А тя е вдъхновена от една хавлия  която мама харесва много

ето ни и нас,заедно с нашата страхотна баба
да пипна

Станах на 1

Част от тайфата

Началото и края

УАУ! Наистина е страхотна лудница! Страхотна организация и весел празник. Честито със закъснение на рожденика, да е жив и здрав, обграден с обич и да расте щастлив. Новият любим герой на Павел след Гъми беар е също Мики Маус .

Алекс има страхотна прическа! Все едно сте детски център толкова много деца и играчки имате на празника Браво за украсата и цялостната концепция за празника

Страхотен празник е бил  Украсата е много яка, а Алекс е бил на седмото небе, личи си. Личи си сьщо колко много работа е било за вас, но си е струвало усилията. Всичко е изпипано 

Страхотен щур и забавен празник.Точно като за едногодишно момченце!Нека расте в усмивки и любов и бъде все така усмихнат и доволен!

Ели, малко със закъснение, но браво за организацията.  Рожденият ви ден е бил страхотен, личи си как се забавляват децата и най-вече рожденика.  Снимките са много хубави, а тортата е много интересна. 
За ученето на нови неща, където си питала: можеш да го учиш на всичко, на нови думи, на команди, на неща, които да прави. 

Момичета,как бързо минава времето и все не успявам да се разпиша в нашата темичка.Минавам през другите,попрочитам,но за писане време не остава.Добре,че с повечето вече си имаме facebook-ците за да се радваме на снимките и "белите и лудорийте" които правят.
Всеки ден се случва нещо ново и интересно,от последното ни писане тук-проходихме,кръстихме се и вече си имаме християнче,направихме прощъпулник и няколко пъти ходихме насам натам,има купища снимки които трябва да се изкарат и да се покажат.
Лятото ни мина прекрасно и неусетно,което много ме натъжава,от една страна защото идва зима и студено време( аз съм лятно бебе също и 35 градуса е най-добрата температура за мен  и второ защото трябва да тръгна на работа,а самата мисъл ме кара да изпадам в депресия и да се чувствам гадно.
Но сега заот по-лошите към  по-хубавите неща-вече ходим стабилно,даже тичаме за мой ужас,защото имахме поне за мен неприятен инцидент завършващ в Пирогов.Алекс проходи на 1г,1 месец и няколко дни и седмица след това на едно излизане за игра,стъпвайки на земята,политна и се заби в плочките пред него с главата напред. Рева доста,излезна голяма цицина и синини,ожулихме бузата,но дотам. Вечерта с лягането за сън,се почна едно пищене,което продължи 3-4 часа,нон стоп,преминаващо от будно,в заспало,полузаспало състояние,при което с баща му пробвахме абсолютно всичко за успокоение,люлеене,пеене,гущкане,панадол(за събите-такива съмнения се породиха в нас),мазане с гелчета,студени ръчички от хладилника,не не и не.Пищенето продължаваше,а милият се гърчеще като змийче в ръцете ни,спящ. Накрая къде в паника,къде в незнание какво да направим за да му помогнем,отодохме посред нощ при нощният частен лекар,с който има договор нашата педиатърка,отговора му след като го "прегледа"(погледна по скоро),на мръсна кушетка,оттатък си бил постлал да спи ,заяви категорично,ми да той има зъби!! Не ме питайте как съм възпряла мъжа ми да не го пребие на място,след тези си думи,реакции и отказ да го вкара в кабинета,а отпред в чакалнята да го погледне и писане на документи 20 мин преди да ни пита какво му е на детето. Взехме си детето и газ към Пирогов,като пищенето си продължаваше и той така вежливо ни осведоми,че може да има сътресение на мозъка,след като не реагира на един молив които разлюля над Алекс. Там попаднахме на една идея по-добро отношение,след като изчакахме доктора да си изиграе партията табла на компютъра(ние сме в кабинета и чакаме),погледна го -каза еми те са гумени ,нищо му няма.След наше настояване да го погледне и зъбен специалист,да види дали поне зъби не никнат,защото пищенето и пред тях продължаваше.Дойде един,погледна го,пипна го по бузките и каза,мда на детето му растат зъби. Аз опулена го попитах как е разбрал,след като даже не му е отворил устатата,а той ми вика..ема сега и там ли да бъркам. Едва ли не го принудих. Казаха ни да му направим рентгенова снимка на главата-там беше най-жалката картинка,на опашката потрошил се дядо,наръган бандит и ние трети с малчо в ръцете. Просто като за снимка.
Оказа се че му няма нищо на главата,до сутринта,ту спяхме,ту пищяхме и се оказа,че просто нашето съкровище е изживявало това падане,много тежко. Това му е първото по-сериозно падане и за него е било стрес,но..пусто ние нямаше как да разберем. От цялото това обикаляне и отношение,ви казвам,дано никога не се налага на никого нощно време да ходи при лекари. Трагедията,бездушието е пълно. Това е лошото ни преживяване покрай прохождането и сега аз съм по наплашената от него,само да видя паве или цимент,и е хванат я за качулката,а за ръчичка.
През септември използвахме хубавите дни и отидохме на почивка в с.Баня до Разлог,страхотно място с чист въздух,хубав хотел,минерален басейн в които Алекс,плуваше с пояс,почти през цялото време. За първи път се качи на кон и му викаше дии,дии.

От около 1 месец Алекс разбира всичко което му кажа ,друг е въпроса дали иска да го направи,разбира дай,донеси,занеси,помогни ми,ела. Доста,често използвам ох,вместо не,за да няма обратната реакция на това. Започнахме да се тръшкаме и когато нещо не ни е на кеф,клякаме на земята,отпускаме тяло и започва различен рев,от обикновеният. Гледам да съм спокойна в тези моменти,но повярвайте ми понякога ми избиват балансите.
Непрекъснато бърбори на бебешки,понякога му се разбират и някои думички. Научи се сам да си изхвърля памперса,даже и удоволствие му доставя. Види ли боклук на земята в нас,веднага го нои,но много обича и да разхвъля играчките,не толкова да играе с тях,а да ги хвърля на земята. Взима си обувките и ми ги носи,щом се забавя с излизането,а ако не го отразя взима мойте и ги донася и тях. Знае кое къде седи и доста често,сам отива и занася нещата там където им е мястото. Много танцуваме напоследък,правим мост и се търкаляме. Научи се да става сам,щом падне и да тупа ръчичките си,а понякога и дупето си. Много е смешен в такива моменти. Щом види,че съм му сърдита,идва и ме целува,но има и обратната страна-ядосан ли ми е,ме удря.Това незнам,как да го науча че не е редно.
С бибата нямаме много напредък- използваме я при приспиване следобед и му я махам и вечер-гледам,да не му седи в устата,защото той така и не пожела да лапне друга биба,освен тази от 0-6м на МАМ ,а вече на нищо не прилича.
С гърнето сме на етап пишкане и до там,акито не иска да го прави там или поне аз не мога да го издебна ,защото напоследък акаме по 3-4 пъти на ден и по нищо не се разбира,че правим нещо освен ,последващата миризма. Няма да го мъча,не му е неприятно на гурнето и си свикна там да си пишка,но пием много вода и пак си ходим с провиснал памперс.
За яденето ядем много неща,от нашата храна яде,но си е на кухня.Не сме яли шоколад,ядки и май съм от по предпазливите майки. Вчера се замислъх,дали може да яде киви??? Забелязах,че има храни от които не се чувства добре и от тук нататък ще ги избягвам,особено след вчерашният ни боб,който ни докара мини разстройство. Опитваме се сами да ядем,но къде оцелим устата,къде не.Но на последният преглед пак показа ,че не сме мръднали от 9500,толкова колкото и преди 3 месеца. Тъкмо беше качил,проходихме ,почнахме да лудуваме и пак обратно. А ядем много,вече се замислям от кухнята да му взимам порция от 300гр.Не иглежда слаб,но не е и пухкав.Нисички сме си,само 77 см,но това си е божа работа.
Спането,променихме си режима и сега спим,един път на ден,следобеден сън,вкъщи му е по удобно,но и навън в парка на по тихичко спим в количката,макар да ни е малко поутесняла. Нощно време си спим от 10 до 8 сутринта,без да се буди.
Алекс се превърна в едно доста своенравно дете,ако не е на неговото,започва да се ядосва,да реве и да ми се сърди. Има магарии,които прави само пред мен,нито пред баща си или баба си. И няма как да им докажа,че го прави напук на мен.

Кръщенете ни беше на 06.10 на Тома неверни. Направихме го в един манастир до София, Петър и Павел,много красиво място,което открихме в последният момент. Рева или по-скоро се дра през цялото време,въпреки че попа беше страхотен,мил,усмихнат,галеше го и му обясняваше как всички дяволчета в него излизат с рева. Леле представям си,ако това е вярно. Службата беше прекрасна и след това успяхме да си направим хубав празник,благодарна съм че и времето беше с нас и беше топличко. Ще продължа с разказа малко по-късно и с много снимки.

Браво за хубавите неща- прохождането и кръщенето.Кръщнето за мен е много мил , семеен празник.Радвам се,че не комбинирах с първият РД на Явката.Да ви е живо и здраво християнчето и щом всички дяволчета излизат с рев то било лесна работа.
За ходенето също поздравления.Много хубава питка беше направила.Аз за съжаление не ти използвх рецептата ,че времето много ни притисна.
За инатите - какво да ти кажа .Нормално е май.Доста деца ,особено момчета са така.Пък и те мъжете по принцип май все незнаят какво искат .Така,че спокойствие - присъщо им е.
Много съжалявам за стреса ,който сте изживели в нощта ,когато сте обикаляли по болници и лекари.За съжаление в БГ е доказано - да не ти се налага да ти дотрябва лекар нощем или събота и неделя.Пълна скръб са.Важното е,че всичко е завършило ок за Алекс.А те твоите притеснения никога няма да свършат,така че си оставаш само с отрицателно изживените емоции.
Чакам снимки и ще се радвам да се видим на живо пак

Колко ми беше интересно да прочета за вас и то толкова подробно.
Честито прохождане и християнче.
Много неприятен инцидент сте имали с Алексчо, но важното е, че на самото дете нищо му е нямало. Ние също имахме скорошни перипетии с българското здравеопазване, но ако имам време ще разкажа в нашата тема.
С нетърпение чакам снимките на малкия красавец.