04.06.2012 23:56
Момичета, привет и от мен! От грижи по малкия нямах време да честитя на Вилинка и Лола за появата на дъщеричките им
! Нека са ви здрави и щастливи! На останалите момичета, на които раждането им предстои - късмет и кураж! Никак, ама никак не е страшно! Знам, че звучи лесно да го кажа, след като всичко е отминало, но опитайте се да бъдете силни и да се доверите на лекаря си. Аз вече споменах, че моето раждане мина като по учебник. Сравнително бързо - за три часа. В около 19.30 часа постъпих в клиниката със сериозни контракции, след като 2 дни имах подготвителни. Настаних се в стаята, облякох нощницата, направиха запис на тоновете на бебето. Гинеколожката ми ме прегледа и каза, че имам разкритие 3-4 см и ми пукна да изтичат околоплодните води (бяха зелени, защото малкият беше преносен). Мислех си, че докато стигна нужното разкритие ще минат много още часове, но тя ме успокои, че по-голямата част от процеса вече е минал. Контракциите станаха по-силни, включиха ми система, опитах се да ходя, но тялото ми се сковаваше и останах в леглото. Не след дълго вече ме накараха да напъвам. Така минаха няколко контракции, след което ме преместиха на масата и за мисля 3 контракции в родих. Направиха ми епизотомия, защото плодът беше едър и тръгна да излиза с главичката и ръчичката напред, омотан в пъпна връв (между осмия и деветия месец се въртя няколко пъти ту с главично, ту седалищно). Това, разбира се, наложи и доста шевове. Май от тях ме болеше повече, отколкото от самото раждане
. Така, накратко премина всичко при мен, , струва ми се леко (сигурно защото буквално до последната минута бях по разходки) макар че при всеки е различно. Но моето възстановяване пък беше ужасно, не можех да си седна на дупето, едва ходех, бяхме на инжекции с бебето заради преносването, но пък имаше момичета, които родиха и без един шев даже или такива, които веднага след раждането скочиха от леглото. Желая ви безпроблемно раждане, прегръдки!
! Нека са ви здрави и щастливи! На останалите момичета, на които раждането им предстои - късмет и кураж! Никак, ама никак не е страшно! Знам, че звучи лесно да го кажа, след като всичко е отминало, но опитайте се да бъдете силни и да се доверите на лекаря си. Аз вече споменах, че моето раждане мина като по учебник. Сравнително бързо - за три часа. В около 19.30 часа постъпих в клиниката със сериозни контракции, след като 2 дни имах подготвителни. Настаних се в стаята, облякох нощницата, направиха запис на тоновете на бебето. Гинеколожката ми ме прегледа и каза, че имам разкритие 3-4 см и ми пукна да изтичат околоплодните води (бяха зелени, защото малкият беше преносен). Мислех си, че докато стигна нужното разкритие ще минат много още часове, но тя ме успокои, че по-голямата част от процеса вече е минал. Контракциите станаха по-силни, включиха ми система, опитах се да ходя, но тялото ми се сковаваше и останах в леглото. Не след дълго вече ме накараха да напъвам. Така минаха няколко контракции, след което ме преместиха на масата и за мисля 3 контракции в родих. Направиха ми епизотомия, защото плодът беше едър и тръгна да излиза с главичката и ръчичката напред, омотан в пъпна връв (между осмия и деветия месец се въртя няколко пъти ту с главично, ту седалищно). Това, разбира се, наложи и доста шевове. Май от тях ме болеше повече, отколкото от самото раждане
. Така, накратко премина всичко при мен, , струва ми се леко (сигурно защото буквално до последната минута бях по разходки) макар че при всеки е различно. Но моето възстановяване пък беше ужасно, не можех да си седна на дупето, едва ходех, бяхме на инжекции с бебето заради преносването, но пък имаше момичета, които родиха и без един шев даже или такива, които веднага след раждането скочиха от леглото. Желая ви безпроблемно раждане, прегръдки!