Хайде мамо Ивееееее...чакаме те с разказче и снимки на бебчооооо!
Кате нямаш ли някакво инфо от тях?

Честито и от мен с малко закъснениеееееееее......живи здрави ,щастливи и сумихнати да сте с малкия ти син Красимир.

П.П.Смених името на темата.Ако искаш да се казва по друг начин ми пиши на ЛС

Благодаря ви на всички за прекрасните думи и пожелания

Тези дни ще намеря време да ви разкажа за нас много съм заета покрай малкия, храним се спим, аз и таткото гледаме да починем докато и малкия спинка. Възтановявам се полека днес бях на преглед, шевовете са добреи скоро няма да имам конци и така, скоро ще намерим време, аз бях много психясала в болницата но сега съм по-спокойна. Нашето мъниче е добре, и за сега слуша

До скоро от нас и още веднъж огромно благодаря за подкрепата и пожеланията

Иве,много се радвам,че писа Искрено се надявам всичко да е наред.Не се притеснявай съвсем скоро ще си отиграла всяко едно движение в обгрижването на малкия сладур. 
Очаквам с нетърпение разказа ти за раждането 
Много целувки на малкия бон бон! 
П.П. И снимки чакам! 

Иве, не се притеснявай и хич не мисли, че тези мъници са толкова беззащитни, колкото изглеждат! Скоро ще напери гребена и ще ви върти на пръста  . Още не знаеш и няма да ми повярваш /чакай да стане на 20 години/, но това са най- щастливите ти дни. Пожелавам ти спокойствие и безпроблемно кърмене!

Цитат на: gucci в 18.09.2011 20:26

Честито и от мен с малко закъснениеееееееее......живи здрави ,щастливи и сумихнати да сте с малкия ти син Красимир.

П.П.Смених името на темата.Ако искаш да се казва по друг начин ми пиши на ЛС

Няма нужда благодаря ти много

Всичко е наред само малко не спахме тая нощ и таткото и бебешора цял ден спят а аз като си свърша работата. Вече сме по-добре и аз и мъника аз бях доста ошашкана след болницата бях притеснена и от това че малкия не суче а яде от шише защото на мен зърната не са ми изпъкнали и той не можеше да засуче и много плачеше само шише ни беше спасението. Мъжа ми го пратих после като си дойдохме да ми купи силиконови протектори и сега сме супер и ядем лакомо

Това е за сега че нямам време да пиша, разказа ми не съм го почнала още, скоро ще е обещавам... целувки от нас

Иве, добре дошли в къщи 
Аз ще съм лошата да го напиша, но ти не се жалиш

Цитат на: Ивето в 21.09.2011 22:02

Всичко е наред само малко не спахме тая нощ и таткото и бебешора цял ден спят а аз като си свърша работата.

Мила, тялото ти е преминало през огромен стрес, от който се възстановява. Бебчето от своя страна си иска своето...Ти нали щеше да имаш помощници?! Каква работа ти вършиш? Спри се!
Моля те, отдай се само на малкото и забрави за домакинска работа. Ти си тази, която трябва да спи с бебчо...За да се грижиш пълноценно за Краси и да имаш кърма ти трябва почивка.
За вдлъбнатите зърна има доста инфо в нета, но май е най-добре да се свържеш с консултант по кърмене.
Ето малко инфо от нета (цитат):
"Основните техники са:
- Непосредствено преди започване на кърмене майката може с пръсти, с пощипване и издърпване да оформи зърното.
- Издърпването на зърното може да стане и с помощта на помпа.
- Понякога дори не е нужно предварително стимулиране, бебето се научава да се спрвя само, то обхваща ареолата и с първите всмуквания зърното се оформя.
- Важно е и правилното поставяне на гърдата, да се намери най-удобната поза.
Аз лично не съм фен на силиконовите зърна, но някои жени успяват имено с тях.

Важно при плоски зърна е да не се допуска препълване на гърдите, тогава те стават буквално като топка и на бебето няма да му е възможно да засуче. Може да се наложи да се изцеди малко, за да се отпуснат и да може да се оформи зърното."
Успех!

Ани благодаря ти за думите ти, приемам ги така е не се жаля но аз не съм човек който търпи да му е разхвърляно и мръсно мъжа ми много ми помага той е "нощната" смяна а аз съм през деня, затова сега се възползвам докато си е в къщи

Аз започвам разказа си лека полека

Такаааа на 13 сутринта оивам аз на запис на тоновет и лягам на леглото, жената излезе от стаята и останах само с майка ми и започнаха контракции, като първата дори не усетих, и след като свърши записа докторката ми каза че за първи път вижда машината да "предизвиква родова дейност" на шега...и така отивам аз спокойна при нашия доктор но аз започвам да усещам вече по-яести контракции но не болезнени и доктора ми вика айде да те гледам за разкритие при което казва чв съм с 3.5 към 4 см. и ми казва хайде към болницата днес ще раждаш. И така аз съвсем спокойна си се качих в колата с мъжа ми и майка ми и доктора (мжа ми леко се притесни) и към болницата. Там платохме, оправихме документите, направиха и клизмата и ме качиха в предродилното. Там вече направо ми сложиха оксидоцина и ме гледаха на видеозона, сложиха и за записването на тоновете да гледат и контракциите започнаха ( това става в 11 часа сутринта)... до 15 часа контракциите ми станаха мноооооооооого силни, бяха ми сложили болкообезболяващо но аз всичко си приемах много мъжи, казваха ми че съм с висок праг на болка всички, доктора ми през час ходеше долу и даваше отчет на мъжа ми и майка ми. Аз бях спокойна, говорех с момичето до мен...спукаха ми водите и доктора започна да ме гледа по-често за разкритие и каза че малкото момче е доста ниско слязло и започва родова дейност, като на контракциите започнаха да ми свиват краката с асистентките му и ми казваха да напъвам но мен кръста ме смазваше от болка и цялото ми тяло беще напрегнато именно там и напъвах но понякога не се получаваще...всичко това нещо от 15 яаса до 18 яаса продължи в предрдилното и вече в 18 часа ме вкараха в родилната стая аз нямах сили вече да напъвам но се налагаше зашото главата на беббето беще голяма а аз съм имала нещо от сорта "шапка на матката" която доктора усилено искаше да изглади но не се получи...

следва продължение:...

И така... до 18:20 часа ме напъваха все още да се изглади тази шапка но не стана и доктора ми каза да се каявам на масата за раждане която беше много голяма и полегнала за да не гледам какво става и започнаха да ме вдигат а до мен отсрани висеше едно нещо на което пошеше "вакуум", "райски газ", "кислород" не знам защо реших че ще вадят детето с този вакуум но слава богу не. И така започваха контракциите аз напъвах бебето и то напъваше с мен, но не излизаше и сигурно в било 18:40 когато доктора ме предупреди че ще ми помогне да излезе тъй като те си шушукаха нещо а то какво било тоновете на бебето започнали да падат и трябва веднага да се извади, та ми каза на контракциите че ще ми скочи на корема което ми стана смешно не си го представях нооооооооооооооооо такава болка няма просто аз виех и въздух не можех да взема и така три пъти като най-накрая излезе главата и доктора ми каза напъвай с всичката сила която имаш и на мен ми дойде изведнъж сила и се напънах и той излезе...беше толкова хубаво направо целия свят ми се видя розов...той изплака срязаха пъпната връв и го премериха... 3350, 50 см. аз бях в шок толкова голямо бебе в мен нооо си заслужаваше всеки напън всяка болка, доктора се обади на нашите те се качиха, сложиха малкия на мен и аз го гледах но не можех да осъзная че той е мой, след това веднага го занесоха на баща му...после следваше 1 час шевове, защото се наложи да ме цепнат да излезе главата му, но аз бях толкова изтръпнала на болка че не ми направи впечатление... и така това беше толкова хубав момент, беше ми горщо и исках само вече да мога да стана защото кръста ме смазваше от болка, после като излязох от родилната стая и бях с мъжа ми макйа ми и баща ми отвън, много ми се радваха както и аз не знаех да плача ли да се смея ли, после ме закараха пак пред родиланата стая за да минат 2та часа но не ги дочакахме и ме настаниха в стаята...цяла нощ не можах да спя бях супер развълнувана и като гледах другите майаки с децата им исках и моето да е там, но знаех че чак на следващия ден ще ми го дадат...

Това беше моето раждане, доста трудно но пък вече нямам и помен от болки и т.н., всички ми се чудеха защо не съм родила с упойка...дори и аз не зная отговора издържах си всяка една болка и сега като го гледам мъника мноооооооого ама адски много му се радвам.  

Мъжа ми след това 3 дни не спря да празнува с родата беше много смешно на свижданията но това беше най-чаканото бебе нистина.

Това е за сега от мен, надявам се не съм ви отегчила, отивам да взимам малчо защото е при баба си за малко и скоро пак ще пиша

Ех, Иве, не ти е било лесно мила. Искрено ти съчувствам, че се е наложило да преживееш скачането по корема . Добре, че и ти и бебко сте добре след това. Колко шева имаш?
Да ти обясня защо си била без упойка. Когато те питах дали ще поискаш епидурална, ти ми обясни, че ще оставиш това решение на доктора ти. И той е взел правилното решение без твоето мнение.
За да си била с епидурална е трябвало да ти я сложат, когато са те приели, тъй като си била с 4см разкритие. Епидуралната обезболява за времето, докато получиш пълно разкритие. След това се спира/намаля, за да напъваш ефективно. В твоя случай - ти не си имала проблем да достигнеш 10см разкритие... С упойка или без, все тая - стигнала си ги. За напъването, което е продължило толкова дълго и е било мъчително са щяли да те оставят пак без..
Но всичко е минало. Както си написала-болката се забравя. Сега трябва да се възстановиш и да се грижиш за Краси

Ани първо благодаря че следиш и пишеш в темичката ми

За шевовете не ми каза доктора колко точно са но имам и 1 дето подскочих и той ме резна по вътре на дупето който като сядам ме опъва, иначе мисля че са вътрешни само защото не ме боли отдолу, само този отстрани...

За упокйката сигурно си права още повече че издържах всички болки и затова не се е наложило...напъването беше страшно но мина всичко-резултата е пред мен възстановявам се полека и малкия мисля че се чувства добре с толкова грижи и говорене от страна на мама.

Ние започнахме да излизаме вече всеки ден по повече, днес бяхме в количката 30 мин, утре ще увеличим с още 15 и така...

Ихуу ама вие вече ходите и навън  Иначе за самото раждане добре си се справила (без упойка)
ЖЕЛЯЗНА МАМА СИ ИВЕЕ Аз също бях без упойка 
Докато четях как е минало си спомних и моето раждане и беше по-абсолютно по- същият начин с тази разлика ,че на мен ми СКАЧАХА МИ ПО-КОРЕМА НЯКОЛКО ЧОВЕКА  защото малкото не искаше да излиза .

Ивеее браво за куража,който си имала повреме на раждането и не си се отпуснала,нито за миг! Сега си почивай повече,когато бебчо спинка и остави домакинските задължения на майчето или свекито,аз сигурно само ще си мечтая за такава помощ,но както и да е!
Ще чакам с нетърпение да ни покажеш поне една снимка на бебчо или си леко суеверна от тази гледна точка?