Момичета съвсем го бях забравила този въпрос с обрязването (дано да си възвърна няколко мозъчни клетки след раждането, че вече започва да става сложно положението... ).
От това, което съм чела, стигам до извода, че във всяка страна различно се гледа на проблема. Тук във Франция не се практикува в болниците главно поради две причини : 1/ няма според тях твърдо установена връзка между обрязването и хигиената на пениса (обрязване се практикува от хирург единствено при проблем); 2/ смята се, че тази кожичка е снабдена с доста нервни oкончания, които играят роля в сексуалния живот и трябвa да си останат като такива интегрална част от тялото.
С една дума, от това, което съм чела мисленето им е тотално различно от това в Северна Америка например. Hи повече ни по-малко разлика в културите  .
Да кажем, че ние още не сме го решили и ако след допълнително четене си остана с мнението, че не мога да взема спокойно избор, ще си се доверя на обичайната теория - нещо като е направено от природата (не говоря за патологични случаи), трябва да си е там, докато не създаде проблем.

Но си е сложен въпрос признавам, особено в случаи като този на mgoranova.

Момичета съжалявам, ако съм била крайна в изказванията си. Уж все се опитвам да формулирам мненията си малко по-"меко" някак си не ми се получава  . Това което казвам е МОЕ мнение и наистина не искам да го налагам, а просто се опитвам да кажа това което знам по темата.  Под клипчето има всички източници и си направих труда да прочета доста от тях  . Който се интересува може да погледне. Пише за това, че брязването може да се отрази на кърменето, за това че бебетата изпитват болка, защото все пак е операци, за функцията на кожичката...
http://www.youtube.com/watch?v=NdCq44_nKVg&feature=player_embedded
Това, че от всичко може да се умре е така, но все пак дали детето ми ще бъде ухапано от комар и ще умре не го избирам аз докато дали ще го обрежа е мой избор. Дори 0,1% да е смъртността аз не бих рискувала. По принцип съм на мнението, че ако нещо не е необходимо, няма нужда да се прави  .
Кожичката има много нервни окончания и липсата й малко или много намаляват чувствителносста на пениса. А и кожичката служи за защита на нежната главичка, която търкайки се непрекъснато в бельото също губи чувствителност. Един мъж който от бебе има обрязан пенис не знае разликата естествено и съвсем не искам да кажа, че води непълноценен сексуален живот, но след като аз, като майка знам, че махайки кожичката, ще намаля чувствителността на пениса на детето си, не бих го направила, защото за МЕН това би означавало да му отнема част от удоволствието.
Както и да е, де. Казах си мнението, олекна ми и сега спирам  . Съжалявам, ако съм разводнила темата, защото тя все пак не е за обрязването.  И пак казвам, че според мен всеки взима най-доброто решение за своето семейство. 

Аз пък в интерес на истината имам много колежки и приятелки с момченца и никоя не е казала,че е било чак такъв проблем това т.нар. забелване.Повечето са на мнение дори,че се преувеличава. 

Всичко е строго индивидуално и затова казах, че няма смисъл да се спори на тази тема.Аз познавма и възрастни мъже стигнали до тази операция, ще ги питам дали виждат разлика в секса преди и след, щот ме разбихте просто.

И аз да кажа нещо последно. Говорим ,че при обрязването имало смъртност от 0,1 % и затова не искаме да поемем този риск, но при ваксинирането риска е много по-голям дане говорим ,че може трайно да увреди мозъка на детето, но мнозинството си ваксинират децата. Моето дете е обрязано и няма никакви проблеми с кърменето, напротив - не иска да яде от шише. За сексуалноста е още прекалено рано да се говори, но от съпруга ми знам ,че малките момченца, започват от ранна възраст да опипват тези части от тялото си , защото осъзнават ,че им е приятно. Крис вече го прави това, докато го преобличам, ако нямаше никаква чувствителност , нямаша да се докосва там. Както вече казах, моят съпруг е обрязан и не виждам да има някакви сексуални проблеми. За религията като се пишем на толкова големи христиани  - защо не си отворим Библията и да прочетем, че обрязването се е практикувало. В Стария завет е било задължително, докато в Новия завет пише,че не езадължително и въпрос на избор. Както и да е - спирам.

Днес на консултацията имаше една мама - майка на момченце, второ. Точно обясняваше нещо на педиатърката по повод забелване на пишката. Само чух да казва, че баткото по-късно са го завели по този повод и в резултат, след като минали процедурите, болките и пр. от стреса детето е спряло да пишка и ака и затова сега с второто момченце иска по-рано да оправят евентуален подобен проблем.

Тъй като явно има интерес, може би ще е полезно да се направи една тема за обрязването и забелването в която да се преместят и последните постове. Предполагам, че ще се заформи интересна дискусия, а и може би ще е от помощ на някои майки, които се чудят какво да правят. 

И аз не съм запозната много с темата, но моята снаха ми сподели, че се мъчила веднъж с това забелване и единственото, което е постигнала е само възпаление и се е отказла и на 6 месеца го завела на лекар, който за 2 мин. оправил нещата...и всичко приключило...аз съм решил ако имам момченце, да постъпя по същия начин...просто да го заведа при човека, който може и така...

Аз като майка на момченце да си кажа, че според мен много майки имат проблем със забелването на кожичката при синовете си просто, защото не им е показано как да го направят или си мислят, че е супер проста работа, други не се допитват до съвет на лекаря и стават пакости. На мен педиатърката ни ми показа как да го направя и не съм имала проблеми с възпаление или нещо подобно, да чукам на дърво. Още в болницата питах кога може да се започне и там ми казаха, като минат 40 дни няма пробле. Затова сега мога да кажа, че и този проблем ми е решен без да стресирам детето, защото той беше твърде малък, за да разбира какво се случва. Сега само поддържаме направеното, за да не се "затвори" отново и тогава да се налага да се цепи от хирург.

Що се отнася до обрязването съм на мнение, че ако е полезно за детето, няма проблем да се направи. Т.е. ако трябваше да избирам за моето дете и това беше вариант да се реши проблем съм съгласна. Отдавна съм на мнение, че религиозната гледна точка е излишна и да се правим на по праведни от Господ не трябва да се случва.

Остър завой  - Miri, за ЕБХ, както са казали и други преди мен - трябва ТИ да гледаш за подадени знаци от детето. Остави го по голо дупе и наблюдавай като пишка какво прави. Когато се изпишка, прави му звука, който искаш да научи, например "пишшш" или "чишшшш", или там каквото си избереш. Евелин например спира да прави каквото и да е и почва да гледа в една точка. На няколко пъти сама ме е водила в банята до гърнето. Никога обаче не ми казва. За акането е по-лесно с нея - казва ми, понякога почва да се напъва и ме гледа, но ме чака да я сложа на гърнето в повечето случаи. Има дни, в които стачкува и не иска да сяда на гърне специално по малка нужда, но все по-рядко. Имай предвид, че децата минават през фази (за всичко) и дори и да го свикнеш на гърне в един момент, като мине в друга фаза (да речем, научава се да пълзи, или да стои прав или да ходи), може да ти прави стачки. Но това, както и всичко друго, е просто период и той отминава. Винаги слагам играчки около гърнето, за да и задържа вниманието, защото откакто може да се изправя, ако няма играчки около нея, тръгва да си отива, тъй като знае, че на други места има по-интересни неща за правене.

Аз пък съм се отчаяла  при нас този период със стачкуването нещо е много дълъг. Горе долу малката се държи като детенцето на ellie_bellie, по някой път си казва, но в повечето случай не иска да сяда на това гърне, а съм почнала да я слагам от осем месечна. Сега се пазарим: " Ако се изпикаш на гърнето, ще има награда" обикновенно действа само дето не съм сигурна, че е много правилно Оставям я само по гащички, като преговаряме всеки път къде се пишка, че трябва да ни каже и тя си е много подготвена на теория, ама практиката нещо ни куца , а вече ни е време. Чела съм за тези периоди на "стачка" или такъв във който детето смята, че това което отделя си е негово и се разтройва като види, че заминава в тоалетната, заради това е по-склонно да се свре в някой ъгъл и там да свърши работа. Чувала съм от други майки, които са минали вече  по този път, че в най-общо казано дето само стига до решението да започне да си казва, показва т.н !?

Като всяка майка на момче и мен особено ме вълнува въпросът за забелването. Имам много съмнения кое как трябва да бъде, но НЕ пипам - само измивам, без да дърпам назад. Това е и препоръката на педиатъра ни. ТУК също е обяснено, че забелването е естествен процес и намесата може до доведе само до усложнения.

И аз четох това скоро, има и допълнителни статии на английски  https://pippilotamentolka.wordpress.com/tag/%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%B0/
и съвсем се обърках, защо след като е толкова опасно и варварско да се пипа и си е естествен процес толкова много се набляга и прави от българските педиатри, все още нямам информация какво е мнението на педиатърката тук 

Много интересни са последните статии, момичета. Благодаря!  То по-сложен се оказа проблемът отколкото си мислех. Някои неща даже не съм ги предполагала  Ще питам и тук акушерките какво препоръчват - до сега през акъла ми не е минавало да питам. 

Мненията за пишлето на момченцата са толкова, колкото са звездите по небето. Същото важи и за даването на вода на бебетата. Толкова теории има, че чак аз се омотах: накрая реших, че ще предложа вода, без захар, ако иска ще пие, ако не - не! Ще се оставя бебето да ме води. За измиването на устата след кърмене съм си харесала ето този комплект за орална хигиена:

Фирмата е МАМ, цените им са ОК, ето и сайта им: http://www.mambaby.com/home,26794.html