Хей стана ли време вече за темичка? Колко бързо лети това време....
Пожелавам ти леки финални метри, много положителна енергия и ще следя с интерес темичката ти...

Ели, мила, и ти имаш вече темичка Още малко има до датата... нали на 19.07 беше секциото? Стискам ти палци и идвай да споделяш!

Леле момичета, как ме изненадахте.
Bibsi8792 , благодаря ти мила за темата, направо ме трогна страшно много. 
За сега всичко е наред при нас, с изключение на понеделника когато ми изкараха акъла. Отидох да си платя за избора на екип в Тина Киркова и при прослушването на тоновете на бебчо, докторката ми каза- ами те не се чуват или са много слаби. Направо ми прилоша. Където ми бяха взимали кръв преди това и обичайно ниското ми кръвно 80/50 още по зле ми стана. Само излязох от стаята подпряна на лекарката , тя каза на мъжа ми следвай ни и ме заведоха в др кабинет да проследят тоновете на бебчо. След 30мин се установи, че всичко е наред и заради кръвното ми,явно и малкият е бил по поспанлив и не са ги усетили. Но за този момент всичко спря, помислих си боже 9 месеца те носих, нямах никакъв проблем през бремеността и сега накрая.......
За сега всичко е планирано за 19ти, стига да не се случи нещо извънредно. Страх ме е по-скоро от това което следва , а не от операцията. Някак си мисля, че не се случва на мен......все едно няма да излиза малкият ни бебок от корема ми. Свикнах с него и сигурно много ще ми липсва, но живота ни ще се промени адски много след това.
Сега съм се заела да си направя свой собствен бебешки дневник, нищо че съм си купила готов такъв,надявам се да стане хубав -ще ви го покажа, като стане готов. 

Цитат на: ellimink в 12.07.2012 12:36

За сега всичко е планирано за 19ти, стига да не се случи нещо извънредно. Страх ме е по-скоро от това което следва , а не от операцията. Някак си мисля, че не се случва на мен......все едно няма да излиза малкият ни бебок от корема ми. Свикнах с него и сигурно много ще ми липсва, но живота ни ще се промени адски много след това.
Сега съм се заела да си направя свой собствен бебешки дневник, нищо че съм си купила готов такъв,надявам се да стане хубав -ще ви го покажа, като стане готов. 

Мила наскоро и аз си зададох този въпрос и дори викам на съпругът ми "че  живот и здраве когато родя,сигурно коремчето и движенията в коремчето ще ми липсват много,както и бебчо разбира се  " - и ме обхаваща паника още от сега де ....но си права, че живота след това ни се променя и ще забравим бързо тези терзания.
Ти с каква упойка ще раждаш ???
И не ми благодари за темичката - всяка мама в този форум заслужава да има темичка

ехее, то наистина не останало вече. 
Леко раждане ти желая Ели. И да, наистина после коремчето ще ви липсва, но пък ще бъдете толкова заети с бебчо, че бързо ще отмине носталгията. И естествено, че ще се справите, майчин инстинкт.  Аз бях сама докато дойде майка за първите 3 седмици и се справих, къде четох в интернет, къде се обаждах на приятелки, или акушерки, чета и книгата на Б Спок, ако не бях сигурна и така. Така че спокойно сега и само положителни мисли. 

Ели си има момченце  -  Александър,  2450 гр., 44 см. Родил се е на 14 юли. Не знам повече подробноати, но се надявам тя самата скоро да сподели емоции покрай раждането и срещата си с малкия мъж. 

kala страхотна новина 
Ели мила - честит първороден син!Да ви е жив и здрав и да радва мама и тати!!!Да изпълва дните ви с много много любов и безкрайни могове на щастие
Ех ама как ме зарадва
На теб мамче бързо възтановяване и чакаме с нетърпение твоят разказ за преживяното ,а на гордия татко мога да кажа честито!!!!

Момичета, здравейте
Дойде и моят ред да разкажа как премина всичко.
На 12,13 Юли тоновете на бебчо не бяха в ред и ходех всеки ден да му мерят тоновете, но варираха от добри, до по-ниски.
На 14ти Юли сутринта мерихме тоновете в Тина Киркова всичко беше наред, но аз през ноща не се чувствах добре, ходех почти през час до тоалетната,болеше ме леко корема и ми беше замаяно. След посещението в болницата и успокоението след измерването ,се прибрах в нас и легнах, но все още нещо ме караше да мисля, че нещо не е наред. Някъде към 12.30 на обяд реших че ще се къпя и влизайки, видях т.н тапа да се отделя от мен на два пъти. Звънах на моята докторка вече доста уплашена и газ отново към Тина Киркова, въпреки че казват падне ли тапата може да минат няколко дни до раждането. Отидох там прегледаха ме- всичко наред ми каза дежурната лекарка, но добре че разсъдих и звънах на моята докторка от същата болница, за която бях направила избор на екип. Говорих с нея, казах и че не се чувствам добре,нищо че ням силни контракции, че тази промяна в тоновете на бебето след една безпроблемна бременост , в последният момент- не е нормално.  Тя каза идвам, помисли дали да раждаме сега.
Благодаря на господ и на всичко друго което ме накара да и кажа идвай , давай сега да правиш секциото, нещо вътрешно ми подсказа, че нещата не са добре и да не чакаме до 19ти.
Извикаха анестезиолога избран от мен, докторката и акушерката дойдоха, мъжа ми гледаше, че все повече губя цвят на лицето и то не защото ми беше зле на мен, а все му казвах нещо не е наред,нещо ме притеснява.
И така в събота  в 13.30 някъде ме вкараха в операционната, направиха му упойката и всичко свързано с кръвното и другите изисквани неща. Анестезиолога мипрез цялото време си говореше с мен, шегуваше се с разни неща , въпреки че имаше и проблем с поставянето на упойката . Оказа се че имам изкривяване на гръбначният стълб и вместо в свито състояние , трябваше да ми разгънат гърба за да я поставят. Той ми казваше какво правят, ето сега те отварят, сега това, онова и изведнъж и двете лекарки извикахаоплела се е ,оп;ела се е .А аз все питах какво става...
Момичета утре ще ви доразкажа.....................

Ели, хайде, чакаме те да ни доразкажеш...точно в кулминацията на раждането си спряла, явно Алекс е напомнил за себе си
Добре, че знаем че сте добре вече, че от разказа ти нещата не са били много розови тогава.

Ели, честито, нека малкият да е жив и здрав и много да те радва! Страхотно име сте избрали, на мен си ми е слабост, нали и ние мислим малката да е Александрина (евентуално)
Явно раждането не е минало много гладко, но пък резултатът е важен и това, че сте живи и здрави. Твоят майчински инстинкт ти е помогнал, браво, добре, че си звъннала на докторката! Така, като чета, явно пъпната връв се е оплела  ще те чакаме да довършиш разказа!

Честит малък принц ellimink, много да Ви радва,
още не си доразказала но смятам че си направила правилен избор, тялото само си подсказва като дойде момента

Ето ме отново момичета, да си довърша разказа- по време на операцията се оказа, че около врата на Алекс се увила 2 пъти пъпната връв и отделно и около част от раменцето му. Докторката ми каза да себлагодаря на всичко свято и моло, че имам живо и здраво бебче, защото още 2по-силни  контракции и нещата са щели да придобият фатален вид. След като го изкараха, аз не го чух да изплаква и все питах, защо не плаче, не го чувам, кажете ми. Най-накрая се чу едно малко скимтене и после рев и аз се разревах, защото просто осъзнавах каква късметлийка съм и какъв "дяволски късмет сме изкарали."
Оказа се че имам малка матка, да не говорим че откриха и някакъв хрущял в плацентата, нещо като външно тяло в организма ми и това създаде допълнително затруднения.
След края на операциятааз видях само едно дупе и пише, и го занесоха на татко му да го види. Не мога да си представя, как са се радвали роднините ми отвън,после го върнаха при мен да го видя. Ревеше вече с пълен глас, мен ме изкараха даме видях роднините ми и явно вече емоциите ми дойдоха в повече и се разревах с глас.
След това имах престой в реанимацията 1 ден, а поради малкото му тегло ни държаха 7 дни в болницата. Това бяха-кошмарните дни в живота ми. Бебчо първата нощ ми го взеха, но след това оставаше при мен. На втората вечер имахме криза рева почти цялата нощ, а акушерките вместо да ни успокоят казваха, дайте ги на нас,вие не можете да се оправите с тях. Какъв невероятен стимул да се почувстваш майка.
Доста ревах там, чувствайки се неподкрепена от никой в болницата спрямо това какво се прави, как се сменя памперси, как се къпе, как се чисти пъпче и т.н.Всички акушерки казваха вкъщи, там ще се оправяте.Кажете и при вас ли е било така?
Най-вероятно и затова имам и проблем с кърмата, нямам много, изцеждам изключително малко и не мога да преценя малкият нахранен ли е или не. Боря се да не минаваме на изкуствена,но той все е гладен а и жълтеницата ни мъчи и имаме затруднения със събуждането.
За сега сме на режим през 3 часа, като сме вкарали и подсладена вода за жълтеницата .
Споделете опит момичета.
Това е моят разказа накратко и се благодаря,че всичко е наред с бебчо, стига да регулираме храненето.

Сега се сетих, представяте ли си каква глупост съм изтърсила на операционата маса- да ви накарам да се посмеете малко.Имам село и всяка Коледа се колеше прасе на една маса в двора и си го спомням, как приятели на дядо го заобикаляха все едноще го оперират. та на операционата масаслед като разбрах че всичко е наред с бебчо и се надявах и мен да ме зашият почти незабележимо, споделих този детски спомен, че се чувствам като прасчо за Коледа, с докторката и анестезиолога ми и те като прихнаха да се смеят,направо няма спиране.Казаха ми че сигурно съм първата родила с тях, която вместо да се оплаква че я боли, тресе и е лошо, да ги кара да се смеят.
Снощи едва не претоплихме мачо, защото бяхме му сложили пижама с дълъж ръкав и крачоли, така се беше зачервил милият, 2 часа не успяхме да го укротим,докато не му сменихме дрехите.Направо ужасно се почувствах, аз почти гола , а той така навлечен- без да може да ми каже мамо топло ми е.
Момичета вече почвам да се предавам в битката за кърмата, че съм изпаднала в следродилна депресия- то е ясно,но това ставане нощем,затопляне с хавлия, дишане на oxytocine посред нощ преди кърмене на всеки 3 часа, почти ме обезкуражават.Ето сега се цедя и нищо почти нищо не излиза, най--вероятно защото съм стресирана или бог знае какво , но не тръгвам и не тръгва.Мн ми е мъчно, но ако на консултацията докторката каже че сме наддали много малко, ще се откажа и ще мина на АМ. Ходих и на мамолог, по препоръка на моята лекарка- той каза , че не са ми запушени каналите, но ако така цедя само по 20 мл от гърда ,да отида др седмица и да ми дава хапчета за спиране. Това още повече ме обезкуражи.
Добре че майка е при мен,въпреки че гледам че отношенията на мъжа ми и майка ми леко се обтегнаха и понякога доста рязко си отговарят.Тя му дава съвети, а той доста инатливо си мисли че знае всичко.