Bulka88, мисля, че няма смисъл да ти казвам, че е много деликатна ситуацията - очевадно е, има си предимства и недостатъци и да са и да не са ваши кумове, но... единственото, което мога да ти пожелая е, да изживеете един незабравим, в хубаво отношение, ден, и това да не стане причина дори и за най-малко притеснение от твоя страна. Щом така или иначе сте решили те да са ваши кръстници, приемаш, че това е било правилното решение, без да съжаляваш и да се ядосваш за нещо - лично мое мнение, така сте решили, така е трябвало

Когато нас ни поканиха с приятеля ми да станем кръстници не е имало никакво чудене, младоженецът беше най-добрият приятел на мъжа ми от университета. Аз не ги познавах толкова добре, но направихме страшно много изненади - и традиционни, и закачливи, за да ги накараме да се чувстват неповторимо. Знам, че традициите не са това, което бяха, но за мен това си е една по-различна връзка между хората и изисква по-специално отношение.
Когато ние избирахме нашите кръстници, задължително искахме да са семейство, или поне двойка, която е достатъчно дълго време заедно и е достатъчно устойчива. Не, че има рецепта за това, като му хрумне на човек да се разделя, може да го направи във всеки един момент, но все пак...