Иве браво за хубавите мерки и теглилки...явно добре си го гледа момчето мама.
Обаче много гадно с този дерматит,дано бързо му минава на Краси и му се размине ходенето при дерматолог.А щом ти не си забелязала нищо,те по какво му поставиха тази "диагноза",че малко несъм наясно,ще ме прощаваш?

Краси е вече едно пораснало бебе и много закачлив сладур 

Браво за резултатите милаааа перфектни стеее

А за "'дерматита'' не се притеснявай,даже мисля че нямате такъв 

Целувам виииииииииииииииииииии

Това за дерматита,докато не ви го каже кожен лекар,не знам дали е така и не бих се стряскала толкова. А-дерма е хубав крем.И на нас ни го бяха препоръчали. Стойте в къщи на топло и се занимавайте с нещо,че студът изсушава кожата допълнително.
Желая ви и на вас приятно изкарване на Нова година.

Целувки по "набочковчените" бузки, всичко ще мине!

Браво за меркте, добре си се гледате с Краси
Съгласна съм, че докато не ви постави дерматолог - диагнозата атопичен дерматид не се стряскай толкова, педиатрите да не ми се сърдят, но не са много вещи в тази област. И аз се бях притеснила с нашия дерматид, вярно че много упорит беше, но за 1 месец мазан, немокрене си замина и според дерматоложката ни няма да се появи пак.
За А-дерма и Линолафет съм чувала добри онзиви, вие ползвахме Адерма зелената серия, но не ни помогна.
Весело посрещане на НГ, много целувки на сладура

Хахаха, все едно аз разказвам за големия син, също роден през септември! Краси явно ще е много общителен, гальовен и засмян, а и ще си хапва добре. С две думи - дете мечта! И аз като теб много държах на реда и дневния режим и се ядосвах, когато го разнасяха на ръце. Не че не съм искала и аз да го правя /както казваш и ти/, но нали има домакинска работа за вършене, исках да поплета или да почета, да го заведа и на разходка  . Не се притеснявай, след 2-3 години той сам ще предпочита да е с приятелчета, вместо с теб. Няма да го разглезиш, той е мъжко момче  . Сега ти е най- хубавото време, той си е само твой! За второто дете вече ми беше "дошъл ума", че времето лети и няма връщане, та го карах на "мръсотия и лиготия". Сега си спомних една много умна приказка на баба ми - "децата не помнят как са гледани". Та макар и гледани по различен начин и двете момчета са много самостоятелни, контактни, позитивни и засмяни. Ако ти се иска да го гушкаш - гушкай го, целувай го, играй си с него...
че скоро ще ти го вземе някоя мома  и край!

Честита първа Коледа и Нова година на Краси!
Иве, все се каня да пиша във вашата тема. За носенето на ръце те разбирам, само едно проревавене и вдигат паника и я носят на ръце. Има майки, които са по цял ден сами, как се справят с домакинството, ако са ясяка секунда до главата на бебето. Краси става много интересен, плаче ли много, аз чакам с нетърпение да поотрасне дъщеря ми и да понамали плача,или може би всяко дете си има темперамент, едни са по-емоционални, други по-спокойни.

Иве,честита Нова Година!Да сте живи и здрави,весели,засмени както ти-така и цялото ти семейство!

Нямаше как да не се вкюча по въпроса с неисканата помощ,но получена.И моята свекърва по принцип не е лош човек,уважавам я,но започне ли да "помага" просто изпадам в тих ужас и гняв.И тя като твоята като го вземе и почва да му се лигаво и то много и да го разнася насам-натам на ръчички и вече незнам по какъв начин да й обясня,че не ми харесва това и неискам да го прави.Ти как се справяш?
Поздрави от нас с Дени!

Да споделя и аз за "помощта" от страна на свекървата. Понеже ние живеем в една къща, но с различно входове (разбирате че сме нон стоп заедно), в началото постоянно идваше при нас без да сме е викали, за помощ или каквото и да било, искаше да "помага" да гледала детето постоянно пък аз да съм си почивала, да съм си отспяла и т.н. Постоянно го държеше на ръце. Но един ден просто не ми издържаха нервите (страшно ревнива съм към малкия, не искам на никой да го оставям и давам , никога не съм предполагала, че ще бъда такава майка, което лично на мен не ми харесва много , но просто си ми идва от вътре не мога) и и казах, че ако имам нужда от помощ ще и звънна да дойде да ни помогне, и че ако живеехме отделно тя нямаше да е час по час при нас, а щеше да идва само да вижда малкия от време на време, и че мога сама да си върша всичко. Също за носенето на ръце направо си и казах , че не искам да носи детето постоянно, да си го оставя да мрънка , и че не искам да се учи на ръце. И от тогава се родих. Малкия вече не се носи на ръце, допитва се за всичко до мен, не прави нищо на своя глава и идва само ако имам нужда от помощ и и кажа. Така че момичета говорете за това със свекървите предполагам , че ще ви разберат.