2ч. и ако всичко е наред с теб и бебето си се прибирате у дома. Помислено е за всичко, а избора си е наш.
Карол, значи и при вас същата работа с яслите и детските градини. Ние уж не живеем на центъра, та не мога да разбера...както и да е, продължаваме напред...
МММ Валенсия, ако не се лъжа там имаше невероятен аквариум. Преди 1-2 години като планирахме отпуската се чудехме дали да не посетим този град, но в крайна сметка се решихме в полза на Париж. В този ред на мисли, някой ден ще наваксаме и ще посетим Валенсия

Това за органичният памук не го знаех...ще помисля и аз...
Чувствата ми относно предстоящото раждане са смесени. Мисля, че бях споделила някъде, че я карам доста лежерно, но през ноща ме навестяват кошмарчета...явно подсъзнателно се страхувам. Днес в 3-те дългиии часа гладне на бебешки неща имах време да помисля, защо се страхувам.
Ами първо незнам какво точно да очаквам.........да вярно е, четох много (даже твърде много) , добре съм информирана, имам си план представа за приказно раждане, обаче в крайна сметка, въобще незнам как ще реагирам на болката и какво всъщност ще стане...Липсата на контрол върху собственото ми тяло/дори и сега/ ме плаши...
Второто, пак пустият му страх, дали с бебо всичко ще е наред...всъщност сигурна съм, че ще е добре, но пак неизвестност....

Все по-добре разбирам думите на майка: "Майка, не се става лесно".
А това всъщност е само началото....