Сватбата на every_me - 19.08.2012 - Форум Сватбата.бг

Сватбата си беше наша, лична, сами си я организирахме, важно ни бе гостите да се чувстват добре и нямаше обиколки с коли - бибкане, свиркане и оркестри, времето за организацията както си мислех, че няма да ни стигне, сега знам, че тези вълнения (дали ще е наред всичко) бяха напълно излишни.

В 16:30 пристигна фотографът, с кумата се качихме в колата му и заедно с още една кола тръгнахме към метростанцията на Университета. Нямаше места за спиране, както винаги

, паркирахме и като извадиха по три апарата с по още толкова обектива и като започнаха да си настройват някакви светлини - свят ми се зави. Роклята ми беше доста дълга, съответно за да не я цапам (поне не в началото) почти я прегръщах и можех да се завия с нея. Започнахме сесия пред самия Университет - тичах, развявах роклята, с едно ветрило, пък цветя душих, пък гледах към колите, пък към слънцето, пък в гръб, с племенницата, с букета, в рамките на 5-10 мин имах усещането, че са ме снимали 300 пъти. После слезнахме в метрото, купихме си билетчета, фотографът искаше да слезна по ескалатора. Аз му казвам, че ще ми нахапе роклята, той ми маха да слизам, аз пак се запъвам, той пак. Накрая пак си гушнах роклята и съм убедена, че е станала много смешна снимка - на два крака с рокля на главата.

Направихме си няколко снимки - с хора, как идва метрото, как тръгва - аз протягах ръце, крака. После пристигна охраната и не много любезно ни подкани да си тръгнем. Фотографът не искаше да си тръгваме, заради мен накрая се съгласи, не исках да си развалям настроението точно на този ден. После тръгнахме към Младост и като си хареса някакво място спира, слиза от колата и ми казва- ела сега тук, застани пред тази сграда, насред улицата, много се смях.
И след 10 мин пристигнахме пред залата. И аз знаех, че Той е там. И че ме чака. И ми беше толкова приятно. И трепетно. И толкова лично и мило, че точно Той е този, при когото отивам.

Излизам в обедна почивка, после ще продължа...