Ние ги поканихме 6 месеца преди сватбата. И то направо официално- вече си бяхме запазили час в ритуална, църква и ресторант и направих им покана, купихме вино,пиле и направих една погача (така четох че бил обичая ) и се изтърсихме у тях ( пак според обичая ) и без предварително предупреждение ги поканихме. Като нарочно за да е пълна изненадата не им бяхме казали и че сме си запазили дата и въобще ги държахме в неведение- което се оказа доста трудно, защото често сме с тях :-))
Реакцията им ми изпълни душата така се развълнуваха че нямам думи да го опиша. Но те са ни много близки приятели и някак не смятахме че има вероятност да ни откажат.

Много тегава работа се оказа с тези кумове  Не можем да си намерим двойка, в която и двете страни да са близки и на двамата (което е най-хубавият вариант) и трябва да се мисли за компромис. В крайна сметка май ще си поканим приятели, които не са заедно, но са ни по-близки, но как ще се оправяме пък с техните половинки ми се струва много досадна евентуална ситуация

Изберете приятели, независимо дали са ви толкова близки, така или инъче сватбата ще ви сближи... Защо трябва да са ви най-добрите приятели??

Ами мисля, че е по-добре да имаш по-близък човек до себе си, нали един вид се сродявате. Предпочитам да поканя някой, на който знам, че мога да разчитам и че ще е до мен и ще се радва за мен. По-добре от това да го поканя просто защото е гадже на наш приятел/ка и да знам, че е там по задължение едва ли не. Никой няма да се чувства комфортно.... Но пък знам ли, може и да си права, че това ще ни сближи.

Ние избрахме приятели, с които доста рядко се виждахме, но като се съберем си изкарваме много весело. Поканихме ги и бяха толкова щастливии...Вярвам, че се радваха за сватбата ми повече от най-близките ми приятели. Има го момента, че неженените приятели не разбират добре еуфорията около подготовката и важността, за вас, на събитието. Женените вече са минали през това...при нас това беше важно.. Помислете добре и не изключвайте хора само защото не си пиете кафето заедно всеки ден. Сега с нашите кумове се виждаме минимум веднъж седмично, ставаме все по-близки. Кума дори ще се кръсти заради нашата църковна церемония през март / много мои близки приятели не биха го направили  /

Много сладко ми звучи това, което казваш  Може и да си права. При нас въпроса все още е на разискване. Обсъдихме 3-4 двойки, но ги отхвърлихме заради едната част от половинките. 

Нашият избор също беше компромисен за мен, защото избрахме негови приятели, но не съжалявам нито за миг. Аз не се виждам често с тях, но когато се случи, си прекарваме страхотно. Да не говорим, че са прекрасни хора. Надявам се с времето да се сближим още повече.

Нашето мнение по тази тема е, че в този толкова важен ден от нашия живот е също толкова важно до нас да стоят най близките ни приятели, затова изобщо не е ставало дори ъпрос трябва ли да са двойка или не, всеки ще има зад гърба си най близкия си приятел, аз смятам че в днескашния свят няма нужда човек да се придържи към закостенели традиции, които понякога нямат мн общо с релността 

Мрявка напълно съгласна и при нас е така. Кумовете се запознаха когато ги поканихме. И двамата бяха меко казано изненадани и развълнувани. Направихме най-добрия избор за нас и за миг не съжаляваме, че няма да са двойка. И двамата са ни много близки приятели още от ученическите години (кума на мен, кумата на младоженеца). И двамата от много време са част от семейството, а след сватбата вече ще е официално

Добре, много ми е интересно като ходите на кръстник след време как ще стане това На две места ли ще ходите? То се носи питка с пиле на кръстника, а на кръстницата пак същото ли А още по-натам когато и те имат семейство ще се събирате всички заедно ли? Това ми звучи като доста голям ангажимент в бъдеще...разбира се ако искате да ги уважавате като такива. След време ще имат и деца, съответно и за тях трябва да се грижите ако и та са 2 по 2....но пък всеки сам си решава.

Цитат на: InLove_Girl в 21.12.2012 14:12

Има го момента, че неженените приятели не разбират добре еуфорията около подготовката и важността, за вас, на събитието. Женените вече са минали през това...при нас това беше важно..

И аз така мисля Нашите супер много ни помогнаха, във всичко Знаеха всеки миг какво и как и нямаше как да се объркат нещата, даже и ние да не сме наясно с някой неща.

Casky, специално с нашите свидетели няма да се промени нищо кой знае колко след сватбата, това са двама наши най-близки приятели от ученически години, те се познават и семействата им се познават, имаме много тясна връзка с тях и по вечери, гостита се събираме редовно, по редвоно от това няма как да бъде, по повод пилета и питки, нито моите, нито родителите на бъдещия ми съпруг са изпълнявали такива традиции, не сме израстнали с това нещо и няма да го прилагаме със сиг. Децата, и двамата имат семейства с деца вече и и всичките дечица си ги обичаме и си се грижим за тях и без това, без да са ни станали кръстници и прочие, подаръци разходки и тн са си на дневна програма, не по задължение а защото са децата на най-добрите ни приятели.
По повод, кръстниците е добре да са минали по пътя на сватбата съм с двете ръце за, ние получаваме от нашите страхотна подкрепа и помощ в организацията.

При нас също няма да се промени нищо, били са част от семейството ни преди да решим да се женим. И с двамата сме страшно близки, в кума вече започнаха ремонти специално заради нашата сватба. Относно питите и пилетата не сме го правили сега, а и вероятно няма и да го правим след това. Всеки ден се чуваме и с двамата, а до колкото разбрахме те също го правят много често. Изключително близки са по характер и си допаднаха веднага, така че що се отнася за събирания, виждания и т.н. нямаме никакви проблеми. Освен това кума до скоро работеше изцяло в бранша със сватбите, сега му е втора работа, така че има на кой да разчитаме за помощ.
Доволна съм и както вече казах, не мога да мечтая за по-добри приятели и по-подходящи свидетели.

Като казах ангажимент нямах в предвид финансов...все пак не всичко може да се купи.

А за останалото нашите родители също не са спазвали традициите с кумците си, но пък както съм споменавала с кръстницата (или както други казват кума) сме израстнали заедно и нещото, което ми е направило супер голямо впечатление беше, че те винаги ходят на кръстник както са традициите (т.е. на тези на родителите й). Винаги съм мислила, че един ден и искам и ние да сме така с нашите. Е, сега тя ни е кръстница и супер много уважава смисъла на това и влага много от себе си заедно с мъжа й вече. Както и ние

Така че по традиция ние по празниците сме си с пита и пиле на кръстник ...а детенцето им го имам като мое...всъщност това беше значението

Иначе от всичко най-важното е хората да са си доволни с избора

Нашите кумове не са двойка, а са ни близки приятели. Неофициално сме ги попитали вече и са съгласни, но другата седмица ще се съберем и с милото решихме официално да ги поканим с тениски с картинка и надпис : Кумчо Вълчо и Кума Лиса

Ето и Лисата