07.07.2012 23:17
Ееее, ти пьк сега, обезкуражаваш бьдещите майки 
Може да си изключение

Може да си изключение





.Всички около мен казват ,че е рано да го усещам и ме изкарват едва ли не ,че си фантазирам ,но лекарката ми каза ,че е напълно възможно ,особено при по чувствителни бременни като мен .Като цяло чисто физически се чувствам прекрасно ,работя си ,разбира се на по-бавни обороти,но цялата тази информация ,която бълва около мен и всички мелодраматични истории,които ми се разказват веднага ,когато разберат ,че съм бременна/всъщност то си ми личи
/ ме побъркват и не ми се отразяват никак добре.Иска ми се да отида при баба на село ,без интернет ,без споделяния и само да си почивам .Другият проблемен фактор е възрастта ми - цееели 36 години ,а на датата на термина даже 37 ,на което вече и някои лекари гледат подозрително.Не всички ,но има и такива.С този синдром на Даун ме подивиха вече.Всички показатели са ми добри ,но възрастовият риск е висок.Честно да си кажа ,минавам тази ФМ и повече няма да отида на видеозон ,стига разбира се всичко да е наред.Даже и за ФМ ми предстои 600 км пътуване до София и обратно ,изнервения допълнително и така.Смея да твърдя ,че всички прегледи важни или не нарушават и развалят всички положителни емоции от това,че носиш дете в себе си .Старая се да ги превъзмогна,аз съм позитивен човек ,но ми е адски трудно !Ох,ано да не прозвуча като оплакване.




![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)



Не знам дали се дължи на това че е топло и по-често пия студена вода, но доста често си мърда
Аз съм качила около 3.5кг. МАй е малко за 21 седмица ама се надявам скоро да наддам повече.
/ на всеки, който му говори нещо друго 
- и как задъъължитееелно, ама зааадъъължитеееелно трябва да раждам с упойка, много почнах да се дразня .. разбирам, че всичко е с добри намерения, ама може ли да се държат с мен като с малоумна .. знам, че няма как да преценя още от сега как ще понеса болката от раждането /понеже намеренията ми са да родя естествено/ и казвам просто: ще видим, имайки предвид, че може и да поискам упокойка, може и да не поискам - само Господ знае какво ще стане - ама като го чуят това и като ми излязат с репликата: пак ще си говорим, честно ви казвам иде ми да ошамаря някого 
.
И аз като Ина предполагам ,че част от тях са драматизирани допълнително .
Толкова е хубаво... 

Отивам да говоря по телефона, връщам се, леглото и празно. Погледнали я за разкритие, рутинно,защото беше преносила. Почти пълно разкритие, веднага в родилна, системи за контракции и след 1 час гледам една акушерка показва едно бебе на мъжа и. Не можах да повярвам очите си.
. И въпреки това си казвам , че дори да излезе риск няма да се шашкам понеже знам , че не е достоверно като изследване и малко съжалявам , че се навих. Трябваше само замерването да направя. Сега доки по ЖК иска и тя да ми го прави (защото аз правих ранен скрининг при друг лекар на частно) , но ще й кажа , че не искам. Ако иска само да измери каквото й е нужно. Дано не ми се налага да споря с нея макар , че е разбрана де. Иначе и аз започнах бременността си с много въпросителни , бях доста уплашена , че едва ли не сега ме очакват много страдания , много болежки и т.н. Преди това главата ми беше напълнена от разкази на познати и не толкова познати за аборти , за миседи , контракции , болки , задържания и т.н. Едва ли не тръгнах с тази нагласа , а то бебенцето ми да чукна на дърво е толкова добричко ,единственото , което усетих беше гаденето и 1-2 пъти почти загубата на зрение явно от ниска захар или кръвно не знам и аз. Чувствам се супер сега , не се измарям вече толкова и така. Доки ме уплаши , че съм щяла да имам от рано контракции и вече едва ли не ме подготви да пия хапчета понеже матката ми била малка видиш ли , а на последния преглед се оказа , че - ооо, чудо ама тя много се разширила . Еми нормално хаха , природата си знае работата
. 



