Ние сме заедно от доста време и като живеем заедно все за битовизми спорим. Ама не са сериозни. Имали сме само два сериозни скандала и то все заради неговата фамилия. Бяха ме подлудили покрай сватбата  Ама кумовете ми как се карат малеее. Почти всеки ден. Не мога да ги разбера. Сигурно е вупрос на характер

Ние сме заедно от 2 год. и половина. Караме се по-често за битовизми. Имали сме и големи скарвания, но като че ли с времето почнахме да свикваме и да се напасваме. Всъщност е трудно ако два остри камъка се срещнат на около 28-29 години и почнат тепърва да се сблъскват и опитват да се променят. Мисля, че като са по-млади /20-25/ е по-лесно да се напаснат и попроменят така че да пасват в общото, защото не са напълно изградени характери. Ама хора на по 30 години е трудничко и неминуемо води до сблъсъци в началото. Е то зависи и от хората, все единият трябва да отстъпва и да е по-меката Мария. Иначе лошо ...

ОО, ние сме майстори на тази тема !  Аз цял живот за едно и също мрънкам, той е много спокоен, аз съм доста темпераментна иии  Спорим, караме се, мисля, че сме далеч от "нормалните двойки", но ... така ни харесва. Аз не мисля, че споровете са проблем, проблема е в желанието  да се поучи човек от грешките ....

За 10 г. едно или две сериозни скарвания, за дреболии - често / на две седмици или месец/.

има ли сме 2 сериозни скарвания...а скарванията за дреболии може би 1 на 2 3 месеца, а това че аз си мрънкам за каквото се сетите,за майка му, за приятелите му, за това какво е направил или не направил,той си ми е свикнал че мрънкам извесно време и после ми минава,знае че мрънкам за неща за които съм права,така че не наглее да скача срещу мен когато съм права,но когато не съм права си си спорим, но така поне се изясняваме, склонна съм да се карам с него 3 5 10 дена нон стоп,но да не си премълчим и да не подминем нещата,зашото те проблемите като се премълчат и останат с течение на времето се натрупват и може да обърнат колата...ние сме си един за друг,може да се караме,ама ние и така си показваме че се обичаме...а е много гадно като нямаш с кой да се скараш...

Ние пък не се караме. По-скоро аз понякога се нацупвам, а той с това се забавлява.
За тези 3 години имаме едно исктинско скарване, в което участвахме и двамата активно, и се разреши още същата вечер.
Цупенето ми е профилактично, ама при моята зодия честата смяна на настроения е ежедневие, така че няма оттърване 

то цупене да беше цупя се постоянно,правя се на сърдите, не му говоря по 10 15 минути, а аз не спирам да говоря, и той разбира че е сгафил....и си се изясняваме,дали ще си повишим тон, дали мирно и кротко или ще вдигнем блока на главата,няма значение...хората са казали "в спора се ражда истината"...

Аз по принцип съм много избухлива и както майка ми казва "паля от четвърт". В началото се карахме жестоко и непрекъснато. Понякога се чудя съседите как са ни търпели. Даже бяхме стигнали до решение, че по-добре да не сме заедно, но същият ден се разболях и ме приеха в болница. През цялото време стоеше до мен и ме носеше на ръце. Оттогава въобще не се караме. Най-много от време навреме някой да измрънка нещо на другия, но нищо сериозно. Като че ли улегнахме с годините, а може би и времето прекарано заедно ни сплоти още повече.

Един път седмично това нормално ли е!

Не се караме много...Може би защото за по-важните неща сме на едно мнение.Но за дреболии мога веднага да "подпаля метлата" и да започна да го тормозя

Рядко се караме, но много често спорим Което май е по-лошо!

Често за незначителни работи. Но мисля че това са нормални неща!

Цитат на: Cerise в 14.02.2015 02:09

Всеки ден се караме. По-точно всеки ден мръкнам за нещо, ако той реши да ми отговори - преминава в каране, но не пропускам ден! 

И аз съм от същият отбор. 

Обикновено се караме, когато не сме заедно, в моментите, когато сме един до друг всичко е перфектно