
Аз може би съм една от малкото булки които са....да кажем разочаровани от сватбения си ден /малко силно го казах

/, по пак си остана незабравим и неповторим за нас.

Фаловете и гафовете се редуваха един след друг....и аз и милото се изпокарахме с двете майки още от сутринта..и може би от там започна всичко....И двамата се оказа че сме се обличали самички без някой да е около нас...аз до последно седях по чорапки и обувки на половина гримирана, когато ми се обадиха че тръгват към мен, а всички се суетяха как изглеждат и как са се накиприли

....Успях с помоща на най-добрата ми приятелка да се облека...довърших грима и...те дойдоха.....И аз и милото бяхме през нервен срив......Стискахме зъбки до последно....Организацията си беше изцяло от нас и съответно всеки ни дърпаше я да му се плаща, я нещо и някой не е разбрал какво трябва да направи...А всеки си имаше някакви "отговорности" за деня..за да можем ние с милото да се наслаждаваме на всеки миг....еее не се получи така...
Единствено прекрасните ни фотографи /Фотеви/ бяха хората които успяваха да ни разсмеят и накарат да се усмихваме...Страхотни хора

Другия хубав спомен който имам от деня е ритуала...беше вълнуващо.Бяхме с битов ритуал и беше много ......Българско...
От там нататък всеки ...абе волна програма..Попа закъсня..друг някакъв дойде да започне венчавката, после се включи и другия...Започнаха да спорят кое след кое е ...а ние с Ники се споглеждахме и се чудихме да се смеем ли или да плачем.
Последва втората фотосесия на която се освежихме и заредихме емоционално...
С влизането в ресторанта бях очарована от обстановката /за съжаление нямам много снимки на самите маси но ще се опитам да покажа нещо/ но беше много семпло, в бяло и бананово - розово /трудно за определяне

/ и белите балони над дансинга придаваха една....романтичност на обстановката.

Но до тук.....Ресторанта се показаха като пълни селски душици...чак не ми се говори...първо не извадиха всичко по масите от това което беше внесено, тортата половината си я запазиха, и като капак ни изгониха в 12.30, като уговорката беше да се седи до края като си доплащаме на час. При едно от хората някои събори единия свещник, което всъщност си беше една обикновенна чиния за хранене върху метална поставка, пълна с камъчета и една голяма свещ. Никак не ми е за 20 лв, но приказките и физиониомиите които чух и видях помрачиха настроението ми ..а това беше едва в началото на вечерта... както и да е...всичко мина вече и се надявам да забравя всички тези моменти..и сега гледайки филма и сватбения албум се сещам всъщност колко хубаво е било

И все пак цяла вечер бях на дансинга и се усмихвах широко и...бях щастлива...защото
Той беше винаги до мен

Та така мина моя сватбен ден милички
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
....
Искам и да допълня нещо в подкрепа на моите прекрасни шивачки от МИНОН -Бях очарована от обаждането им..

Те не ме бяха забравили и се обадиха да ни поздравят...това беше много мило и аз никога няма да го забравя.Незнам дали на някой до сега му се е случвало но това беше много вълуващ момент за мен. Благодаря ви Минон, и специално за чаровната
Златина 

/надявам се да прочетат някой ден поста/
Обещавам скоро да кача повече снимки

Благодаря ви момичета
