30.07.2011 14:33
е така не съм се смяла много отдвна да знаеш .Било е много забавно
имало е някои неприятни инциденти ,но нищо важното е че сте си изкарали страхотно.
е така не съм се смяла много отдвна да знаеш .
имало е някои неприятни инциденти ,но нищо важното е че сте си изкарали страхотно.
И наистина въпреки, някои неприятни нещица е било страшно вълнуващо и най-важното-забавно! 

И роклята е прекрасна и прическата и балната зала е украсена ,като за някоя кралска двойка



Пристигнахме на място, брат ми спря колата точно между фонтана и входа - беше много яко, като по филмите, само дето не бяхме с лимузина, а с джипа на татко. Някой от гостите сега ги видях за първи път, присъединиха се към нас по средата на дистанцията
Едно сервитьорче ми донесе чаша шампанско, а Иво зачезна нанякъде. Влзенах в първата зала, където се предполагаше да има уелкъм дринк, който впоследствие разбрах че не е бил удачен - хората от вратата са подминавали сервитьорите и са влизали направо в самата зала. Ама какво да се прави. Майка с момичетата все още се опитваха да разпределят гостите, аз се присъединих към тях, но след 10 минути се отказах да се занимавам с глупости и със шампанското в ръка се пльоснах на диваните, където бяха и Иво с кумовете. След това дойде ДЖ и ни обясни с две думи какво трябва да направим, а аз инструктирах майка да сложи чехличките ми до стола ми за да мога да се преобуя. Чу се Менделсон и ние влезнахме в залата, където гостите ни посрещаха (както и всички вас са ви посрещали или ще ви посрещат) на крак с аплодисменти. Последваха ритуалите по посрещане. Като ме захранваше свекито си отварях толкова широко устата за да не ме оклепа с мед, че на снимките, а сигурно и на видеото, съм излезнала като ламя
Стигна се до ритането на менчето. Мисля че не осакатих никого, което хубаво - менчето беше грамаданско! Двете цветчета паднаха на една линия, но кумът си избра червеното - явно заради цвета на сватбата, знам ли
Ще го видим по-нататък какво ще се получи
Седнахме, при което веднага си смених чепиците - едвам се държах на краката си в булчинските обувки. Бъдещи булки, задължително си вземете удобни обувки за преобуване!!! Много не ни се получи да седим, едвам опитахме салатата, когато обявиха речта на кума. Знам, че импровизираше, но само аз го знаех май - представи се на 6+! И след това беше първият ни танц. Предполагам, че повечето гости са очаквали постановъчен танц, но ние си се клатушкахме като пингвинчета и си говорехме колко се обичаме и колко сме щастливи. Поне снимките от танца са станали чудесни
Започна се празнуването - хорА, танци, купон. Аз на няколко пъти направих жалки опити да хапна, но в крайна сметка се отказах - тамън хващах вилицата в ръка (ах тез лозови сърмички, как ме съблазняваха само с вида си!) и някой решаваше, че трябва да води хорото минавайки зад булчинската маса, т.е. зад гърба ми. Да му се не види не го видях кой е на снимките, но на видеото ще го издиря и ще му свия аз на него сърмите
остави булката да гладува.. Дойдоха дечицата, които ни танцуваха - бях оганизирала 5-6 деца да ни танцуват хора за 10-15 мин. Това вече никой не очакваше - много им се зарадваха, а и децата бяха много добри! Малко след тях приятелката на кума ни поздрави с песен - не помня точно коя, но помня че ме стъписала със силният си и хубав глас. Ако някой реши да кани певица - да свирка
По време на танците стана ясно, че за мен те са практически невъзможни, особено хората - роклята ми бе настъпвана постоянно, хората се спъваха в нея, късаха я, а децата се заплитаха като мухите и мравките по-рано.. абе много неудобна, макар и много красива и ефектна да беше.
Ето това бе страшно ефектно и красиво! 5 минути се захласвахме като малки деца всички. Върнахме се отново в залата, тамън бе настанало време за наздравиците с гостите. Минахме през всички, чухме много пожелания и получихме много подаръци. Мисля, че успяхме да се снимаме с всички
Имаше гости, които бяха вече ама много весели
Радвам се, че се забавляваха така
Дойде ред на погачата. Ето тук стана много смешно. Кумът най-накрая му се отдала възможност да хапне и гледа на масата пИта. И съответно се обръща към Иво - "Абе то за ядене ли е тук или за нещо друго?" - "За ядене, разбира се, за какво иначе ще ти го сложат на масата" му отвръща любимият. Кумът си отчупва смело едно парче, слага го в устата и в този момент ДЖ обявява "Сега е време младото семейство да разчупи праздничната пита!"
Горкият за малко да се задави, стана червен като букета ми и се опита да се скрие под масата. Никой от двамата не погледнал, че питата с която ни захранваха беше буквално зад гърба на кума
Сладури. Оправихме се де, кумата намести питата в ръцете ни така, че да не си личи липсващото парче, а аз я хванах така, че да отчупя по-малкото (все пак той ми бе позволил да го настъпя в ритуалната + това така и трябва да бъде - той да носи парите у дома, пък аз знам как да ги похарча
) Беше много забавно наистина. След питата и няколко танца стигнахме до хвърлянето на букета. Тук много се забавлявах - ДЖ накара всички девойки да танцуват макарена, пък аз ги учех как да го правят
бяха много добри! Два пъти ги залъгвах с хвърлянето, и го хвърлих букета на третият път, та да се види на камерата кой най-много е искал да го хване. Но това и така го знам
от първото залъгване си пролича коя е най-мераклийка. До жартиера не се стигна, тъй като за пореден път бяхме затрили чантичката ми, и не успяхме да го намерим. Също така, сетих се като се върнахме от сватбеното, не бяхме пуснали сватбената книга за която давах много зор и която ми струваше цяло състояние. Много ме хвана яд наистина. Другото, което не се усетихме на време бе конкурса с тортата. Поканихме всички неженени двойки, с изключение на кума и приятелката му (кумът ни изсъска на няколко пъти, но тя мисля че се разстрои малко), накарахме ги да се цапат и мажат и не се сетихме поне бутилка шампанско да връчим на победителите или даже на всички участници можеше - останаха толкова много бутилки на следващият ден.. ама минало-свършено. Това общо взето беше последният ритуал, гостите към 12 започнаха да си тръгват лека полека, и към 2 бяха останали само сериозните пиячи. Поръчахме си такси за Шератон (не се усетихме да предупредим да е с нормални размери, та ни пратиха някаква инвалидна количка от типа на тико - качвах се 3 минути по часовник, че и през целият път роклята ми беше на главата, тъй като нямаше къде да се помести) и си тръгнахме. Оставих родителите и брат ми да се оправят с всичко (невероятни са наистина). В хотела ни посрещнаха с усмивки, но без шампанско (е не можеха ли да се сетят да направят комплимент? ама се сетиха да ни чарджнат 24 лв за 1 минерална вода от 0,33) Карай да върви. Поне стаята беше огромна, както и леглото. Въпреки че си мислех, че няма да имаме сили си теглихме по едно душче, отбелязахме си първата брачна и аз идиота се залових с четене на поздравителните картички - в 5 сутринта!!!! Заспах едва след като ги изчетох всички
Това беше нашата малка приказка. Не, не се изказах правилно - и така започна нашата малка приказка! Начало!

Изчетох го на един дъх - толкова е вълнуващ и интересен, а последните няколко изречения звучат просто невероятно....наистина точно като за начало на една приказка...........
От мен отново
!!!
било е страхотно със сигурност