И ние се готвим за първото море с дете Мисля задължително да взема- слънцезащитно мляко, шапки, хавлии, лекарства, репелент, пояс, играчки за пясъка, чадър, памперс гащи за вода. Остава да потърся очила, но всъщност не съм сигурна, че ще иска да ги носи. Бански съм купила, но май ще са само за някоя снимка и предполагам, че ще ходи голичка. Аз нещо не проумявам малки бебенца с цял бански  Ясно, че е слънцезащитен, но не е ли по- добре детето да е голо на сянка и с бели широки дрешки на слънце?

Благодаря, момичета!
Аз си направих списък вече 
Наталка, за банския и аз стигнах до тоя извод - снощи се бях засилила да поръчвам един по интернет и после като се замислих - за какво ще я  водя на море, като ще я облека отгоре до долу с нещо и се отказах - на сянка ще си е голичка, пък на слънце - точно както си казала ти - с някакви бели, широки дрешки.
Може и да ми е глупав въпросът, но какво е репелент? 

Различни продукти за предпазване от комари. http://www.pakostnik.com/bg/products.php?cat=130

Ами аз сега се връщам от второ гръцко море с бебето.. и не съм купувала нищо специално - нито бански, нито очила.. следях бебето да е с шапка през цялото време и първите дни го обличах в бяла блузк докато е във водата, за да не изгори. Никак не ми харесаха цените на слънцезащитните кремове за бебета и затова взех такова за деца - някакво nivea kids с фактор 50. Комарите ни бяха страшен проблем. Аутана явно са му развалили формулата, защото тазгодишния ми не действа изобщо. Сега на ферибота една жена ми каза, че за бебето си вземала ванилия (прахчето за кексове), слагала му малко водичка и с това мажела, но аз нямах възможност да опитам. Изпробвах по принуда това фенистил, защото настъпих пчела в градината на хотела  и трябва да ви кажа, че е страхотно. Пише в листовката, че за локална употреба става и за малки деца.

За мен сериозен проблем при пътуването са храните - първото море се мъчих с домашни пюрета и хладилна чанта и беше.. мани-мани. Сега взех буркани, които не стига, че бебо не ги ядеше, ами и се запече страховито. И го храних с банани и бисквити накрая.. Иначе за  лекарства.. вземам един тайлол и толко. То в Гърция навсякъде има аптрки, не е като нашето море, не е нужно да мъкнем фармацевтичен склад с нас. Обаче бебешки пюрета има много малко, само на нестле някакви, които ме ужасиха мене тотално. Сигурно в големите хипермаркети имат и други, ама чак пък толкова не съм търсила. Така че аз бих посъветвала - вземете на детето си ядене.

Преди години гледах едни сенници като палатки, сега тази година никъде не видях - не че знаех къде да търся, де.. ама преди съм ги виждала при надуваемите работи. Защото това с чадърите е ала-бала - я няма да има къде да го забиеш - мокър пясък, камъни, едно-друго-трето, я вятър ще духне, я фасон ще ти направят за втори чадър, а единият тотално не стига по обед.. а бебето трябва да е на сянка. Аз опъвах разни шалове между количката и шезлонгите, ама не си е работа.. Такъв сенник щеше да ни е много полезен.

И да си похваля моето Jane - тая количка е луноход направо - нямаше плаж, ни пясъчен, ни чакълен, който да й се опре - а е толкова удобно да натовариш плажните такъми на нещо с колела.. голям кеф!

Момичета имам въпрос към вас ,синът ми е на 2 годинки (направи ги преди 2 дни  ) но от известно време не мога да се справя с един проблем .
Като се ядоса и започва да ме удря  без значение къде сме, дали сме във вкъщи или някъде навън  Най -интересното е че посяга единственно и само на мен (на баща си не смее)
Ако ми дадете съвет ще съм ви много благодарна?

Аз бих процедирала по следния начин,защото за мен това е недопустимо-след като знаеш,че има респект от баща си,би трябвало той да му се скара,но така,че да му стане ясно за какво иде реч т.е. дори ако трябва да е доста груб.Ако още веднъж ти посегне,аз лично бих го плеснала по дупето 100 на 100.
Хващаш му ръката в момента,в който посяга и му обясняваш,че това му е бил последния път.

panteryx, удрянето и посягането е често срещано при децата на тази възраст. Много деца хапят и скубят. Така изразяват емоциите си, когато са ядосани и афектирани. Все още не могат с думи да обяснят достатъчно добре какво чувстват и затова с действие показват раздразнението си. Чела съм за различни варианти на противодействие. Отстраняваш детето на метър от теб и със строг тон обясняваш, че така не се прави. Може също да го заведеш в неговата стая и да му кажеш да стои там докато не се успокои. Друг вариант е да му дадеш някаква възглавница или друг предмет, който да удря докато му мине. Ще дадеш лош пример, ако и ти удариш. Трудно се запазва спокойствие в такива моменти, но все пак е период, който рано или късно ще отмине.

carlyangel    Nataliya Много благодаря момичета за съвета
Аз лично първоначално ,като го правеше го наказвах да седи мирен до вратата ,без да го нашляпам ,но това нямаше никакъв ефект  После в момента в който ме удряше аз също го удрях ,като му обяснявах че ме боли и не ми е приятно ,но и това не помогна.
Започна да посяга и на  децата на  детската площодка  ,които си играеха и нищо не му правеха.Е така без причина. Затова вече не знам какво да правя 

Аз също мисля че точно в този момент пошляпването е най лошото, което може да направиш. Така му показваш че по-силния побеждава, не му показваш че така не се прави.
Тъй като и моето дете макар по малко от твоето - удря, хапе и скубе (понякога дори себе си) внимателно й хващам ръката, отдалечавам я и й казам колко ме боли когато прави така и че така не се прави. Гледам да изглеждам наистина тъжна, след което тя започва да ми се радва, тогава й обяснявам колко ми е хубаво като прави така, казвам й браво и че така правят добрите деца. Мога да кажа че тези моменти вече са намалели с около 80-90%, с други думи случва се много, много рядко. Все по често спира с играта, идва, прегръща ме, целува ме и се връща при играчките 

А според вас защо "пошляпването" не действа при хората, като действа така добре при животните? Майката точно така учи малкото да не я хапе и дращи - като го избутва и удря леко, ако лекото не е достатъчно - и по-силно.. и аз много се чудя какво бих правила ако имам такива проблеми. Гледала съм nanny911, но просто не мога да си представя такива методи да действат наистина. Дали изобщо в БГ има специалисти, към които да се обърнеш, ако нещата станат сериозни?

Момичета на какво ви приличат тези пъпки. Ходихме на лекар и доки каза че е нещо хранително, но не алергия а реакция на организма. Първо бяха само по челото а сега и по долната част на крачетата и отгоре на ручичките. По тялото няма. Не излизат вече но не се и прибират. Съмнявам се в яйцето да не му е дошло вповече или пък да е тръгнало да се разваля...... 
Ако някой се е срещал с тези гадни пъпки, моля да пише 

Честно казано не знам каква е тази "доки" и наистина ли ти е казала, че тялото реагира с обрив на някаква храна и това не се нарича алергия...

Аз бих опитала с някакъв по-слаб антихистамин и много бързо ще се разбере алергия ли е.

Аз пък на своя глава лекарство не бих дала. Прилича ми и на мен да е от храна. Изчакай няколко дни дали няма да минат от само себе си или го заведи на лекар да го види.

А по по-горната дискусия - удрянето е едно от най-гнусните неща, което родителят може да причини на детето си. Това не е метод за възпитание. Това е доказателство, че по-силният побеждава и не учи детето на нищо друго, освен и то да се оправя в живота с насилие, както и силно наранява достойнството му, особено ако се прави навън пред други хора. Шамарът не показва нищо повече освен безсилието на родителя да се справи по друг начин със ситуацията. Не случайно в цивилизованите държави по света пошляпването е забранено и ако си позволиш да го направиш, социалните веднага ще ти цъфнат вкъщи. У нас незнайно защо този средновековен метод на възпитание продължава да се прилага все едно е съвсем нормално нещо. Прочетете малко Конвенцията на ООН за правата на детето и започнете да обяснявате на децата си кое защо и как не трябва да се прави, а не с пошляпвания да си решавате въпроса.

Аз не мисля,че тук става дума за някакъв вид побой или шамари,че да има нужда да четем конвенции.И плескането по дупето ако се счита за груба сила,значи моите родители са насилници.Това пък хич не го и причислявам към средновековните методи за възпитание.
И другото,което искам да споделя е,че видях със собствените си очи как многото уговорки с дете и прекалено мекия тон на родителите в Германия водят до там,че да вика на баща си "дебелак".  А Хорицата само си се усмихваха и му викаха "Така не е хубаво" (с усмивка на лице,което детето едва ли ще приеме на сериозно)  Съответно още на следващата "нервна криза" на детето,същата случка се повтаря.
Не ме разбирайте погрешно-не защитавам боя на деца по никакъв начин,а просто по-строгото отношение,когато поведението на детето минава границите и подобни ситуации станат ежедневие.
И аз съм чувала,че в Америка за най-малкото социалните могат да ти цъфнат на вратата,но пък да ме е страх да се скарам на детето си,само защото социалните щяли да дойдат.. 
Така или иначе смятам американците за промити мозъци в много отношения. 
Това все пак е мое мнение и не го налагам на никого 

Е да ама децата не винги разбират от мили думии обяснения. Онзи ден докато говорех с баба ми по скайп станах свидетел как братовчед ми (на 7 години) започна да й крещи да се обади на майка му защото играта му не искала да тръгне. Тя му обясни с най-милия възможен тон, че в момента не може да се обади на мама защото е на родителска среща и като се прибере ще му оправи играта. Е той се разяри като не знам и аз какво! Започна да я обижда, да се опитва да я бутне от стола, да я удря! Направо ужас! А баба ми седи и му се усмихва и продължава да му обяснява! Аз ако бях щях да му забия един шамар циганската да се освести! Баба каза че не може да го удари и той си е такъв "нервничък". Това е дете с което винаги са се държали добре, никога не е обиждано, никога не е имало насилие вкъщи и изобщо всичко му е било наред. Не съм ЗА насилието над децата в никакъв случай но има ситуации в който едно плясване помага. Мен не са ме били като дете но ако почнех да прекалявам си го отнасях. Ако детето за 10-ти път пипа контакта който е обяснено и показано че не трябва да се пипа какво правиш? Плясваш го леко по ръката и схваща че там не се пипа.
В училището на сестра ми пък тук в ГЕрмания скоро дошла някаква от социалните служби да им обяснява че ако родителите им правят нещо което не им харесва те трябва да им го кажат независимо за какво и за кого става дума и сестра ми имаше прекрасната идея да каже на баба си че не й е приятено да я прегръща като я види! Или пък миналата година ги учиха, че ако не харесват някой не трябва да го поздравяват и дъщерята на една приятлка на майка ми просто спря да поздравява съседа от блока им който винаги я пита как е и й дава бонбони. Правата са си права, но децата първо трябва да са научени какви са им задълженията и как да се държат преди да им се обяснява, че имат "права".
Както написа и carlyangel това си е моето мнение и не задължавам никого да се съгласява.