Ще се вмъкна малко във вашата темичка...тя беше и моя преди 2 години...Стана ми интересно и от позицията на опита

ще споделя някои мисли, които ме тормозеха тогава и сега имам отговорите...Започвам отзад на пред...за стволовите клетки от плацентата аз също много мислих, но ме спря суеверието, че ако оставя стволови клетки може да ми потрябват наистина а и таксата от около 4000 лева ме спря. После научих, че стволови клетки могат да се извадят и от падането на млечните зъби и аз реших, че може би тогава ще съм по-зряла и по-подготвена финансово да го направя....Колкото до бременността, ами колкото по-напредва, толкова по-зле става. По неудобно, тежи, болят краката, започвате да хъркате, да получвате сърцебиене (много трябва да се внимава и да се наблюдава) и тези ужасни болки в таза и срамната кост...Казвам го с добри чувства - това са най-сладките болки които съм преживяла...В последния триместър спях сама (ако изобщо може да се говори за сън) обградена отвсякъде с възглавници и на отворена врата (мъжът ми спеше в съседната стая), че ми липсваше.
Bibsi8792 не си съвсем права за тази вена...моята явно беше доста притисната, защото само за 5 мин. по гръб се усещах как губя съзнание. Само докато се обръщах от едната страна на другата (което налагаше и секунди по гръб, предвид габаритите

) в последните месеци и ми се ускоряваше пулса. И от 6-ти месец нямам нито един преглед легнала по гръб. Дори тоновете не ми ги слушаха по гръб. Бях на една страна (дясната). на лявата получавах сърцебиене. Имах чувството, че ще си смачкам сърцето. Та с това искам само да кажа да следвате тялото си и ако не се чувствате добре (ако въобще може да се говори за чувстване добре) да не се притеснявате да го споделяте. Единият път, в който лежах за задържане сестрата се смееше и викаше че сме с "двойна диагноза". Едната е факта че сме бременни
