Мари, прекрасна снимка - толкова мила и влюбена ... 
Чакаме продължението с интерес, както и какво е да си госпожа 

Цитат на: Josephine в 22.08.2012 16:49

Това аз ли го написах, ти ли го написа  Същата ревла съм и съм толкова чувствителна че се притеснявам да не съм на сватбата ред сълзи ред сополи хахаххахах

Хахаха, Josephine, говори ми ... 

ееееех, емоциите са невероятнии! Снощи взехме видеото и се върнахме обратно в онзи ден 
Толкова бързо мина всичко....сега само гледкам снимки и си спомням
Пускам ви една от любимите ми снимки )
Ще се включа малко по късно с продължението на обясненията ми, тъй като са далече от разказ 

това снимките и видеото, колкото и да ги гледаш не омръзват   такова хилене пада  
още малко снимчици, ако не ви е омръзнало вече де  

малко от подготовката:

Много  сте  сладки

Супер сте 

хайде стига вече снимки......а да хващаме писалката и да довършвам разказчето....че мина давностния срок  
До къде бях стигнала....сега ми е по трудно да разкажа.....след като гледах вече видеото и емоциите ми станаха още по наситени и ми е все по трудно да разкажа.....ако можехте да ме видите щеше да ви е достатъчно....по това което е изписано на лицето ми  
И след като ми  пристегнаха роклята, така че да нямам опасения, че ще остана по жартиер  , развъртях се за фотосесия с роднините   и чувам клаксоните и се разкрещях: идвааааааааааат   Лелее каква буря настава в корема.....адреналин ли е, какво е, обаче ти идва толкова енергия, че ако ми бяха дали една нива щях да я обработя за нула време   Чувам гайдите и водещите от Зевзеци как подвикват и тялото ти замръзва...толкова силно разтърсващо е, че наистина се сковаваш! Вече са пред входната врата, а аз съм в спалнята и естествено нищо не чувам, освен музиката /вече на видето виждам, че моя хубавец казва, по точно крещи: Давайте ми булкатаа!/
А в спалнята са моите приятелки затискат вратата......а аз само им викам: Няма да ми мъчите момчетоо и подскачам все едно съм пуржинка...а те ме гледат и викат: Това момиче полудя  
И само чуваме, че са ги пуснали вече на входната врата и почват да тропат на вратата и го чувам като казва: Къде ми е булкатааа, а някой му казва: Няма яяя, а той отвръща: Ами да си ходим тогава   хихихих А то шумно от музиката и се надвикват и е неописуемо!
Моята приятелка открехва и подава обувката за да пълнят в нея....то не бяха бонбони Моцарт, Рафаело, Мерси а тя им вика: С това няма да стане....И тогава вече извадиха столевки и сложиха в обувката, и моята приятелка се обръща към мен и вика достатъчно ли е   а аз само това чакам и крещя: Пускайте гооо  
Нахлуват нашите ама като хуни......на Влади физиономията изобразява все едно войската превзема най важната крепост и се втурва към мен....а аз не си го спомням много момента....гледах се на видеото....почвам да подскачам в луда истерия и изведнъж замръзвам и само една голяма усмивкааа.......сълзите ти пълнят очите....ушите ти бучат...и виждаш само него...нищо друго....спомням си как ме целуна и гушна и ми каза: Много си хубава  

Направо настъхнах цялата  . Ощееееее

Мери, върна ме към нашата сватба. Така се разчувствах. Бъдете много щастливи!

еееех Весе.....и аз вече носталгично въздишам, особено като чета на булките темите, в които описват последните си вълнения непосредствено преди Големият ден  Защо минава толковаааа бързооооо, тропам с крак и искам пак да е 11 август и по възможност сутринта  Искам отново да го изживея,  емоцията, щастието, любовта, която ни озарява и усещаш как изпълва всяка твоя клетка....нищо не бих променила от самия ден, всичко беше перфектно и дори надмина очакванията ми 
Таааа.... да не се отплесваме и да се постарая да довърша разказа 
Той ми казва познатите на всички ви, убедена съм слова и аз грейвам...и само се усмихвам....сиреч вижда се само една голяма усмивка, ама голяма до ушии  Съвсем сериозно ви казвам, че мен ме няма там, ни духом ни телом....Щом той ми вика а сега обувката ще ти стане ли, сещайте се...а аз се ококрвам и повтарям като папагал: А сега, обувката ще ми стане ли ....хахахаа този момент като го гледах на видеото съм се смяла със сълзи....аз не съм била на себе си.... И нашия хубавец почва да ми пълни обувчицата с бонбони и аз доволна викам Идеално, стана ми! И се дадох с няколко бонбона  И после играх хорца с бонбоните в обувката...чак по едно време се усещам, че нещо ми убива  После се чува как огласям хорцата и междувременно казвам: Пиете ли, ядете ли ...голям смях!
А времето тече неусетно... По едно време Зевзеци подканиха гостите да слизат надолу за да може баща ми да ме изведе! Баща ми гордо подаде ръка и тръгнахме да слизаме по стълбите! А навън едно приятно хладно и тъкмо почва да ръми...съвсем лекичко...такъв късмет, точно по вода си беше извеждането ми! Всички долу събрани и ние излизаме....заставаме с баща ми под венеца и тръгваме по килимчето, по скоро тъкана, народна черга си беше и накрая менчето....така го засилих това менче, че се изкриви  А Влади ей така ме гледа и аз само му казвам: Айде, ти няма ли да ме взимаш 

Тропнахме няколко дълги хорца пред блока....тогава не съм видяла нищо наоколо и гледайки пак видеото забелязах колко хора има по оградата на двора и по балконите  В тази връзка след като се прибрахме от сватбеното пътешествие, срещаме две дечица пред вкъщи и те ни гледат и ни викат Честито, а ние не зацепваме и гледаме тъпо, а те ни гледат радостно и викат: За сватбата  Толкова мило ни стана от тия малчугани!
И хайде по план график натоварихме се в колите и ще се ходи в парка за фотосесия! Ми то с тази рокля трудно се сяда...уж един обръч само, а то сядам и цялата фуста се вдига нагоре и ми закрива лицето, и ми лъсват гащите  Хихихих, кума ни беше шофьор и от моите дантели и тафти не може да открие скоростния лост...Забава!
Тъкмо слизаме от колите пред парка и само се чуват клаксони ....минават други младоженци и си махаме и се хилиме! В тази част на София тъкмо е било изваляло здраво защото имаше доста локви и слънчицето грейваше....Пълна идилия  Фотосесията мина чудесно, смях и закачки, пози и пак смях 
Минаваше вече 17ч., което означаваше, че е време да поемем към хотела, тъй като изнесения ритуал беше с начален час 18ч. В хотела, половината, даже по голямата част от гостите бяха пристигнали....и всички отново в захлас ми се радват, и те снимат защото те виждат в такава светлина....и е много забавно и приповдигащо! Влетях в залата и в ресторанта после за да видя как е украсено и ахнах....всичко беше перфектно!!!! Мацката от Грънчаров и син беше там и й благодарих от сърце!
София Андонова пристигна и с нейната голяма усмивка и доброта в очите ме развълнува още повече! И ритуала започна.....много тържествено, много емоционално....Беше подготвила уникална церемония....думите бяха като стихове и като разказ едновременно....Не си казахме просто Да, въпроса беше Той ли е този, който......и много силни неща, които не мога да разкажа....а после Тя ли е тази, която....След което ни беше донесла венци от здравец, с много големи листа и силно ухаещ и ни ги сложи на главите....стана прекрасно просто! И на двамата очите ни са пълни със сълзи през по голямата част....невъзможно е просто да ги спреш......Халките, шампанското...и горчивоооооо....и пак горчивоо.....и не спираме 

и аз  се  просълзих....наистина много  емоционално....

Направо настръхнах докато четях....... искаме ощееееееееее

Съжалявам, че не можах да следя темата ти и ще честитя със закъснение - пожелавам ви винаги да сияете така, както в сватбения ви ден!

Била си страхотна булка