Здравейте, момичетааа  
Днес кацнахме успешно от Прага.....страхотен град и съм влюбена в него ... не исках да си тръгваме  
Страхотно сватбено пътешествие си направихме в Прага с кумовете.....и свърши....прибираме се и само гледам балоните по стълбището към вкъщи вече поспаднали...надписите на стените, които бях сложила стоят някак самотни....а вкъщи....в спалнята на гардероба някак тъжно стои роклята и неговия костюм....наистина са тъжни...свършили са си предназначението и чакат да бъдат прибрани.....и на мен ми стана тъжно малко....всичко мина толкова бързо...като на лента ми е....сватбата е неописуема, пътешествието също....
и сега отново ни чакат обичайните задачи и ежедневие но само като си помисля за 11ти август и усмивката ми стига до ушите....така е всеки път   а моя мъж каза, че иска да правим втора сватба 
Сега е време да си оправим къщата, че е бомба паднала, ама наистина....Пускам ви още няколко снимки! Фотографа каза, че утре ще ми даде професионалните!
Обещавам разказчето довечера по късно или утре да го отпочна!
Прегръдки на всички ви!!!!  

ето малко снимчици и от залата, в която беше изнесения ритуал:

Мари, прекрасни снимки, много си красива и сте толкова хубави - влюбени и щастливи! 
Всички детайли човек ги гледа един по един предварително и вижда колко са красиви, но когато видиш всичко заедно вече картината става пълна и прекрасна! 

малко и от ресторанта:


а това е изненадата ни за гостите: Зевзеци, които се представиха блестящо:






а това е някъде към 02ч., когато успяхме да седнем и да хапнем нещо за първи път...

Ето ме отново! Днес до обяд скитахме по общини и РПУ-та за подмяна на документите за самоличност  
Много е странно като попълваш графите с имената и хем е твоето име, хем не е  
Мдаа....сега откъде да започна....май не е никак лесно да опишеш Големият ден! За мен той мина като на филм....на един дъх....нямам отделни открояващи се моменти....всичко е едно цяло....усмивки, много усмивки, много щастие, много радост, много любов.....само това усещах и това виждах във всичките ни гости! Страхотно и неописуемо усещане е! Връщайки се към онзи ден съвсем искрено заявявам, че това е най-щастливият ден в живота ми! Толкова много щастие на макс и на един дъх не съм изпитвала до сега....толкова силно като емоция и като усещане!
Та.....сутринта господин Велев ме събуди по телефона с лаконичното и познато на всички ни: Хайде, булка ставай! И докато с майка ми и баща ми се суетим кой слага кафе, кой оправя кревати се звъни на домофона и познайте нашия хубавец пристига с една голяма чанта закуски и вика слагайте кафето   Стана ми много спокойно като го видях, няколко часа преди Началото! Дори майка ми и баща ми от напрегнати и леко притеснени се поуспокоиха  
Закусихме и всеки тръгна по начертания план график / бях направила сценарий по часове и минути къде, кога и в колко какво ще се случа, и всеки имаше такъв за да се следи и да не се закъснява/. Той се прибра към тях а аз тръгнах към фризьора, като по път взех и фотографа! В 10ч бяхме в салона на Мърфи, където щеше да дойде и гримьора! Бях доста напрегната и тук изказвам специални благодарности на нашия фотограф и приятел Георги Колов, който ме отпусна и след първия час не забелязвах въобще фотоапарата! Специални благодарности и на Мърфи, който ми направи страхотна прическа за воала, без дори и да му обясня как си го представям! Гримьора: Петър, който е и художник ме гримира по начина, по който му обясних: все едно съм без грим и само очите да ми подчертае! Лично аз много се харесах! Въпреки че в първия момент като се видях и се стъписах....аз не съм се виждала в такава светлина, обаче то към хубавото лесно се привиква  

След като ме гримира, Мърфи започна да ми слага воала....и в този момент по радиото пуснаха Огън от любов и аз се разревах....голям срам....като се гледах с воала, прическата и грима ....и музиката на Силвия Кацарова...просто сълзите сами тръгнаха....и те се хилят и ми викат сега може да си поплачеш, но после никакви сълзи 
Телефона ми звъни на пожар.....къде приятелка се обажда да каже, че пътува към вкъщи, къде майка ми звъни за нещо, къде от кетъринга, че доставката е пред вкъщи...и накрая гледам Влади ми звъни....вдигам и се чуват тъпаните и гайдите.....ей това не мога да ви го опиша с думи......в стомаха ми се разрази истинска буря.....усмивката ми стигна до уши.....и той вика чуваш ли, чуваш ли музиката, готова ли си че след малко идвамееее    А аз в някаква луда истерия само успявам да кажа, ама как идваш аз съм още в салона  От щастие кой ти мисли, че те тепърва към кумовете ще ходят! Забава пълна!
И сегаааа: тръгваме към вкъщи...аз по панталонки и блузка и отгоре воала до земята...голяма картинка! Стигаме вкъщи и пред блока всичките деца тичат към мен и викат: виж теее, булкаааа  Много ме зарадваха тези малчугани! Апропо за 11ти даваха да вали целият ден, и гледам само какво хубаво слънце е изпекло и си викам на ум, за сега нещата се получават супер! Повече за времето не съм и помисляла....то еуфорията и емоцията те държи толкова здраво, адреналина ти е на макс и каквото и да се случва, не ти пука ама въобще....все едно си там, ама не си там и гледаш отстрани....наистина не мога да го опиша...сигурна съм, че всички от вас, които са минали през този ден ме разбират!
Влизам вкъщи, а у дома народ ви казвам.....виждам някъде майка ми и баща ми, облечени и нагласени: мама сутринта, мойта приятелка я заведе на фризьор и като си я видях така мило ми стана! Отидох и си ги гушнах, а те ме гледат с ей такива сиящи очи....аз съм забравила, че съм нагласена и за тях е изненада като ме виждат така...почти им се напълниха очите...викам я някой да налее по едно уиски за отскок...естествено не ми сипаха....представяте ли си 
Фотографа влезе в спалнята искаше да снимка рокля, обувки и въобще всичките сватбени неща....повярвайте ми това ми беше времето, в което отидох до двете нули....и чак на сутринта, когато се прибрахме в младоженския апартамент я посетих отново 
Всичките ми приятелки бяха вкъщи, наред с родата  Голяма веселба ви казвам....и всички усмихнати и само повторят колко си хубавааа, и това ти дава такава сила...защото знаеш, че хората, които те обичат те виждат най добре 
Влизаме  в спалнята, че трябва да се обличам, че вече бяха в кумовете и щяха да тръгват към нас! хихих голям смях е обличането на роклята.....то ти е горещо от емоцията, едно стягане на връзките пада..аз им викам стягайте, те викат абе момиче, няма да можеш да дишаш...абе викам стягайте, че ще падне роклята и ще станем за срам 
И като се погледнах.......ами без думи....гледаш се и знаеш, че това си ти, обаче хич не приличаш на себе си.....толкова красиво създадение виждаш в огледалото........а това което виждаш в очите си е най красивото и истинско нещо! Е, като влязох при гостите вече беше събитие Все едно си звезда и отвсякъде те гледат миловидно и ти се радват, и всеки казва погледни насам и само те снимат, снимат, снимат....даже ти става леко досадно 

Много сте хубавииии   Било е толкова вълнуващо,неповторима емоция.Чакаме продължението   

Ти ми говориш за песни от радиото. Ами в събота като думнаха едни тъпани да взимат булка в съседния блок до нас и аз като ревнах, а после си викам "Къде е 6 октомври и тогава какво ще става..." 

Супер разказче! И аз на опашката за продължението! 

Много хубави снимки, а разказът е страхотен! Чакаме с интерес продължението

Мари, толкова е хубаво всичко! Само от думите блика такава емоция, а когато се изпита сигурно е неописуемо!

Цитат на: mari_m в 21.08.2012 17:05

и в този момент по радиото пуснаха Огън от любов и аз се разревах....

Цитат на: Alichka в 21.08.2012 19:16

Ти ми говориш за песни от радиото. Ами в събота като думнаха едни тъпани да взимат булка в съседния блок до нас и аз като ревнах, а после си викам "Къде е 6 октомври и тогава какво ще става..." 

Аз каквато съм ревла, на всеки разказ, който чета - то предложения, то сватби ... и цялата настръхвам и ми се пълнят очите, а на моята сватба сигурно сълзите ще ми църкат настрани като по анимационните филмчета - като от лейка  Чудо ще е!

Цитат на: mari_m в 21.08.2012 17:05

И сегаааа: тръгваме към вкъщи...аз по панталонки и блузка и отгоре воала до земята...голяма картинка!

  много забавно.
Чакаме следващата порция емоционален разказ 

какви емоции само.През цялото време докато ти четях разказчето се бях ухилала като зелка  .Нямам търпение за продължението 

настръхна като го  четях,даже ми беше като на  филмче,което прожектират  пред мен...и аз  чакам с  нетърпение продължението

Цитат на: irishka в 21.08.2012 22:05

Аз каквато съм ревла, на всеки разказ, който чета - то предложения, то сватби ... и цялата настръхвам и ми се пълнят очите, а на моята сватба сигурно сълзите ще ми църкат настрани като по анимационните филмчета - като от лейка  Чудо ще е! 

Това аз ли го написах, ти ли го написа  Същата ревла съм и съм толкова чувствителна че се притеснявам да не съм на сватбата ред сълзи ред сополи хахаххахах

Мари, страхотен разказ...насълзи ме...което се очакваше Чакаме още от разказчето

Момичеета, привет отново! Отпуската свърши и съм отново на работа, и не намирам време да стигна до тук! Вчера взехме професионалните снимки, които са многоо и все хубави  
Пускам Ви една, с обещание съвсем скоро да довърша разказа и да пусна още снимки!  
ПП. Опитах се да кача, но нищо не става.... но успях да я сложа в сватбения албум като корица )