Колко често се карате и в началото на съвместния ви живот карахте ли се? Ние като заживяхме заедно, докато се напаснем и свикнем с привичките на другия доста се покарвахме, не че сега не се караме, но като че ли почнахме да посвикваме, знаем си повечето номерца и кирливите ризи и не ни прави впечатление, или пък гледаме да не го правим на проблем ... 

Ние, когато заживяхме заедно, се карахме честичко. Но си мисля, че е нормално, защото два характера, които до вчера са се виждали само за кафе, сега трябва да се напаснат заедно с различните си навици. Съжителството заедно несъмнено е много различно и ни учи на много неща. Радвам се, че успяхме да се поучим един от друг и да станем идеален тандем. Сега спорове почти няма за битовизми.

Ние много си пасваме. От два месеца живеем заедно с приятелката ми. Скоро надали ще се женим, но и така ни е добре. Много се радвам, че се разбираме. За сега не сме се карали за нещо сериозно.

ivanpetrov1987 , и ние сме като вас. Живеем заедно от 7 месеца и не сме се карали, много си пасваме.

Незнам за вас хора ама аз живях три години с бившата си приятелка и се карахме постоянно.
За всичко за което можете да се сетите от семеиството до филм които гледаме и обсъждаме и въпрекио това тези три години останаха едни от наи хубавите в живота ми ...........
Според мен нее проблем да се карате така обсъждате проблемите си и накрая винаги сте по щастливи и по близки..........проблема идва когато изгубите вяра в половинката си както стана с нас.....поздрави

Ние в началото се карахме доста, но след това свикнахме с недостатъците си и ги приехме и решихме, че цялата драма просто е излишна. А и винаги е по-добре да поговориш нормално, отколкото да викаш и да се караш.

Спорим често, но се караме все по-рядко, времето прекарано заедно ни кара да се уважаваме все повече.

Поне веднъж седмично. Но винаги разнищваме нещата докрай и после стигаме до: "извинявай не бях прав/а" - "не, ти извинявай, аз сгерших"

Ние се караме много рядко, чак ми липсва, защото след бурен скандал сдобряването е много приятно 

Обаче от самото начало като заживяхме заедно открихме, че са ни сходни навиците и вкусовете, пък и преди това от много ходене по морета и вили и спане един у друг нямаше кой знае какви изненади...Но и двамата не сме взискателни в домакинството и сигурно заради това се разбираме

Но се случва и ние да се поскараме де, или по-скоро аз да се сърдя, понеже за 5 години не се научи да бъде точен и все ми закъснява

Откакто съм бременна не сме се скарали и веднъж. Той твърди, че е така защото не иска по никакъв начин да се тревожа и ядосвам. Аз пък се възползвам и му казвам, че това означава, че преди сме се карали само по негова вина!  Естествено се шегувам.
По принцип караниците не говорят лошо за една връзка (освен ако не са съвсем прекалени), а за това какви са хората по принцип - някои са импулсивни, други - обратното. Иначе има една такава формула за определянето на щастието във връзката. Сексът минус караниците = щастието. Т.е. трябва просто да е положително число и колкото по-голямо - толкова по-добре! 

Първите 3 години по веднъж на година... за глупости общо взето.

След това имаше период с по-чести дразнения. Хубавото е, че и двамата подхождаме по пътя на логиката, та решаваме сравнително бързо проблемите си.

След като се родиха близнаците, не остава време за караници 

Според мен зависи за какво се кара двойката и степента на ината в характерите им. Доста често споровете са без особен смисъл и ескалират по две причини: или заради неотстъпчивостта(ината) на партньорите или заради стари премълчани негативни чувства!
Моята връзка също не е перфектна, но се старая:
да не проявявам инат за дреболии, защото смятам, че всеки ден в живота ни е дар
да не задържам негативни чувства в себе си, защото рано или късно трябва да ги изразя и по-добре на момента (ако е подходящ де) по правилния начин с разговор.
Преди всичко смятам брака и връзката между двама души за партньорска/приятелска и когато е подкрепена от любов няма как да искаш да нараняваш половинката си с обиди и висок тон.
Имам наблюдения (включително и върху себе си) , че много хора не умеят да общуват адекватно -
например жената е обидена или натъжена и иска да разреши причината, поради която се е почувствала така (а това е съвсем естествена потребност - да искаш да промениш емоционалното си състояние към по-добро) , но го казва по най-неподходящия начин (висок тон, обиди или критики, ревове, блъскане на врати или мълчание) и мъжът в следствие на отправените критики по негов адрес естествено заема отбранителна позиция и изобщо не разбира същността на проблема, който притеснява жена му.
Но пак казвам, че зависи от причината за спора. Ако има сблъсък на ценности, тогава е по-трудно, но не е невъзможно.

Не се караме. Понякога поспорим за нещо и след няколко секунди се споглеждаме и започваме да се смеем или пък оправяме проблема в леглото, в такива моменти страстта е огромна. Откакто съм бременна пак е същото, само че е още по - грижовен и мил, и двамата сме зрели и сдържани и рядко се караме

Ако говорим за сериозни караници, това ни се е случвало най-много 5 пъти до сега. Иначе се случва от време на време да се посдърпаме за нещо, но то трае 5-10 минути и след това всичко е наред. Като цяло се разбираме доста добре 

Здравейтеее,от 4 години сме заедно,от три живеем,и досега много рядко сме се карали за нещо,дори не мога да се сетя кога е било за последно Явно съм намерила  правилния човек,който ме разбира изцяло