Здравей, michelle!
Не знам защо чак сега попадам тук и виждам всичко толкова късно за мен 
Първо искам да те поздравя за твоята искреност, имайки се предвид, че почти всички избягваме да навлизаме твърде дълбоко в личния си живот и че написаното тук се чете от много знайни и незнайни хора! Но въпреки това винаги си звучала толкова искрено и топло! 
Безкрайно интересно ми е да прочета споделеното от теб, за пореден път се убеждавам, че си рядко срещан прекрасен човек! Не ми идват на ум особено много въпроси точно сега, но ще опитам
1. Личността на всеки се формира като следствие на редица фактори и може би се променяме, изграждаме като хора всеки ден. Но ако трябва да определиш най-важните от тях - тези, които са те превърнали в човека, до когото се докосваме днес, кои са те?  Тези, благодарение на които имаш ценностите и интересите си?
2. Можеш ли да кажеш, че имаш истински приятели и вярваш ли, че има хора край теб, които могат да се зарадват на твоето щастие?
3. Когато се чувстваш истински щастлива обичаш ли да споделяш причините за това или ги пазиш като тайни съкровища за себе си ?
4. Какъв тип човек би те спечелил и би събудил възхищение у теб?
5. За мен пътуването по света е най-голямото богатство. Кои дестинации ти изплуват веднага в съзнанието, които биха те обогатили най-много емоционално и душевно?
6. Солените или сладки изкушения са твоята слабост и кое е най-любимото ти място за отдих?
Ще се радвам да прочета отговорите ти, защото в тях винаги има нещо специално!

Здравей, мила Мила   Радвам се винаги на всичко, което идва от теб, защото го правиш с открито сърце. Сега си мисля, че много би ми се искало и ти да бъдеш някога на горещия стол, за да може повече хора да се докоснат до човека, който си. Има много прекрасно в теб, което може да се сподели.
1. Личността на всеки се формира като следствие на редица фактори и може би се променяме, изграждаме като хора всеки ден. Но ако трябва да определиш най-важните от тях - тези, които са те превърнали в човека, до когото се докосваме днес, кои са те?  Тези, благодарение на които имаш ценностите и интересите си?
Хората, с които съм живяла до към 16-17 годишна възраст - родителите ми и техните родители. Те поставиха основите на това, което съм, нося по нещо от всеки от тях. Независимо дали това ми харесва или не, няма как да избягам от това. След тази си възраст сякаш престанах да се вслушвам в каквото и да е и започнах посвоему. Винаги ще бъда благодарна на баща ми за любовта към книгите, стремежа към самоусъвършенстване, крайния перфекционизъм, това, че нося неговия тип емоционалност и душевност. На майка ми за нейните уроци по умереност, самоконтрол, поведение, начин на говорене и изразяване (адски досадни в детска възраст), за таланта й да превръща поостарелите вещи в красиви и интересни (да прави от нищо нещо). На покойния ми дядо за уроците по общителност и да разказвам приказки...И на много други близки имам да благодаря, това са тези, за които първо се сещам.
На всички ярки, оригинални и интересни личности, които съм срещала и продължавам да срещам в живота си. Всеки от тях променя по нещичко в мен.
Не съм благодарна на някои от хората, които са ми дали тежките и болезнени уроци в живота. Всеки от тях е постъпвал така, поради неувереност, моментно безразличие, външно влияние, слабост, която сам отрича. На злобните, глупави и елементарни хора няма за какво да сърдя, макар също да са ме научили на доста неща.
С всяка изминала година уроците стават все по-тъжни и горчиви. Помня как 17 - годишна се срещнах с една учителка, която не ме беше виждала от около 4-5 години. Тя каза : " Та ти беше детето, което не се страхуваше от нищо и гледаше с вяра и ентусиазъм напред. Какво се е случило?"...
Надявам се, че макар и объркано ти отговорих  
2. Можеш ли да кажеш, че имаш истински приятели и вярваш ли, че има хора край теб, които могат да се зарадват на твоето щастие?
Мила, не знам...Вярвам твърдо, че познавам хора, които биха се зарадвали на моето щастие. Ти си един от тях и беше една от онези, които ми върнаха вярата, че още има такива.
Не се стремя към истинско приятелство. На 17 години изгубих в един единствен ден всички приятели, на които истински държах и обичах от цялото си сърце. От този момент нататък не се и опитвам да правя някого мой приятел. Верен е баналният израз за птичето, което трябва да пуснеш и ако то пожелае, ще се върне при теб. Има няколко човека, на които много държа и аз си знам как приемам като нещо безкрайно ценно, част от сърцето ми. Мисля и се вълнувам с тях, съпреживявам дълбоко и болката и радостите им. Ала рядко си позволявам да го покажа. Дали за тях и отчасти съм нещо подобно не питам. Предполагам ще си проличи в подходяща ситуация.
3. Когато се чувстваш истински щастлива обичаш ли да споделяш причините за това или ги пазиш като тайни съкровища за себе си ?
Винаги споделям   Възприемам хубавата случка като нещо, което може да се раздаде по парченце на всеки.   Това не е хвалене, понеже не казвам причината за доброто настроение и щастието (или рядко го правя), а само си я предавам като си говоря с хората или правя нещо, за да се почувстват и те така.

4. Какъв тип човек би те спечелил и би събудил възхищение у теб?
Човек, който не се срамува от слабостите си. Този, който може да се изправи срещу себе си и да се види такъв, какъвто е. Възхищавам се на амбициозните хора, на тактичните, дипломатичните, интелигентните, талантливите, тези с богат емоционален живот. Най-много на човечните 
5. За мен пътуването по света е най-голямото богатство. Кои дестинации ти изплуват веднага в съзнанието, които биха те обогатили най-много емоционално и душевно?
Споделям напълно представата ти за това богатство  Бих отишла навсякъде. Всяко място би имало своя чар. В момента първо се сещам за Централна и Източна Азия. Бих искала да видя каменните пустини, зелените поляни в Монголия, високопланинските храмове на Тибет, тълпата на Ганг. Да се сблъскам с красива евразийка  по космополитните улици на Хонконг  За начало не е лошо, а? 
6. Солените или сладки изкушения са твоята слабост и кое е най-любимото ти място за отдих? smile
Сладките, но по здравословни причини съм спряла изцяло консумацията им.
За любимото място едва ли ще е голяма изненадата  Преди беше Синия вир в Медвен, сега е  градината на Двореца в Балчик много рано сутрин или привечер и през нощта. Когато има възможност, в по-спокойните месеци отиваме в някоя от вилите там.

      Благодаря за отговорите, michelle. И за милите думи! От първата ни среща тук толкова ме докосна с написаното от теб! Понякога просто знаеш, че човекът 'срещу' теб е специален! 
      Толкова красиво си описала влиянието на твоите близки! Голямо богатство е да си отраснал край такива хора!  .
      Относно тежките уроци на хора край нас, винаги се сещам за една притча, която сестра ми беше разказала...И се опитвам да приемам хората, които ме нараняват по описания начин, беше трудно отначало, но вече така се чувствам по-добре, мислейки, че те ми подаряват поредния безценен житейски урок!:

http://www.pozitivnoto.info/2009/11/malkata-dusha-i-slunceto.html

Може би сте попадали на нея, една от любимите ми е И не мога да се сдържа да не споделя и следващата, в трудни моменти винаги те са ми в главата:

http://silvermountain.mikeramm.com/2009/02/20/the-lion-and-the-cats/

    Относно пътешествията - прекрасно като за начало! Приказно си го описала! А за Дворецът в Балчик...винаги са ми в главата приказните ви снимки, а когато съм там чувствам една особена енергия. Първият път, когато прекарах един ден там, се почувствах така запленена и заредена с положителна енергия - песента на птичките, морето, природата, спокойствието...И естествено с огромен интерес изчетох интересната му история!
Рядко се намира човек с богата душевност и голямо сърце! Благодарна съм, че се докосвам до човек като теб!  Момичета с големи сърца срещнах тук!