Муун, честита темичка, мила!    Напълни я с много положителни емоции! 

Честита темичка, moonlight  Само хубави моменти в оставащите дни! 

Моон пожелавам ти един спокоен месец в подготовка и ни потопи в твоите трепети и вълнения покрай събитието

Инлов, Веси, Еми, flyin, Мишенце, doragenova, Роси, irishka, mimi1809, благодаря ви милички

Тъй като не съм имала сватбена тема до сега, ще си позволя да ви разкажа малко предистория. И така...

Запознахме се през 2008 год. в ... интернет (да, знам, че звучи банално, но такава е истината ) Тогава работих на място с безкайно дълго работно време, беше ми скучно и в скайп написах " ... " (имената на съпруга ми). Естествено, излязоха много резултати и аз цъкнах произволно на едно име - НЕГОВОТО ИМЕ! Най - странното е, че никога не съм търсила непознати хора в интернет пространството да си пиша с тях (впоследствие същото каза и мъжът ми за себе си), но СЪДБА! Известно време само си пишехме, после си разменихме телефоните и така минаха няколко месеца. Един ден както си говорихме и аз спонтанно му казах: "Искаш ли да се видим, че ми прегря телефона от разговори?" и той също толкова спонтанно и първосигнално: "Ами да!" Само да уточня, че по това време и двамата бяхме обвързани и не сме имали някакви различни намерения за срещата освен чисто приятелски. Спомням си, че в деня на срещата той закъсня и аз бях малко издразнена от факта, защото обикновено аз го правя този номер и го бях направила и тогава Веднага набрах една приятелка по телефона да й се оплача как може да ме кара да чакам толкова време?! Обръщам се и... тогава го видях за първи път! Спомням си само, че в мига, в който го зърнах и изведнъж тълпата от хора, сред която вървеше изчезна и аз виждах само него! След време той ми разказа, че както съм говорила по телефона, обърнала съм се, стояла съм известно време без да мигам дори и после супер нахилена съм му махнала И до ден днешен си спомням с какво беше облечен, в кой ресторант седнахме, какво ядохме (само искам да уточня, че аз съм доста разсеяна в повечето случаи и дори не помня какво съм яла предния ден ). Говорихме си много, сякаш се познавахме от години! Разходихме се и поглъщахме разказите си един друг, изпрати ме до нас и 10 мин. по-късно вече говорихме по телефона ... и така до ранни зори ... След това излизанията ни зачестиха (вече бяхме и двамата свободни) и аз започнах да усещам пеперудите в стомаха си все по-силно и по-силно, докато една вечер, докато той говореше, аз не чувах него, а чувах един глас от вътре, който ми казваше: "това е ТОЙ!" 
... To Be Continued ...

Ах,че романтично......Ощееееее 

Миличкааа страхотен разказ...толкова романтично...искам ощеее 

Защо спря точчно на най - интересното? Хайде идва да разказваш че става много интереснооо

и после  ?

Уау, направо тръпки ме побиха
Ще се радвам да разкажеш как решихте така да направите нова сватба и кога беше гражданският ви брак? 

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Всичко се случваше толкова непринудено и...някак си естествено, чак ми беше странно - чувствах се повлечена от вихъра на любовта и никой и нищо не можеше да ме откъсне! Питах се какво се случва с мен, защото никога преди не ми се беше случвало подобно .. нещо .. чувство.. не знам и аз как да го нарека!
И както започна всичко така спонтанно, така и продължиха спонтанно да се случват нещата. Много скоро след запознанството ни неусетно заживяхме заедно. Това е много нетипично за мен, защото никога не съм действала по този начин, той също! Усещах как ден след ден се влюбваме все повече един в друг и всеки ден беше по-прекрасен от предния
От скоро бях на нова работа, когато един ден в офиса пристигна някой (от моето място нямах видимост към входа), само си чух имената и усетих вперените погледи на колегите си върху мен - изтръпнах! Тръгвам към входа и... направо ми се подкосиха краката! Видях мъж с букет в ръка и първата ми мисъл беше:"Леле, пак го направи!" (много обича изненадващо да ми носи букети, и до ден днешен го прави) С треперещи ръце прочетох картичката: "багажа бързо си стегни-на почивка заминаваш ти!" Докато се осъзная какво ми се случва, телефонът ми звъни - ТОЙ е!!! Явно съм заеквала като говоря, защото той каза:"А, явно си получила букета, хареса ли ти? Имам тук два билета - пътува ли ти се?" Много се зарадвах! Пътуването беше много приятно - гледаме си филмче, а навън вали сняг - приказка! Всъщност само аз гледах филма, а той гледаше в празното, леко притеснен (после разбрах защо )
Пристигнахме в Арбанаси и тогава започна да вали още по-силно и приказката започна да става още по-бяла и снежна ... На вечерята бях много нервна и притеснена. В главата ми се въртяха само думите на колежката: "В понеделник да не се върнеш с пръстен?" Тук е моментът да кажа, че и двамата имахме фобия от сватбени истории и само като станеше дума и двамата се изприштвахме "ненененененене" И аз тогава убедена в това, което говоря, й отвърнах:"Абсурд! Ние не сме по тая част!"
Притеснението ми започна да расте все повече и в главата ми се въртяха само думите на колежката ми!

/продължение днес/

Какъв мъж имаш само,Муун 
А ти не бъди лоша и не ни дръж в напрежение 

Каква романтика 

Още, още, още ... 

ох, продължавай......че ми запърхаха пеперуди от вълнение

/.../

Цяла вечер ме държа в напрежение и накрая каза:" стана късно, изморени сме от пътя - хайде да лягаме, че да можем да станем за закуската" При което аз Помислих малко и реших, че съм се пренавила нещо и съм се объркала и че това е просто един приятен уикенд - то можеш ли да го разбереш него какво точно е намислил, само загатва и после те оставя да си го доизфантазираш
Успокоих се аз и съм заспала .. сутринта се събуждам от звука на телевизора в хотелската стая - беше рано, а нашият човек отдавна се беше събудил и вече беше Явно няма да се спи... опитвах да се разсъня, а той: "Какво ще кажеш за закуска в леглото?" и изхвърча нервно от стаята След малко се връща с поднос - закуската в чинии, а в далечината фиксирам нещо, захлюпено в порцеланова купичка. Питам го "А това там какво е?" /беше го оставил доста далеч от закуската / , а той: "Това е .. десертът ... обаче не знам дали ще ти хареса" И аз: "Ама какво е - крем брюле ли?" /не знам от къде ми хрумна точно това и до ден днешен се шегуваме за брюлето, а и сватбената ни торта не случайно беше с крем брюле / Както и да е, не обърнах повече внимание на 'десерта' и си продължих да се разсънвам и да закусвам бавно. А той до мен - за 5 мин. беше приключил с яденето и цъкаше каналите на телевизора бързо и нервно! След като приключих и аз, сетих се за десерта, чак тогава видях, че той отдавна беше се наял. "Хайде, подай десерта насам", а той: "След малко, не е хубаво веднага да изяждаш всичко" И така няколко пъти, докато накрая викам "Хайде давай го тоя десерт, че не мога повече да чакам" А той милия вече се пръскаше от притеснение и с треперещи ръце ми го поднесе. Аз - бързо и ловко отворих купичката, че нямах търпение за десерта. Отварям ... дъха ми спря!!! Не е крем брюле! Стоях и гледах пред себе си кутийка за бижута във формата на червена роза. Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение!!! Погледнах го - вече знаех какво има вътре !!! Тогава той падна на колене: "Ще се омъжиш ли за мен, любима?" Аз вече бях загубила ума и дума! Усетих как сълзите се стичат по бузите ми прегърнах го силно и неудържимо. Явно съм стояла така известно време, защото го чух да казва: "Това ДА ли е?" Аз не можех да спра сълзите си и гърлото ми се беше стиснало: "Да, да, ДА !!! "
Никога няма да забравя този момент!
Ох, момичета, толкова съм емоционална, че сега докато ви разказвам, изживявам всичко отново!

Така започна нашата вълшебна приказка - 29. януари. 2011 год.