Много красива декорация, прекрасно място за сватба! Наистина, сравнено с Красно село, просто си заслужава...Да сте живи и здрави да работите, ще си върнете заема.

Ще започваме с разказчето, та лека полека като дойдат снимките да го довършим

Ето че настъпи утрото на сватбеният ден. Ако кажа че бях д вобро настроение и положителни емоции ще излъжа. Денят преди събитието бе изпълнен с много нерви и напрежение. От рано сутринта бяхме на крак - чистене, преговаряне на това какво е нужно да се направи още, да се вземе, как да се подредят нещата у дома, правехме украси. На обяд посрещнах рускините, обядвахме, показах им на бързо София, настаних ги в хотела и се оказа, че вече е 18. Прибрах се и започнах да стягам багажа и на двама ни за сватбеното. Добре, че бях изпрала всичко и повечето неща бяха изгладени. Седнах по едно време за минутка и съм се унесла за цял час! Събудих се, трябваше да идем до залата да видим как вървят нещата там. За първи път за целият ден се видях с Иво. Беше много изнервен. Предният ден бе ходил на танци с обувките за сватбата и си бе направил огромен мазл. Милият едвам ходеше, не го виждах как ще издържи с новите обувки в деня на сватбата. През денят бе успял да си вземе 2 изпита (с 6  ), затвори си сесията, и се чу със всички свои гости. В крайна сметка за 1 ден от списъка отпаднаха  десетина човека, които предварително бяха обещали да дойдат. Итог от 120 първоначално останахме 85. Махнахме една от масите в залата, таман остана повече място за танци.. Към 00:00 си тръгнахме от там, минахме през апартамента на брат ми да вземем помпа за балоните и в 00:45 бях вече в Костинброд на маникюр и педикюр. Към 2:00 се прибрах, моята стая още не беше оправена, но реших че ще стана по-рано и ще оправя. Да ама не. Умората от последните дни си каза своето, събудих се в 7:15, трябваше да успея да се изкъпя и час по-късно да съм в центъра на София на фризьор. Успях на време де, защото си взех колата - тотално бях забравила, че я бях обещала на баща ми, за да успее да напазарува за вкъщи, да вземе бабата от село и другата от Владая. Голям кретен съм, подведох нашите много, ама съвсем ми излезе от главата, че трябваше да взема такси..

Ето го най-накрая и твоя разказ или по точно само началото..............ама какво става тук, май втора Шехеразада ще си имаме

Не мислех да пиша така на парчета, но за съжаление просто много от нещата ми се губят, затова искам снимките да получа. А тази част, да съм си честна, си я написах на телефона докато бях на фризьор, за вас си мислех тогава. Бях сигурна че ще забравя всичко и за всеки случай драснах няколко реда... 

Ох, милата тя! На телефона си писала заради нас Предполагам, че и аз ще съм така, то даже не знам как да се напише цялото не един дъх......Аз каквато съм подробна, кой знае колко ще ми е дълъг разказа 
Хайде, ще чакаме с нетърпение и продължените!

Веси, наистина ако имаш възможност си пиши някой неща - снимките и видеото се чакат цял месец, а събитията текат с такава скорост - че не успяваш да ги усетиш даже, камо ли да ги запомниш..

сУПЕР СУпер чакаме снимки и продължението на разказчето 

plesure Честито и от мен
Няколко пъти разгледах снимките, които си публикувала и си мисля, че си била като истинска принцеса.  Сватбата се е получила точно така както си я представях. Толкова приказно разкарзваше за балната зала и за цялостната подготовка на сватбата, явно всички нерви са си стрували.

Ето ме отново
Снощи си получих снимките най-накрая  чаках ги толкова време, че нямах сили да им се нарадвам. Днес ще сложа няколко в албума.

Да се опитаме да продължим с разказчето, а

Прибирайки се от фризьор на врата се сблъсках с гримьорката Биляна, която ми я уреди буквално в последният момент една от приятелките ми. Професионала си е професионал, както се казва - останах наистина много доволна от резултата, а й отне едва 15-тина минути да ме гримира. През това време брат ми взе колата и тръгна за село да вземе бабата и чичо ми, а баща ми (Забележете!) слагаше прагчета в коридора! Добре, спокойствие, всичко ще е наред, всичко ще се успее.. Доуправих си стаята (вече с прическа и грим), и започнах да правя украса за входа и за вкъщи. Брат ми се върна и веднага тръгна за Владая да вземе другата баба с дядото. През това време започнаха да идват първите гости - съседи и приятели на родителите + една моя приятелка с брат си и детето. А баща ми слагаше полилеи в коридорчетата!!!!!!  Беше целият плувнал в пот, мъжете му помагаха, съседката нареждаше гощавките, а на мама приятелката й помагаше да се облече. Мама беше облечена, но без прическа и грим, а аз точно наобратното. Стана 13:30, трябваше отдавна да съм готова, след половин час Иво щеше да пристигне с тайфата! Дойде още една приятелка и започнахме да ме обличаме. Едната ми слагаше бижутата, другата заедно с майка ми връзваха корсета. В момента когато се чуха клаксоните ми обуваха обувката и ми слагаха булото. ПАНИКА  Тайфата беше пред вратата, свиреха музикантите, а баща ми .. се къпеше. Уникално! Ама успя де, добре че на мъжете не им се налага да се гримират, та успя тамън навреме  Аз се шмугнах в стаята на брат ми, та да не ме намери веднага, а чичо, съседа, на татко приятелят и брата на приятелката ми ме пазеха. Отначалото исках да има две линии на отбрана, така да се каже - пред входа две приятелки, и след това мъжете вече вкъщи, но за съжаление приятелките закъсняха и всичко се пооплеска. Докато чаках да ме намерят си мислех само за това, че не успях да украся входа, че брат ми още го няма и .. защо, по дяволите, дойдоха цели 15 мин по-рано?????

мале, много съм подробна, ужас! След малко продължавам, трябва да поработя малко.. 

Ахахахахха, продължавай с подробния разказ, мнооого е забавен - особено за къпещия се татко

...
И ето че си стоя аз в стаята на брат ми (него още го няма и костюма му виси до мен на закачалка) и влиза Иво. Явно беше леко пийнал, но само аз го усетих. Идвайки към мен му се насълзиха очите, а аз едвам се сдържах и то само заради грима. Донесоха ми обувката и започнаха да ми я пробват, първият път казах че ми е леко хлабава, но след още 50лв ми дойде тамън  (между другото е бил щедър - към 450-500 лв е имало в обувката, но тези пари незнайно как безследно изчезнаха). Кумата ми подаде бутониерите които закачах сигурно 10 минути - много ми трепереха ръцете. Тамън закачих последната на свекъра и се появи брат ми, който даже бе успял да се изкъпе (въпреки че редовно някой влизал при него в банята  ). Закичих го и него. В къщи бяхме почти 40 минути - малко се снимахме, успях най-накрая да пийна 20г водка, да кажа "здрасти" на всички.Беше страшна жега и много се притеснявах че ще се разтече грима. Накрая татко ме изведе, изиграхме едно хоро пред блока и тръгнахме за ритуалната зала.
Преди да влезнем към нас се присъединиха по-голямата част от гостите, имаше много снимки, които ще сложа малко по-късно. Роклята ми се оказа страшен инструмент за ловене на мухи и мравки. Значи нищо друго не препоръчвам за ловенето им. Между различните пластове се бяха хванали поне 5-6 мухи и не знам си колко мравки, само в рамките на 20 минути! Даже по едно време се почуствах като във филм на ужасите, от тези дето има много насекоми в тях
Влезнахме в ритуалната. По време на ритуала си мислех че водещата има много приятен глас и ужасно студени очи. Всичко мина ок, но в момента когато трябваше да се настъпваме изобщо не знаех какво става и бях забравила за този ритуал. Иво спокойно и тихо си чакаше да бъде настъпен, докато половината гости заедно с кумата, кума и водещата ми шептяха да го настъпя  Минахме в следващата зала за да ни поздравяват гости и роднини. Иво се разплака като го поздравяваше майка му, а после като минаха моите роднини се разплаках и аз, и татко, и чичо, че чак и на брат ми му се насълзиха очите. Добре че бяха момичетата ми, бързо реагираха и ми дадоха салфетка, почнаха да прибират цветята. Поздравиха ни всички и излезнаха да ни чакат пред залата. Преди да излезем и ние инструктирахме малките шаферчета за листенцата от рози (имаха си свои кошнички) и се пробвахме дали Иво ще може да ме вдигне  Силен мъж имам, нямам никакви съмнения в това! Изнесе ме навън, пак ни пляскаха всички, пихме малко шампанско - на мен ми бяха пресъхнали устните - и се снимахме още с гостите. Лека полека потеглихме към църквата. Тук в последствие се оказа, че имало някакво объркване - свекървата била решила, че колата която я возеше е заминала без нея и си хванала такси. Приятелките ми я издирваха под дърво и камък, докато се разбра какво е станало..

Разказът очертава още една весела сватба  , с много перипетии и емоции. Много ми хареса идеята за мухоловка. Роклята на снаха ми пък беше пълна със сняг и кал и успешно беше изчистила калниците. 

..
Пристигнахме в църквата с малко закъснение, но нямаше проблем тъй като бяхме единствените венчаещи се за деня. Поседяхме малко на сянка отвън докато се съберем всички, гостите влезнаха в църквата, а попа излезе да ни инструктира. Беше много апатичен "Сега, не искам бързи движения, никакво ръкомахане, бавно и плавно кума да кръстосва короните над главите.." като слагаше 30-секундни паузи между думите и гледаше всякаш си мислеше "вие какво сте ми дошли тук не ми е ясно, само ми губите времето.." Но за наша изненада самият ритуал беше просто чуден! Беше ми бая тежко да го издържа обаче. През цялото време си мислех за това че ме стягат обувките, че съм много жадна и ми е жега. Една капчица пот се стече надолу по кракът ми а аз се надявах да не е някоя освободила се от тюла на роклята ми мравка или буболечка. Отбелязах се и тук, нямаше как. В момента в който попа каза "Гостите могат да излизат" аз си поех въздух и .. тръгнах да припадам. Едвам стигнах до столовете и врътнах очи. Забавното беше като ги отворих - двама от гостите ни (и двамата сериозни лекари) ме държаха за китките и ми мереха пулса, а попа ме пръскаше със светена вода и нещо говореше. Иво даже не го видях в суматохата, само на майка и на татко гласовете чувах. Бързо се съвзех, дадоха ми вода, някой отчупи от питката, която беше за посрещането в ресторанта и ми дадоха парче от нея. Излезнах от църквата и след 5 минути нямаше и помен от изцепката ми. Гостите се запътиха бавно към ресторанта, а ние имахме малко време за снимки. И тук - изцепка номер 2 - бях забравила у дома списъкът с гостите - кой на коя маса седи.. Та се започнаха едни чертежи, опити да се сетя кого местих в последният момент... татко тръгна за вкъщи да взима списъка, а майка и приятелките ми отидоха да посрещат гостите за да ги настанят (по това което успях да се сетя).. Олелия голяма! Докато са се мъчили в ресторанта ние се снимахме. Но честно казано нямахме особено желание и нерви за това, вече се бяхме поизморили, а нас със Иво страшно ни боляха краката от обувките. Фотографа не остана много доволен, но какво да се прави, не сме създадени да позираме пред обектив 
След половинчасово мъчение се запътихме към колите (нас между другото ни караше брат ми, справи се на 6!), а видео оператора и вторият фотограф бяха в колата на наш приятел. Основният фотограф беше със своя кола. Пиша го, защото сме направили изцепка номер 3, но го разбрахме малко по-късно - на основният фотограф му се била счупила колата, или бензинът ли му свършил, не разбрах точно, но останал без кола. А приятелят ни не разбрал, че трябва да взима още някой, и фото1 останал в семинарията сам. Хванал си такси, ама не знаел къде да идва - аз не му дадох адреса на балната зала, защото се предполагаше да е с нас през цялото време. Беше много ядосан и недоволен..