Честитооооооооооооооооооо!
Бъдете много, много, много щастливи! 

Много ви благодаря за комплиментите и пожеланията, мили момичета!    Наистина много ме трогвате  Да продължа ли с разказчето?
Ще ви кача снимчица от подписването, че други освен тези във ФБ от 7ми нямам...

Прекрасна булка си, Лиз!!! С нетърпение очаквам (и не само аз) още снимки както и разказа ти за Големия ден  Тук е мястото да кажа: Честито и на добър час!! Бъдете много, много щастливи!

Лиз, влюбих се в роклята ти за подписването!!  Може ли да споделиш от къде е? 

Ах, балеринският тоалет!      Много сладко! И обувките са страхотни. Няма да пиша повече, защото се повтарям - ти знаеш 

ivelka, това не е рокля, а дантелено боди и пола. Купувани са отделно при това през 6 месеца, случайно ги съчетах и реших, че така ще съм облечена на подписването... Още няколко месеца си чакаха реда... 

"Роклята" за гражданския ти брак  е прекрасна 

Само аз не разбрах къде са тези снимки във ФБ Много и готина на подпиването

леле, останах без дъх - толкова си прекрасна - като кукла си 

OMG!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Невероятно красива булка си!!!! Абсолютно нямам думи!!!!!
Stunning!!!

честито! искаме още снимки!!!!!!!!!!!!

Хехехе страхотна снимка от подписването, а твоят тоалет е !!!
И аз се нареждам на опашката за снимки

Elizabet4е, страхотна си - толкова нежна и красива булка
Като принцеса си

Бъдете мнооооого щастливи цял живот

Благодаря ви, момичета 
Аз ще се възползвам от малкото свободно време, което имам и ще се помъча да продължа с разказа...
Та влезе при мен младоженецът усмихнат, доволен, че е преминал изпитанията и едновременно с това изненадан. Много му се зарадвах, много ми беше хубав със смокинга, папионката и голямата усмивка След това се преместихме в хола ииии направо ми се зави свят... оказах се в средата на голям кръг хора, които ми се радваха, поздравяваха ме (част от тях и се запознаваха с мен  ). След това започнах да връзвам гривничките (силно се стараех да не спра нечие кръвообръщение) и да закачам бутониерите. А те бяха уникално красиви (както и всички останали цветя) и много различни. Започнахме с шаферите и шаферките да подканваме гостите да се почерпят (все пак толкова се старахме за тая почерпка) и докато се обърна стана време да тръгваме. Под вещото ръководство на кумата се строихме и тръгнахме. На входа ритнах менчето с вода и нали съм чувала, че не е хубаво да не го обърнеш от първия път, така го засилих , че окъпах, който ми се изпречи на пътя (в случая фотографи и оператор) 
После с кански мъки се качих в колата, която беше тоооолкова висока, напъхаха и роклята ми (а тя май имаше нужда от собствен, отделен превоз) и към църквата. Трябва да ви кажа, че пътуването в колата от и до различните точки ми беше един от най-релаксиращите моменти.
Пред църквата беше доста емоционално, защото вече видяхме и останалите гости. Много им се радвах на реакциите, като ни видеха. Един приятел ме вижда тъкмо като слизам от колата и се запътвам да го гушна, а той "Лелее, колко си хубава" и като го доближих съвсем почна да отстъпва назад, да маха с ръце и "Не, не, не, ще ти направя нещо!!!"  Много му се смях...
Преди да дойде нашият ред да влезем в църквата обаче, трябваше да изчакаме предишните младоженци да излязат. И къде, къде, вкара ме фотографката в един магазин за домашни декорации и почна да ме щрака там. А то имаше толкова красиви неща - кафези, свещници, сервизи... Аз си зяпам, тя си ме снима...
И най-после дойде време да влезем в църквата

След известно количество подкани от страна на кумата, гостите влязоха в църквата, докато на нас отецът ни разясняваше какво да правим. След това тръгна, а ние го последвахме и влязохме в пълната църква с вперени в нас погледи. Вече се усещаше тържествеността на деня... Отецът зачете и за моя изненада се чу хор... Страхотно беше чувството... Макар част от гостите да твърдят, че съм била много притеснена и бюстието ми само се е надигало от дълбоко поетия въздух, аз се чувствах много добре и убедена, че се случва точно това, което трябва да се случи. 
Кумът обаче наистина беше доста притеснен, от него се лееше вода, а ръцете му трепереха, докато ни разменяше халките. Кумата пък леко ми подритваше роклята и припкаше зад мен, докато се въртяхме със свещите 
Много се зарадвах, че след тържествената част, отецът каза няколко думи извън самия ритуал. Даже в началото се пошегува : "Кумът се стопи... Айде бе , куме, разхвърли се малко!"  След това изказа пожеланията си и се запътихме към двора на църквата, където приехме поздравления от гостите.

Безспорно си много много много красива булка, нямам търпение да видя снимките в магазина, че ми стана интересно
Ще се радваме да разкажеш и повече детайли от празненството, имахте ли някакви игри?