Влюбено момиче, повярвай, действително нещата стоят, както ги описвам   Да бъдеш нежен и деликатен е много приятно и носи лично удовлетворение. В личен план се стремя към това и се радвам на моментите, в които мога да се държа по този начин. За съжаление понякога това поведение се тълкува погрешно, качват ти се на главата и тогава се налага да не си такъв.
1. Кои са любимите ти филм, книга и песен?
Любим филм - "Долината на цветята". Чувствам го в пълен синхрон с разбиранията си за справедливост, равновесие в живота и любовта.
http://www.imdb.com/title/tt0392883/
Книга...е, не знам. Преди години сама си бях задала въпроса : "Ако ти се наложи да вземеш една единствена книга със себе си, коя би била тя?". Тогава си отговорих : "Майстора и Маргарита" на Булгаков. Засега не съм си дала друг отговор на този въпрос, така че нека да е тя  
Песента не е точно песен  
http://www.youtube.com/watch?v=pKCIt3o5Us0
2. Обичаш ли да готвиш? Кое е любимото ти ястие?
По отношение на готвенето се чувствам като Рататуи от анимационното филмче   Трябва да се готви с вдъхновение, страст, ако да ще и едни препечени филийки да се правят. Не че имам общо с уменията на рисуваното плъхче французин. Съпругът ми беше първият, който ми каза, че му напомням на него   , след като ме видя да нареждам десетина бурканчета с подправки и без да поглеждам какво пише, душкайки да подбирам комбинацията. Забелязала съм, че когато готвя без желание (което е изключение, трябва нещо да ме е разстроило или натоварило физически или психически), не ми се получава. Дори да спазя рецептата по конец. Явно не слагам най-важната съставка  
Нямам любимо ястие. Още съм в експериментаторския си период   Питай ме пак след поне двайсетина години.
3. Вярваш ли в преражданията и ако да, каква мислиш, че си била в минал живот?
Да, вярвам. Само че по по-различен начин. А може и да не е, просто да си имам свое описание. Колкото и парадоксално да звучи за човек, на който почти целият живот е свързан с изучаване и работа на сериозна наука като биологията. Може би точно това ме е накарало да приемам прераждането като нещо естествено. Виждайки непрекъснатия кръговрат в природата, няма как да го нарека по друг начин освен прераждане. Едно нещо си отива по един начин, за да се върне под формата на по-различно.
Не знам дали го обясних горе-долу ясно  
Ако се вярва на класическата теория за прераждането, е по-добре да не знаеш какъв си бил в предишния си живот   В противен случай ще изгубиш смисъла на сегашния. Надявам се да съм нямала общо с настоящата личност, защото (пак според същата тази теория) "не съм си изпълнила задачите" в предишния. Не е хубаво да се повтаряш  
4. Кой е най-романтичният жест, който съпругът ти е правил за теб?
Трудно ми е да кажа. Може би всичко онова, което правеше в първата половин година на съвместния ни живот. Присъствието на сила и вътрешна увереност, съчетано с безкрайна нежност, което имаше и не съм срещала в никой мъж в живота си. Често много ми липсва този човек.

5. Има ли нещо, с което винаги си искала да научиш, но още не си намерила време и възможност за това?
Да, ще ми се да имам по-голям талант за учене на езици и да усвоя колкото се може повече.
6. Какви чужди езици говориш?
Английски и немски.
7. С какво се занимаваш и чувстваш ли се оценена в това, което правиш?
Оценявам ветеринарномедицински лекарства  Един от онези хора, които участват в преценката какви лекарства ще има за вашите животинки в България.
Имам голямото щастие шефовете ми да са уникални хора. От първия си ден на тази работа нито за момент не съм се чувствала зле, подтисната или недоценена. Напротив - те умеят да стимулират подчинените си да вършат с желание работата си и да я виждат като удоволствие. Като хора с богат житейски и професионален опит са ми дали и продължават да ми дават изключително много.
8. Имаш ли си любима дреха? Ако да, каква и има ли някаква история?
Един шал. Това е шалът от сватбата ни. Дълъг над 3 метра, от копринен шифон, нежен и въздушен. От малка се възхищавам на ефирността на ръкавите на дрехите на японските красавици по акварелите. Чак след сватбата, гледайки снимките, осъзнах, че съм сбъднала мечтата си за подобна на техните дреха.
9. Привързваш ли се към вещи?
От няколко години - не. Ако ми се наложи, мога да започна живота си само с дрехите на гърба си и най-необходимото. Била съм близо до това и тогава разбрах колко е безмислена подобна привързаност. Ще излъжа, ако кажа, че няма да ми стане жал да се лиша от любима вещ. Ала ще продължа без нея, ако има живи хора, които да са до мен.
10. Смяташ ли, че имаш талант, какъв е?
Не мога сама да си дам такава оценка.
Под талант имаш предвид артистичен талант ли? Ако е така, казват, че мога да пиша. Но не го правя отдавна по много причини.

Благодаря ти за чудесните въпроси, InLove_Girl   Припомни ми скъпи за мен неща.

svekarva , чест е за мен да ми зададеш въпроси  Това не е поза, а е откровено. За пръв път, когато четях твоя "Горещ стол" видях човек, който пишеше "Аз съм и бял, и черен, и с всичкото сиво и цветно помежду им, но съм аз. Такава, каквато съм, не се отричам от себе си". Свалям ти шапка! Това заслужава уважение и възхищение. Така те видях аз.
Нямаш проблем за наградата  Давай  предложението за страната насам и си мисли какво да получиш в замяна.

1. Какво правиш и как се чувстваш, когато ти "сложат ограничения" от типа на "това не е за теб, не е твоя работа"?
    - можеш ли наистина да живееш в такава държава, където никой от никого не се интересува, дори не познава съседа си?
Заставам на контра  Как ще ми слагат ограничения на мене?  Разбира се, това е една вътрешна борба, съпроводена пак с вътрешно мърморене и фучене. Последвано от внимателно премисляне защо са  ми казали, че "това не е за мен и не е моя работа". Често се е оказвало, че наистина е по-добре да не се меся. Но ако след цялото претегляне на ситуацията, стигна до извода, че грешат, си търся деликатен и фин начин да го докажа.
Не знам дали мога да живея в страна, в която не познаваш хората, които живеят около теб. Била съм в страна, в която на никого не му пукаше на каква възраст си, от каква националност, как изглеждаш. Имаше значение какъв си като личност. Това място почувствах като мой дом. За себе си разбрах, че най-добре ми е там, където има хора от най-различни народности, които в общи линии живеят в някакво взаимно уважение.
2. Как не правиш правописни и граматически грешки?
Уви, правя по-често отколкото би ми се искало. В основното училище и първата година на гимназията съм попадала при прекрасни преподавателки по литература, които се стараеха да ни карат да работим върху правилния си начин на изразяване и писане. Както и една учителка по немски, която ни показа колко красив може да бъде всеки един език, стига да се вгледаме в неговите детайли 
3. Подозирам, че си един от малкото хора, които четат поезия. Какво ще кажеш за този стих /цитирам по памет/
.........на твоя нежен пръст, навместо пръстен -
         горещите си устни слагам аз!
  Избягвам да чета, понеже нямам усещането, че съм на нивото за това. Някак ми е неудобно  Трудно е да четеш поезия и да не бъдеш себе си. Ала все се изкушавам...
  Нека да помисля добре върху този ти въпрос. Не е лесно да отговориш на Веселин Ханчев 
4. Какво са за теб парите?
Необходимост като средство за размяна.
5. Един въпрос, който много ме затрудни на моя зелен стол. Лошите хора лоши ли се раждат или обстоятелствата ги правят такива?
Преди години мислех, че всички хора се раждат добри. С времето разбрах - не е така. Някои се раждаме добри, други лоши, трети...трети просто празни откъм съдържание. Все едно е какъв си в началото.
Когато се срещам с хората, преди всичко ги усещам, възприемам с всичко - говор, жестове, мимики и най-много дълбокото вътрешно излъчване. Някои са по-трудни за виждане на последното, но така или иначе може да се стигне до него. Оттам идват големите изненади. Ще споделя един случай за мой познат. Постоянно се стремеше да направи добро на хората, мил, внимателен до крайност. Всеки ден носеше храна на бездомничетата кученца пред училището му, намери дом за всички. Защитаваше всички, които някой несправедливо бе нападнал...Веднъж имахме доста личен разговор. Тогава, не знам как да ви го обясня, зад думите му изплува нещо толкова тъмно и зло...А в самите думи и намерения нямаше нищо такова. Тогава разбрах защо повечето му добри намерения не завършваха с успех. Той отчаяно се стремеше да е добър...Тъжна история, не знам дали успява към днешна дата.
За мен по-страшни са "празните" хора. От тях не знаеш каква форма ще приемат, защото която и да е, няма да е истински тяхна.
Добрите са си добри. Дай Боже да има повече такива и да не стават лоши 

Успях най-накрая и аз да седна да понапиша някой въпрос 

1. Знам, че обичаш да четеш, но обичаш ли да гледаш филми? Какви? Как въприемаш филмирането на книга?
2.Какво те дразни в хората?
3. Какво мислиш за интернет общуването?
4. И теб като Ариел ще питам - имаш ли си guilty pleasure?
5. Ако можеше да се случи едно чудо, но само за теб, персонално, не за хората като цяло, какво щеше да поискаш?
6. Смяташ ли, че нещата се случват така, защото така трябва, защото съдбата е отредила така, или смяташ, че човек сам си "кове" житейския път?
7. Успяваш ли да релаксираш? Как?
8. Имаш ли любим парфюм?

Хайде стига толкова от мен Няма да те мъча повече Благодаря предварително!

Миличка michelle, не се сдържам да не ти задам още една доза въпросчета: 

1. Пиеш ли кафе?

2. Харесваш ли работата си? Ако не, каква щеше да бъде идеалната работа и работна среда за теб?

3. Мечтаеш ли често? А за какво най - често?

4. Осъществявала ли си някоя твоя голяма мечта?

5. Ако ти се налага да общуваш с хора, които са ти неприятни, държат се неестествено и слагат маски, как би общувала с тях?

6. Би ли простила лъжа от близък човек?

7. Кое предпочиташ за отпуска - на планина или на море?


Спирам до тук и чакам отговорите ти с нетърпение!!!   

Здравей тук и от мен! Не съм задавала досега на никого въпроси - обикновено само чета там където ми е интересно, и от практична гледна точка съм молила за съвет няколко пъти, но дотам. Не ми е в природата да разпитвам за лични неща хора, които не познавам добре. Винаги съм очаквала, че някой ако има нужда да сподели нещо дълбоко, ще го направи сам, когато усети нуждата от това, било то с приятел или непознат. А да задавам лексиконни въпроси, само за участието, ми е много куртоазно, което пък по принцип гледам да го избягвам като поведение и философия... Но ти много ми допадна още от първите разменени съобщения преди време, после се видяхме на живо и така, някак си без да общуваме кой знае колко много, винаги се сещам с едно много приятно чувство за теб. Питаха те за минал живот - мисля че си била аристократ... Излъчваш една такава тиха гордост, и някак тъжна красота. Все едно дълбоко заровена в погледа и душата ти, има една друга личност, която ограничена от ежедневието може би, а може би от обстоятелствата, не излиза наяве, а чака една друга действителност, в която да се развихри и да бъде себе си с цялата си сила и красота... И в тази връзка ми се ще да те попитам "Какво те разочарова, кое ти пречи да бъдеш себе си, да пишеш... Страх ли е, свян ли е или някаква неувереност може би?..." Постваш толкова красиви неща, в един особен, не често срещан стил, със сигурност това е оформен и неповърхностен вкус, едно завършено, много искрено и много красиво светоусещане - какво те спира да споделиш тази емоция?
И още нещо - четейки някои твои постове, оставам с впечатлението, че си като че ли разочарована по някакъв начин от брака - прекалено бързо ви се наложи да преминете от романтиката към сивото ежедневие ли, не се познавахте достатъчно добре и сега правиш повече компромиси със себе си, отколкото си си мислела че ще се наложи, или човека до теб се промени по някакъв начин и в момента не отговаря на емоционалните ти нужди... Силно се надявам да греша, или ако не - това да е временно, и двамата да имате щастливия семеен живот, който заслужаваш!
Ако сметнеш че е прекалено лично и не желаеш да отговоряш пред всички, или на мен - моля, не се чувствай длъжна да го правиш  Още веднъж - пожелавам ти всичкото щастие на Земята - добри, дълбоки и истински хора като теб го заслужават в пълния му блясък!

michelle, благодаря ти за отговорите, нямах възможност да го направя по- рано. Върнах се назад и почетох много от постовете ти, но така и не открих къде си живяла...В замяна на това видях твоите красиви и изящни снимки и предложения почти във всяка тема, все едно имаш енциклопедия на красотата. Припомних си трепети, които бях “избутала” и “заглушила” дълбоко, дълбоко....Мисля и за лошите добри. Дали не идва от тях приказката “Няма ненаказано добро!”? Имам още въпроси, но сега да дам  възможност и на други да те поразпитат.

Мене пак ме нямаше в тази тема, когато трябваше  Ала наистина тези седмици са по-натоварени и често не съм в състояние да давам адекватни отговори.
svekarva, благодаря ти, че ми припомни стихотворението на Веселин Ханчев! Дълго време се чудех какво ли се очаква да кажа и не можах да реша, та ще е напосоки 
Красиво е, ала лично на мен не ми харесва мъжете да казват такива неща. А и жените. Обичан, необичан, оставящ или оставян...преживяваш носталгията и започваш на чисто. Или се бориш докрай, колкото и безразсъдно и болезнено да е. До момента, в който все още си човекът, който е обичал. Ако не успееш, ставаш друг човек.
Много мислех за адекватен отговор от друго стихотворение, но не можах да избера. Накрая се спрях на откъс от "Земята под нейните нозе" на Салман Рушди. Давам го на английски, понеже при превода се губят някои неща. Ако някой иска ще му го пратя.

What she touches, I'll worship it. The clothes she wears, her classroom seat. Her evening meal, her driving wheel. The ground beneath her feet.
..................................
All my life, I worshipped her. Her golden voice, her beauty's beat. How she made us feel, how she made me real, and the ground beneath her feet.
And now I can't be sure of anything, black is white, and cold is heat; for what I worshipped stole my love away, it was the ground beneath her feet.
She was my ground, my favourite sound, my country road, my city street, my sky above, my only love, and the ground beneath my feet.
Go lightly down your darkened way, go lightly underground. I'll be down there in another day, I won't rest until you're found.
Let me love you true, let me rescue you, let me lead you to where two roads meet. O come back above, where there's only love, and the ground beneath your feet.

Аз бих казала това 

Alleksia, радвам се, че си изпълни обещанието за въпроси  Много са хубави 

1. Знам, че обичаш да четеш, но обичаш ли да гледаш филми? Какви? Как въприемаш филмирането на книга?
  Много обичам. С изключение на тези, които те карат да се чувстваш изпразнен изцяло откъм мозъчно съдържание, с удоволствие експериментирам с всички останали. Дори не съм особено придирчива, а доста "всеядна"  Достатъчно е да е прекрасна визуално или музикално историята, или да е невероятна играта дори само на един актьор, и съм готова да му простя всякакви други "прегрешения".
  Филмирането на книги го възприемам, предполагам, като всички останали хора. Когато ми е особено скъпа някоя книга, с известно предубеждение и много рядко без критики  Макар да се е случвало да бъда повече от очарована. Пример за това са ми : "Полет над кукувиче гнездо" на Милош Форман, "За мишките и хората" на Гари Синийз, "Опасни връзки" на Стивън Фриърс и "Лолита" на Ейдриън Лейн.
2.Какво те дразни в хората?
  Наглостта и безочието. Едновременно ме дразни и натъжава, защото все повече се налага като пример за поведение на успял в живота човек...
3. Какво мислиш за интернет общуването?
   Може да даде и да ти вземе много. Чудесно е, когато преобладава първото.
4. И теб като Ариел ще питам - имаш ли си guilty pleasure?
  Прекалявам с купуването на книги. Безнадежден случай...Както е тръгнало, до десетина години у дома ще е трябва да отделим една стая за библиотека. В нашето семейство всеки си има месечна сума за разходи от личен характер, като храна, транспорт и други. Сетете се кой като малките деца си отделя парички за книги...
5. Ако можеше да се случи едно чудо, но само за теб, персонално, не за хората като цяло, какво щеше да поискаш?
  Да живея в свят от музика. Само това ще напиша, понеже не може да се обясни, а и е достатъчно странно и абстрактно като желание.
6. Смяташ ли, че нещата се случват така, защото така трябва, защото съдбата е отредила така, или смяташ, че човек сам си "кове" житейския път?
Много труден въпрос. Логично ми се струва напълно абсурдно всичко в живота на един човек да е предначертано. Така няма какъвто и да било смисъл от неговите действия. Би било жалко, ако е така.
Ако има съдба, по-хубаво би било да ти се даде нещо като задача, начален тласък и оттам нататък да зависи от теб как ще се справиш.
7. Успяваш ли да релаксираш? Как?
По-рядко имам тази възможност напоследък. В предишен отговор бях написала - с тишина. Само, че моята тишина е много музикална. И понеже музика може да се открие навсякъде, тя може да не е само в конкретна песен или инструментално изпълнение, а даже в мелодичен глас или звук.
8. Имаш ли любим парфюм?
Преди доста време ми беше попаднало "парфюмно" описание на всяка зодия  За моята пишеше, че представители й са толкова непостоянни и изменчиви, че си имат цял парфюмериен щанд у дома. Дори за разходката на кучето си отделят специален аромат  Е, нямам си такъв вкъщи, но това е, защото качествените парфюми са скъпо удоволствие. Два парфюма са с по-специално значение за мен. Единият - "Jasmin Noir" на Bvlgari, който свързвам с много красив и чувствен момент във връзката със съпруга ми (и подарък от него). Другото е тоалетната вода "Eau de Masumi", която най-много ми е харесала досега в сравнение с всичко останало.

Извинявам се на m0onlight и Денито, че ще ви отговоря утре  Искам да ви отделя вниманието, което заслужавате.

michelle, благодаря за отговорите  Всъщност, бях намислила и други въпроси, но когато стана време да пиша, ги забравих Трябва да си записвам вече май 
Още веднъж благодаря

m0onlight, след първите ми отговори на твои въпроси, си спечелих една чаровна нова позната в твое лице  Има ли още прилики, които забелязваш?


1. Пиеш ли кафе?
Да и даже го обичам много в почти всички разновидности, освен крайно сладкото и горчивото. Но по някаква причина ми действа прекалено силно възбудимо на нервната система и в първият половин-един час съм като пренавита пружинка, а после почвам да клюмам и заспивам. Буквално е доста добро приспивателно с лек страничен ефект на главоболие 
2. Харесваш ли работата си? Ако не, каква щеше да бъде идеалната работа и работна среда за теб?
Много я харесвам, макар че след първата част на интервюто за нея си бях казала, че това аз никога не бих го работила. По някои причини все пак отидох на втората и сега не съжалявам. Това е интересна работа и няма ден, в който да не научаваш нещо ново, трябва да се мисли много, да се ровиш за информация, да комбинираш знания и умения от различни области.
Идеалната работа би била тази, която върша идеално. Но не съм аз човекът, който може да си даде сам такава оценка
3. Мечтаеш ли често? А за какво най - често?
Препращам към отговора на първия въпрос тук 
4. Осъществявала ли си някоя твоя голяма мечта?
Не. Предполагам, че е крайно време 
5. Ако ти се налага да общуваш с хора, които са ти неприятни, държат се неестествено и слагат маски, как би общувала с тях?
Нямам проблем с хората, които си поставят маски  Просто не ги виждам тези маски, а директно това, което е под тях. Това е едната причина и да не ме дразнят. Другата е, че много добре разбирам защо е необходимо понякога да играеш роля.
Неестественото поведение по-скоро предизвиква у мен жал. Става ми мъчно, че някой до такава степен не иска или няма възможност да е себе си, та е избрал да е друг.
С неприятните хора се държа учтиво или си намирам начини да не общуваме изобщо. Ако съм в настроение, може и да ги "понастъпя" за нещо (при наличие на "провинение" от тяхна страна към мен или някой друг), но по принцип съм хладно-учтива. Не си струва много хабенето на нерви и загубата на време.
6. Би ли простила лъжа от близък човек?
  Да. Най-близките ми хора се броят на пръстите на едната ми ръка. На тях не мога да се сърдя за нищо. От другите близки може да ме заболи и пак ще простя. Имам лошия начик да давам втори, трети...n-ти шанс 
7. Кое предпочиташ за отпуска - на планина или на море?
  И двете в комбинация  Само че по-спокойните и дивите им варианти, без табелки на всеки два метра, големи групи туристи и комфортни хотели.

Здравей, Дени  Имам към теб известна вина за един много забавен отговор на писмо. Обаче наистина (противно на правилото не се оплаквай и не се обяснявай) последните две седмици съм се събуждала и заспивала най-вече с мисли за работа. Случват се по-сериозни от обичайното неща  Затова и се включвам тук на пресекулки.
Ти си специален човек и като към всички такива за мен, проявявам известна небрежност  Все едно са длъжни да отгатват отношението ми. Благодаря ти за всичко, което написа и за въпросите. От една страна ми стана някак неудобно за всички тези хубави неща, които написа (личното ми мнение е, че ефекта "аристократично" излъчване идва от съчетанието на общоприетата представа за правилни черти и предаваното в семейството поведение "вътрешно гордо вирнат нос"). От друга ми стана леко забавно, че описа идеята ми за излъчването, което винаги съм търсила в един мъж - леката тъжна усмивка в погледа.
Основната причина да не пиша е тази, че трудно си изчиствам съзнанието от нещата, свързани с работата ми (и обучението за нея преди това). Живея на място и по начин, който предполага всичко друго, но не и творческа атмосфера. В съзнанието ми се появяват думи, образи и асоциации, които въобще не си струва да бъдат възпроизвеждани.
За човек, който никога не е възнамерявал да има сериозна връзка за цял живот, а още по-малко брак, може би е нормално да имам вътрешни противоречия по отношение на моя собствен  Той е част от избора ми да водя начин на живот, твърде различен от дълбоката ми вътрешна необходимост. Ако я следвах изцяло (което е възможно при съвсем различни обстоятелства) вероятно пак бих създала семейство, но на много, много по-късен етап от живота си. Впечатлението за разочарование има и други причини, само че те действително са лични и за тях ще ти пиша на друго място.
  Дени, тъй като си човек, който искрено вярва в щастието и любовта, и аз ти пожелавам винаги да бъдат до теб и част от теб 

Благодаря ти за отговорите, michelle Да, има още прилики, които открих Не съм забравила за книжчицата, която обещах да ти пратя - довършвам почистването вкъщи и се надявам да я намеря на последното място, където си мисля че е и ти я пращам веднага 

Здравей, мила! Благодаря ти за откровеността! Съжалявам че нямаш нужната атмосфера за да пишеш и да бъдеш себе си... Би ми било много интересно да прочета нещо от теб - представям си много красива корица в стил Ар Нуво  и още по-красиво съдържание, макар и малко тъжно, но много дълбоко и с философски уклон... Покрай малкия звяр аз също нямам възможност да творя каквото и да било, а след особено активното лято (въпреки големия корем  ) чувствам все по-непреодолима нужда да правя нещо - каквото и да е, само творчество да е! Така че разбирам концепцията "силна нужда съчетана с невъзможност"  Пожелавам ти да съумееш да си създадеш кът, в който да можеш да се изолираш от негативното и от натовареното ежедневие, и да споделяш трепетите си с белия лист, защото знам колко важно е това, за да се чувстваш пълноценен, да се чувстваш свободен, да се чувстваш завършен... Просто да бъдеш себе си. Желая ти го от сърце! 
А за разочарованието и т.н. - нека го кажа отново - не се чувствай длъжна да пишеш каквото и да било. Когато почувстваш нужда да споделиш, ще бъда насреща да те изслушам, ако мога - да те посъветвам. Ако не пожелаеш да споделиш - разбирам напълно, не е нужно да обясняваш.
Прегръщам те горещо и ти пожелавам прекрасен ден!