Момичета, много ви благодаря за пожеланията!

На морето сме, затова само с няколко изречения ще ви споделя.
Сватбата мина толкова неусетно и радостно, че ако знаех това преди нея, наистина нямаше да се притеснявам дали всичко ще бъде наред, защото беше прекрасно.
Сутринта бяхме само с кумовете да се подпишем, дори седнахме да пием кафе, понеже подранихме и тогава пристигнаха други младоженци с всичките им гости, булката с рокля, воал, аз не гледах към нея, защото нали не било хубаво да се виждат, срещат булки, пък и нямах нищо да й дам, та изчакахме ги и след тях влезнахме ние. Жената, която водеше ритуала беше прекрасна - около 50 годишна, официална, делова и много усмихната, истинска дама. На мен гласа много ми се разтрепери и още се шегуват как неубедително съм била казала ДА, а аз просто едва се сдържах да не ревна. После фризьор, гримьор, кумата беше неотлъчно до мен, за което съм й безкрайно благодарна. После ми пристягаха роклята поне 20 минути и тя все не е стегната, пристигна фотографа, забравих букета, връщахме се за него. После спряхме близо до метрото, аз буквално метях софийските улици с роклята. Започнахме снимките - имаше такива, които ме сочеха с пръст и се усмихваха; имаше и такива, които ме снимаха; и такива, които просто подминаваха, един младеж дори прояви желание да се снима с мен. Аз бях в настроение, което наистина много ми беше важно.
Ще прекъсна сега за малко, но ще се включа пак по-късно да разкажа за изнесената церемония и празненството после.
