И така в петък вечер уж бяхме приготвили всичко, и се събрахме да вечеряме. Сестрата на милия ми купи тортичка с 2 цифри отгоре като свещички, и си правехме дълга фотосесия. И стана време да се разделяме по лагери    нашата страна отиде в апартамента на сестрата на моя мъж, а те останаха в апартамента на свекърва ми, където бяхме досега. И със снаха ми поприготвихме някой неща за украсата на входа за другия ден изкъпахме се и легнахме, беше някъде около 12 часа. Но аз не можех да заспя от вълнение до 1. Спах доста добре, дори се събудих от алармата в 8 часа. Много исках да ви пиша сутрин за да спазя традицията, ама там нямаше интернет, а и не бях виждала компютър от няколко дни. Изпихме кафето и почнахме да подреждамне, да надуваме балони, да правим хапки, и така се увлякохме, че забравих че трябва да заведа майка ми при фризьорката, добре че беше супер наблизо. Изкъпах се и направо отидохме. Прическата й беше лесна и не отне много време после седнах аз. Бях много спокойна през цялото време, все едно не съм аз булка, а някой организирам. После като бях почти готова с прическата дойде снаха ми  и тя беше за прическа. А аз тичах до вкъщи по улицата до вкъщи, че вече ме чакаше гримьорката. Бях вече с булото, и всички се обръщаха да ме гледат 
следва продължение.....

Morning_Flower чакам с нетърпение останлия разказ.Направо е било голямо приключение -това ти остава спомен за цял живот  качи снимчици ако имаш да ви видим .

много се радвам че си успяла да запазиш спокойствие и да се абстрахираш от някой негативни и не толкова приятни моменти. Очаквам много вълнуващо продължение 

Чак аз се задъхах от бързане.....

На твое място бих продала тази история в Холивуд, ще стане страхотна сватбена комедия. Това настрана, но наистина си е било приключение, невероятен разказ  , чакам....продължението!!!

Цитат на: svekarva в 30.08.2011 15:16

Чак аз се задъхах от бързане.....

  И аз така! Само си го представям що за гледка е!

Morning_Flower , нямам търпение да видя снимките и да дочета разказа!

благодаря за милите думи, не мислех че толкова ще ви хареса разказа ми, защото ми се струва че е написан не свързано, а и сега като погледнах направо   
  продължавам....
Май забравих да спомена, че в петък половин час не можахме да намерим салона на маникюристката понеже не я познавахме, една приятелка беше ни записала час, мъжете ни зарязаха на една улица, и ние обикаляхме, че и телефона й нямахме да й се обадим, а момичето което ни записа беше на работа и не можеше да вдигне, но важното е че резултата беше много добуър и останахме доволни 
  ...Прибрах се след фризьорката, и почнахме с грима. Не съм ходила на пробен грим, нито я познавах, но ми беше толкова спокойно, оставих се в ръцете й и не сгреших , резултата беше страхотен. Беше станало 2 часа и нещо, а входа още не беше украсен нито стаята ми подредена и аз не бях облечена. А младоженеца вече се беше запътил към кумовете. Никой не беше дошъл още при нас да помага, никакви гости, въпреки че се бяхме уговорили с няколко семейства. Добре, че две приятелки дойдоха по-раничко и многоо ми помогнаха. Те украсиха входа сами. Беше около 2:40, а аз не бях облечена, а с младоженеца се бяхме разбрали в 3 да са вече при нас и все още нямаше гости. Почнаха да ме обличат и докато ми връзваха аз се опитвах да шетам  , бяхме забравили да сложим питиетата на масата и чашите, та аз тичах междувременно с голямата рокля из апартамента. Най-накрая дойде едно семейство и помогна малко, ама ние се бяхме справили преди това сами а почти всичко. Милите ми родители се бяха притеснили доста, пратих ги долу да чакат вече младоженеца и двете девойки - моите помощнички,защото имаше сценарий за посрещането  И се бяхме заключили вече, да не може и муха да премине  И без да знаем дойде фотографа и никой не го пускаше защото мислеха, че е шпионин и има измама  Почнахме с фотосесията и се чуха колите, малко ми затрепери сърчицето, ама само замалко. Все още не знам какво беше това спокойствие 
Бях подготвила специални изпитания за младоженеца и кума, на всеки етаж имаше по нещо ( бях на 5 етаж). На входната врата бях сложила бележка, че няма булки да заповядат в понеделник  , и естествено за едното изпитание бяхме забравили необходимите материали и го пропуснаха. Като се качиха горе и като се почна едно чудо, все едно 3 световна война и ни превземат. Гърмяха балони, викаха, бутаха се врати, дори помислих че ще има ранени след всичко това. А за тези дето ме продаваха имаше изненада- куфарче с фалшиви пари, но в суматохата не знам дали са успели да го дадат всъщност.

Влязоха да ме питат дали да ги пускат, защо са събрали доста пари и аз вече нямах търпение да си видя хубавеца и казах да ги пускат. Толкова беше притеснен милия. И като нахлуха изведнъж всички в стаята и засвири една музика, всички ме гледат, и тогава малко се притесних и аз. Но тук младоженеца го чакаше още една последна задачка, бях наредила 3 кутии от обувки, и трябваше да познае в коя точно е обувката ми. Но не беше познал и се наложи да плаща за грешния отговор  и като остана една кутия беше ясно, че  е в нея обувката ми. ЗАпочна да ме обува, но не му се получаваше да закопчае както трябва и се вклщчиха да помагат братовчедки и лели, се навираха в краката ми. Накрая аз сама се обух  Започна закичването на близките. Оставаше ни още свободно време и си направихме няколко снимки. Тръгнахме да слизаме. Татко ни извежда, бая зор видях докато слеза 5 етажа с тази рокля. От апартаментите се показваха хора , честитиха ни и много ни се усмихваха. На излизане ритнах менчето, и замалко да остана без педикюр, че бях със сандалки. Предадоха ме на кума и като почна едно хоро 
Качихме се по колите и потеглихме. Беше много вълнуващо  Подранихме малко за ритуала и се наложи малко да изчакаме. През това време ме накараха да стана в едно ъгълче за да не виждам другата булка като излиза. Дойде нашия ред, вкараха ни в стаичката да обяснят какво ще трябва да правим, много се вълнувахме, дори успяхме да пробваме вземането на ръце 
  И ето ние влизаме в залата, всички се усмихваха и ръкопляскаха. Започна церемонията и когато дойде момента да кажем заветното ДА, хванахме се за ръце и се държахме здраво. И като рещих аз, че вече е време да го настъпя той не ми пускаше ръката. Много се дърпах, но така здраво ме беше хванал. Трябваше да си вдигна някак си роклята. И тогава усетих, че кракът му шари под полата ми, станах на един крак за да не ме настъпи, но продължих да си дърпам ръката. За момент си пуснах крака, не можах да стоя дълго така и като ме настъпа, ама така здраво, че свят ми се зави Погледна ме с широка усмивка, че можеше да му се преброят всичките зъби и с задоволство ми пусна ръката.  Голям смях падна в залата.
  На излизане той ме взе на ръце и ме изнесе, невроятно е усещането, бях като истинска принцеса.    Хвърляха се късметчета и листенца от рози. После пуснахме гълъбите, които не бяха много бели, ама важното че ги имаше ( приятел на мъжа ми е гълъбар и ни ги даде, нямал други  ) Всички почнаха да ни поздравяват, подариха ни много цветя. Снимахме се с всички, и бавно потеглихме за фотосесията. Беше яко е меко казано. Снимахме се в градската градина. Бяхме само ние двамата, влюбени  гледахме се в очите, вълшебни моменти ( искам пак  )
Докато съм сядала по треви и храсти роклята ми се напълни с всякакви дребни същества, мравчици, мушички и други.  Малко ги изчистихме и продължихме. И тук разбрах, че капачките на токчетата на новите ми сандалки вече се изпотрошиха и вървях все едно токущо подкован кон ( много ме дразни когато се изтрие капачката и металната част почва да чука  )

Morning_Flower направо изчетох всичко на едни дъх супер .Да сте много щастливи и все така влюбени.

това с настъпването е било уникално! хиля се и колегите ме поглеждат с бялото на очите, ама да си гледат работата. Много ти е хубав разказа мила, чета го с такова удоволствие! Харесва ми, че си подробна и разказваш и детайлите, те правят деня и спомените незабравими. Криенето на обувката в различни кутии също е добра идея за бъдещите булки, както и препятствията които е имал любимият ти докато стигне до вас. Ще чакам края на разказа и нямам търпение вече да ти видя на снимчици със съпругът ти 

Аз като имам още един син за женене, много харесах идеята за фалшивите пари. Ще ми се да знам какви още изпитания /освен табелата на вратата и кутиите за обувки/ сте били подготвили, та да имам едно на ум 

продължавам с разказа  
Докато сме се снимали не сме усетили, че вече закъсняваме за ресторанта. Бързо се качихме в колата и отпрашихме. А там вече са се чудили какво е станало, защо сме се забавили. А на нас толкова ни беше хубаво    
И ето ни, влизаме в ресторанта, сватбата беше в градината на ресторанта, под страхотна шатра. Атмосферата беше приказна. Всички се изправиха на крака и ни аплодираха. И започнаха се ритуалите   Първо минахме по пътеката, а над нас бяха опънати лентички и на всяка една се спирахме и ни казваше dj нещо като пожелание (ако ме питате какво беше, няма да ви кажа защото нито съм чула, по точно не съм слушала много   , нито съм запомнила). После пихме от шампанското, но тъй като аз не пия никакъв алкохол и ми беше много тежко да го изпия и то наведнъж, младоженеца и кумовете ме чакаха докато малко по малко го изпия, големи физиономии въртях тогава. Когато хвърляхме чашите, приятелите които държаха преди това лентичките бяха забравили да се дръпнат и за малко да сме контузили някого, но се размина   После ни захрани свекито и естествено изпрелъга милия, че ще му даде първо на него   голям смях, беше отворил голяма уста   После отидохме до нашата маса и направихме ритуала по предаване на семейния огън ( със запалване на свещ) След това вече имахме възможност най-накрая да седнем. И тамън се бях наточила да хапна малко от салатката, че цял ден почти нищо не съм яла и dj обяви словото на кума и като се почна първо поздрав за кума, помощника на dj излезе с един тъпан, всички се изправиха, пляскаха    И кумът дойде до нашата маса и гледайки ни си каза речта, беше кратка но хубава.  И тамън да си хвана вилицата за да си забодя и ето че ни канят за първия танц, само успях да си пийна глътка водичка. Първия танц беше много вълшебен, какви въртележки само сме правили   , и без да сме репитирали преди това. Песента беше на Whitney Houston " I have nothing" . След това последва и танца на кумовете, и за да не ги оставяме сами на дансинга и ние продължиха с тях. По някое време бяхме разчупили и питата, тук аз грабнах по голямото парче. Милия помисли отначало че е той и се кефеше, беше обърнат с лице към приятелите си и те започнаха да викат от радост, обаче после dj като каза  че по голямото е в мен и им стана кофти.
И после вече се започна веселбата- едни хора, едни танци. Аз заради счупените капачки на сандалите си понакъсах малко роклята, щото я настъпвах. Но не се притеснявах, не ми пукаше изобщо за нея. След това се преобух с други ниски сандалки. ( в края на вечерта целия дансинг беше в парченца от роклята ми  
Не сме седнали нито за миг от танци. Имахме и двойка танцьори с носии, които ни помагаха през цялото време. Аз цяло лято репетирах хорАта, щото не ги можех, но все пак ми трябваше малко помощ.
После имаше надиграване с петела и тортата, кумовете се бяха справили прекрасно. И булчинско хоро, което продължи почти 38 минути. После разрязахме тортата, и успях да изцапам младоженеца   И започна зарята. И да ви кажа в този момент, докато всички й се радваха, пияният ми колега грабна горния кръг от тортата и го разчупи с ръце и почна да яде. Добре, че не го бях видяла, само после видях че има нещо в ръцете, но помислих че е взел от нашата чиния. А после ми каза кумата какво точно е станало, защото беше пред очите й. И сервитьорките се бяха притеснили да не развали цялата и побързаха да я закарат с количката. (свинска история какво да кажа)
После хвърляхме букет и жартиер. Не  бях забелязала, че краката ми са почернели от танци ( все пак бяхме навън) и милия когато ми сваляше жартиера се беше стреснал като ги видя такива , а този с камерата ми я навираше под полата ( дано не се вижда после нищо на филма). Младоженеца първо хвърли една салфетка, и този който я беше хванал не беше разбрал че е измама, и като подскача и се радва, вдигаше ръце нагоре ( радостта му беше кратка   ). После вече хвърли истинския жартиер.

Приятелите на мъжа ми- музиканти изпяха ни песен с китара  . Също така бяхме направили танца на пингвините, въпреки моите очаквания се бяха хванали много хора на него, много весело беше, нямам търпение да видя на филма, че аз не можах много да видя какво се случваше отзад мен.
Много неща вече ми се губят, само си спомням че беше много весело.
В края на вечерта всички като си тръгваха, казваха че отдавна не са ходили на такава хубва и весела сватба. Ние планирахме да продължим в барчето на кума, но така се бяхме изморили, не можах да стъпвам на краката си и се отказахме. Някой хОра се бяха понапили и не искаха да си тръгват, и докато се сбогувахме беше станало 3 часа. Над ресторанта има хотелска част и там имаше младоженска стая за нас. Тъй като не сме яли от нищо, аз си бях взела основното и едното парче торта ( знаех си че ще ми се отвори апетит  ) Младоженеца го хавана някаква треска с температура изведнъж, добре че имах в чантата парацетамол, и така той беше до сутринта. А аз 1 час в банята се опитвах да си изтъркам мръсотията от краката. После още 1 час си свалях 1000 фиби от косата. хапнах си хубаво и легнах да спя.
Ето така мина нашия ден. Постарах се да не изпускам много неща. Знам, че има много грешки, но ме извините за което.
Има и много неща, които не успях да направя, имаше и неща които не се получиха не по моя вина ( като букета ми, който не приличаше на нищо и се разпадна в самото начало, като малката шаферка за която сме купили рокличка и съм я видяла само в ритуалната за малко и не успях дори да се снимамм с нея, въпреки че майка й беше обещала да я вземе и в ресторанта, и бяхме поръчали куверти и за двете й деца а ги нямаше, и много други неща). Въпреки всички негативи бях много радостна и съм щастлива, че нашия ден беше страхотен.
Надявам се да ви е харесал разказа ми и да сте се потопили в атмосферата на нашия празник. Благодаря ви за вниманието  и за прекразните думи. Като получим снимките ще се опитам веднага да ги сложа тук.

Честито и от мен с малко закъснение, желая ви все така да сте влюбени 

Morning_Flower , много хубаво разказче. Не обръщай внимание на нещата, които не са се получили по начина, по който си очаквала. Важното е, че сте били щастливи и на гостите им е било весело.