Хайде започна обратното броене Дано си си починала добре днес, за да имаш сили за ДЕНЯТ утре! Сигурна съм, че ще си една изключително красива БУЛКА!!!!

Въпреки че напоследък рядко влизам във форума, не мога да пропусна големия ти ден   Ето го, чука на вратата  Пожелавам ти красив и приказен ден, страхотен купон и само положителни емоции. Ще бъдеш прекрасна булка! Надявам се крачето вече да се е оправило  

Ето, че дойде ДЕНЯТ  ЧЕСТИТО на младото семейство! Бъдете все така влюбени както на този ден, че дори и повече! Обичайте се , уважавайте се и нека в най-скоро време да ви сподели и друга голяма радост

Честито на младото семейство .Обичайте се винаги бъдете щастливи и скоро както казва веси чакаме и друга радост да ви сполети.

Честито на младото семейство. Пожелавам ви да сте много много щастливи, да се обичате и всичко да ви върви по вода. Ще чакам снимки и разказ как е минало всичко. 

Минавам и тук да пожелая много, много любов и щастие на младото семейство. Вярвам, че сватбата е била прекрасна, така както си си я представяла!

Morning_Flower, честито! Пожелавам ви щастлив семеен живот.

Миличка, честита сватба и от мен! Бъдете много щастливи, обичайте се и се подкрепяйте! Нека съвместният ви живот от тук нататък бъде изпълнен само с красиви моменти Очакваме с нетърпение снимки и разказче

Влизам да честитя на щастливата госпожа и да й пожелая много, много, много семейно щастие, дълги години! 

ето ме и мен вече госпожа Иванова
извинете ме, че толкова време не съм влизала тук, нямах никакъв достъп до компютър от 18 август и днес вече съм на работа и малко по-късно ще започна с разказчето 

Очакваме го с нетърпение 

Вече бях почнала да се притеснявам как сте! Много, много щастие в семейния живот и една успешна първа седмица на теб, вече омъжена жена  !

Честито г-жо Иванова.Нека огъня на любовта да не угасва никога в сърцата ви и много семейно щастие.Чакаме разказче

Имам предвид работна седмица  Аз днес също съм първи ден на работа след почти 4 месеца болнични  .

здравейте. Ето ме и мен с разказчето. Ще започна от сряда 18.08. (защото от този ден започна истинската лудница  )
Бях още на работа (ама само до 15:00, после си хванах влака за Сливен), а милия посреща нашите и брат ми с жена му от чужбина (там живеят), и те се запътиха натам. Наложи се да се натоваря с 3 чанти, понеже колата беше пълна догоре с какво ли не. И така се срещнахме всички вечерта там. ТЪй като някой хора още не се познаваха имаше много емоции, подаръци, разговори. Беше хубаво- да се съберат двете фамилии за голяма маса ( точно като по американските филми, когато се събират преди сватбата фамилиите  ). В четвъртък сутринта станахме рано, свършихме някой неща и заминахме за няколко часа за село.  И забравих да кажа, че някой ни е видял да сваляме много багаж и през нощта се опитвали да отворят багажника, добре че не успяха, защото там бяха останали фоерверките. Там се разсеяхме малко от цялата суматоха, добре ни дойде разходката из Балкана  Вечерта започнахме всички заедно да приготвяме украсата за колата и да връзваме табелките на подаръчетата( и разбира се почнаха да се месят хиляда човека и да ми обясняват че това което искам не е добре, какво да правя примирих се, не ми бяха останали вече силички) . Въпреки многото месеци подготовка, пак бяха останали неща за довършване  ( все си казваш има време, а то измина неусетно). А после решихме да излезем на вечеря навън, понеже в петъка имах рожден ден и тогава нямаше да е никак удобно да ходим по заведения в навечерието на сватбата. В края на вечерта милия го извикаха приятелите да му правят парти. (и естествено, че се прибра в 5 сутринта). Аз нямах моминско парти. Кумовете ни решиха, че нямат достатъчно тен и си заминаха на море още в сряда. И без това не се бяхме почти виждали, защото живеят в София. Забравих да спомена, че спахме на пода понеже за нас нямаше място, а и това, че ми беше дошло и ми беше много криво.
В петък сутрин се събудих малко ядосана на милия поради късното му пребиране, но все пак ми беше готино, имах рожден ден и очакваше ни сватба. Първите ме поздравиха нашите и брат ми ( с подаръци разбира се), другата страна беше забравила, и после така между другото ми стиснаха ръката за рождения ден, ама карай няма значение. И почнахме да тичаме по задачи, толкова много неща трябваше да се свършат-да се занесе петела за украсяване, всичките неща в ресторанта, да се уточнят хората, понеже имаше до последно не сигурни; чистихме, подреждахме, гладехме. После по обяд отидохме на маникюр със снаха ми и сетрата на моя и там най-накрая се видяхме с кумата. И естествено не може Там се почуствах принцеса, докато ми правеха педикюра така се бях отпуснала и не мислех за нищо( това бяха единствените няколко минутки спокойствие за последните 2 седмици). И после като станах разбрах, че съм се "наводнила". Умрях от срам. Този път сякаш нарочно както никога досега беше много   
През това време милия с брат ми тичаха по задачки и после дойдоха да ни вземат. И седнахме да хапнем на едно заведение, че никой от сутринта не беше ял, а беше след обяд.
Май много неща вече ми се губят  , а и гледам да не пиша някой подробности, че с моя късмет ще прочете някой това ( който не трябва да го вижда) и тогава изгарям 
продължение.....