Момичета, безкрайно ви благодаря за милите пожелания!

Много ме трогнахте и съм много щастлива, че цял един ден толкова много хора се радваха с нас (както на живо, така и виртуално)! Денят наистина беше много емоционален и ще ми е трудно да го преразкажа, но все пак ще опитам.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Както ви писах, денят започна рано. Събудих шаферката, която цяла седмица се суетеше около сватбата ми вместо да ходи на плаж, и тръгнахме към салона. Там всичко точно, без закъснения и напрежение си ме направиха, после и прическата на шаферката (а гримът си го прави тя, гримира и още 3 момичета) и аз си я чаках, защото си имах време. Графикът беше железен, ама какво да се прави, аз съм си немски възпитаник

Пощрака ни фотографката докато се оправяхме и се метнахме на едно такси за вкъщи.
Там преспокойно си сложих украсата, залепих си каквото имах да си залепям, закачих си венчето, наредих си хапките, дойде и кетърингът (10 минути по-рано) и посрещнах момичетата. Те се гримираха, контеха, радваха ми се

Провъзгласиха ме за най-спокойната булка

Имахме време да се лигавим, да си правим снимки, да скачам по леглото (както вече сигурно сте видели на снимката, ех всичко надушвате

)
Само чакахме да наближи време да идват сватбарите и да започнем да се обличаме. А шаферките ми бяха ослепителни, кумата и другата ми приятелка също бяха божествени (вие не ме виждате, но в момента съм си сложила ръка на сърцето). Като имам снимка ще ви ги покажа и вие като мен ще се чудите, коя от коя е по-красива!
По едно време чухме гюролтията и побързахме да заемем позиции (отново желязна организация).
1ва врата: Ядене на лимони! Ще се ядат лимони, няма мърдане! Чак последното име е било моето.
2ра врата: Обувката! Голяма ми била... кой ли се изненада

Бяха я напълнили стабилно, ама само с двулевки: 52 на брой, т.е. бях продадена за 104лв.
И последната врата, където вече всичко чувах беше документа, който трябваше да прочете и подпише моя човек.

Приятелката ми го мушна под вратата и моя човек зачете... Някои клаузи много не му се понравиха, но все пак подписа след услужливо подадения гръб на единия шафер

После чух момчето ми да пита "Ама сега нали ще отворите?" и след специалното почукване, приятелката ми отключи, докато аз седях на едно столче точно срещу вратата...
И тук дойде един от най-емоционалните моменти (не знам, дали при някой се е получавало така...): вратата се отвори, аз очаквах цялото стълпотворение да нахлуе и едва ли не да скочи върху крехката ми приятелка, а какво се случи.... Тъкмо се запътиха към отворената врата и когато се отвори напълно, цял коридор момчета се спря и застина... аз седя леко усмихната и не мога да повярвам, как всички замръзнаха и ме гледаха

... после им се засмях и начело с младоженеца заприиждаха при мен

Ще продължа по-късно...
